Първото обществено обсъждане на концепцията отново постави старите въпроси - трябва ли да има час по религия и как трябва да се преподава.
Християнство, ислям, юдаизъм и будизъм - това са основните религии, които се предлага да бъдат изучавани от всички ученици.
Идеята е от първи до четвърти клас децата да учат не само какво е Бог, вяра, молитва и храм, но да знаят какво е добро и зло, щедрост и грижа, състрадание, смирение, милосърдие и прошка. Уроците ще бъдат представи чрез притчи и разкази с много илюстрации.
Между пети и седми клас на децата ще се обяснява как се зараждат видовете религии, как да се държат в храма, кои са свещените места и светии. За гимназистите предметът ще е избираем.
Темите - освен постулатите според свещените книги и 10-те божи заповеди, ще бъдат и абортът, евтаназията, генното инженерство, наркоманията и самоубийството. Архитектурата на храмовете, регилията в живописта, музиката, литературата и киното също ще присъстват в часовете.
Авторите на концепцията предлагат преподавателите да бъдат богослови, историци, философи или филолози. Проектът бе приет противоречиво от участниците в първата обществена дискусия.
Няма пречка православната църква да провежда неделни училища и други подобни форми, никой няма да й пречи, но не може да иска държавата да въвежда конфесионално образование в светско училище, смята Огнян Герджиков.
Този предмет, за да се изучава като задължителен, може да бъде само като общообразователен, отбеляза Лютви Местан.
Психолози и социолози оспориха въобще въвеждането на религията като отделен предмет. Според тях той би бил скучен, а преподаването на морални норми няма да породи етично поведение сред учениците. Родители недоволстват, че новият час ще натовари децата.
Просветният министър обяви, че ако новият час бъде въведен, от учебната програма ще бъде премахнат друг предмет.
Българската православна църква държи на изучаването
на религия в училище. Според църквата обаче в обучението по религия трябва да бъдат застъпени само водещите вероизповедания за страната ни - православно християнство и ислям. Един от доводите е, че учениците в около 20 страни от Европейския съюз получават такова религиозното образование.
Според Българската православна църква (БПЦ) най-ползотворно и удачно би било религиозното образование в училищата да е разделено на три профила - православие, ислям и профил религиознание, в който да се изучават останалите религии за учениците, които не са християни или мюсюлмани. Такъв е принципът на обучение и в момента в училищата, където има предмет религия като свободно избираем.
"Мнозинството български деца, които имат православна идентичност ще се запознаят по-добре със своята родна православна вяра. Те няма да бъдат принуждавани да вярват, но ще опознаят своята традиция. Същото е и за мюсюлманчетата. Това ще спомогне и за избягването на радикализацията на мюсюлманите в България, защото когато ислямът се изучава в зададени държавнообразователни изисквания, параметри и стандарти тогава именно ще се избегне радикализиране, фундаментализъм в средите на българските ученици", коментира Десислава Пулиева, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации.
От БПЦ смятат, че децата няма да бъдат допълнително натоварени, ако се въведе задължителното обучение по религия по един час седмично в учебната програма.
