През 2004 година латвийска компания печели проект за ремонт на шведско училище, но профсъюзните изисквания в скандинавската страна спират изпълнението на проекта.
Проблемът се състои в това, че латвийскатата компания "Лавал" плаща на своите работници повече, отколкото те биха получили в своята родина, но по-малко от минималното заплащане, определено от шведския синдикат на строителните работници. Профсъюзът настоява Лавал да увеличи надниците на работниците, но фирмата твърди, че това е невъзможно, тъй като е сключила договори с работниците още в Латвия.
Заради шведските профсъюзи работата е спряна и местната фирма, подизпълнител на договора банкрутира и завежда иск срещу местните синдикалисти. Съдът в скандинавската държава обаче не може да реши казуса и делото отива в Европейския съд в Люксембург, където също всява разкол. По-старите западноевропейски държави подкрепят шведските профсъюзи, докато новите по-бедни членки смятат, че правото е на страната на латвийската фирма.
Случаят “Лавал” е първият подобен по своя характер, но според редица анализатори няма да е последният. Заради опасенията, че централно и източноевропейски компании ще печелят голям брой поръчки в Западна Европа, тъй като плащат по-малко на своите работници, Франция и Холандия отхвърлиха проекта за Европейска конституция през 2005 година.
