Пилоти, конструктори и ентусиасти от цял свят обсъдиха своите виждания за развитието на нестандартния спорт. Началото на летенето с раници-ракети е поставено през 60-те години. Тогава инженерът от "Белт Рокет Енджиниъринг" Уендел Мур изобретява първия подобен уред, който бързо се превръща в огромна атракция. Идеята за човек-ракета бързо се харесва на американската армия и тя влага над 1 милион долара за нейното развитие.
“Раницата-ракета фактически бе развита за ползване от американската армия. Нашите военни искаха всеки обикновен войник да бъде снабден с подобно средство, с което да напада изневиделица. Условието по договора бе, че всяко младо момче, което постъпва в армията би трябвало да управлява раницата без проблем. Тогава аз бях на 19 години и случайно бях избран да изпробвам първата раница. Оттогава се влюбих в летенето. “
Eфектността на раницата-ракета обаче не е толкова голяма. Фактът, че най-дългият полет трае едва 30 секунди бързо отказва военните от развитието на проекта. Трудната изработка и високата цена на единичния модел пък изключват възможността за масово производство и затова летенето с раница-ракета остава хоби за по-малко от стотина ентусиасти.
Световната популярност на "човека-ракета" до голяма степен се дължи на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година, когато по време на тържественото откриване един от участниците прелита над половината стадион.
