Специален гост в днешното издание на рубриката на Sportal.bg "20 ВЪПРОСА КЪМ..." е една жена, която безупречно успява да съчетава в себе си трите най-значими роли в своя живот - тези на професионалист, майка и съпруга - Илиана Раева. Една от най-големите спортистки на България за всички времена, „златното момиче" на Нешка Робева се съгласи да отговори на нетрадиционните въпроси и да се представи пред читателите ни в светлина, в която не сте (или почти не сте) я виждали. Ето възгледите и мненията на жената с голямо „Ж" в живота на легендата на Левски - Наско Сираков, по теми, които вълнуват човечеството днес...

1. Какво не знаят хората за вас?
- Предполагам, че доста неща не знаят хората за мен. Двата основни аспекта, в които ме познават хората са: гимнастичката Илиана Раева и съпругата на Наско Сираков. Може би не знаят, че имам добро чувство за хумор, обичам да се шегувам, позволявам да се шегуват с мен. Не знаят, че едно от любимите ми неща е да се прибера вечер вкъщи, да седнем с Наско да вечеряме и часове наред да си приказваме за какво ли не. Не знаят, че много обичам да се изолирам, да си бъда сама вкъщи, в градината, обичам да си чета книги. При мен, многото натоварване, различните дейности, с които се занимавам и като издател, и като президент на спортен клуб, и като треньор, и като съпруга....всяко едно поотделно ме зарежда за другото. Изключително бързо възстановявам. Аз съм човек, който може да седне в удобен фотьойл в офиса, да преспи 15 минути, да се събуди и да стане. Мога да спя навскякъде и по всяко време. Това е някакъв начин, който съм си намерила за възстановяване. Обичам да спя, съня го използвам като средството за най-добро възстановяване. Другото, което обичам е да си правя масажи. ""Това е единственото нещо, което ми е останало от гимнастиката, защото въобще не спортувам, а да не говорим за фитнес и други такива неща. Обичам също да престоя 5 минути в сауна, колкото да се изпотя и да изкарам токсините, негативната енергия и да отпусна организма си. Много обичам и да бездействам, нищо да не правя. Мога да седя и просто да си гледам в една точка. Много често ми се случва да гледам телевизия, а всъщност да не съм видяла абсолютно нищо, защото съм се отнесла нанякъде. Оказа се, тъй като аз чета най-различна литература, че това е вид медитация, с която хората специално се занимават. Без да знам, аз съм медитирала през целия си живот. Това нещо го нося от дете и заради него са ми се карали и родителите ми, и треньорите, и учителите...казваха, че съм много разсеяна, а аз всъщност изобщо не съм била разсеяна, а съм била много концентрирана върху нещо. Мога да присъствам в ресторант, дискотека, на работно място...и се оказва, че 10 минути нито съм чувала, нито съм виждала. Това също е начин, който много бързо ме зарежда и възстановява.

2. За какво харчите най-много пари в живота си? 
- За различни неща. Аз съм достатъчно суетна жена и обичам да си пазарувам дрехи, козметика, хубава храна...Много обичам да правя подаръци, да давам премии на мои подчинени. Много пъти съм давала от своите пари по простата причина, че аз съм една много добре гледана от мъжа си жена и понякога мога да си позволя своите лични пари да си ги използвам за такива случаи.  
    
3. Каква сума пари би ви направила щастлива?
- Вече съм на 44 години. Парите са изключително необходими за всеки един човек в съвременния живот. Естествено, че парите и голямата сума могат да те направят щастлив, защото с тази сума ти можеш да направиш много неща, които биха те направили щастлив. В една такава възраст обаче и тогава, когато малко или много си материално устроен, не би могло да се каже, че щастието може да се измери с пари. В никакъв случай не съм от хората, които ще кажат, че най-важно е личното щастие, интелектуалното развитие и тн. и парите са ужасно важно нещо. Може би ще минат години докато се отърсим от това, че парите са много лошо нещо, особено нашето поколение. ""Едва ли не, ни възпитаваха, че човек, който има пари е лош, че трябва да го обругаваме, да го сочим с пръст. В никакъв случай не смятам така. Хората, които познавам с много пари са страшно стойностни хора, особено тези, с които съм живяла в Испания и във Франция - истинските богаташи, защото аз мога да различавам богаташите. 50 години са ни възпитавали, че парите са ужасно лошо нещо, а напротив, парите са много важно нещо от живота на човека и те трябва да бъдат използвани по най-правилния и рационален начин от всеки един човек. Парите са нещо лошо тогава, когато развращават един човек и изкривяват неговата ценностна система. Един богат човек с много пари може да бъде изключително полезен за много хора, за обществото си, както и почти винаги, в 99% от случаите става, защото хората с пари не мислят единствено и само за себе си. Има разбира се всякакви хора. Парите не са единственото нещо, което може да съсипе мисленето и ценностната система на един човек, има и много други неща. Всичко зависи от характера на един човек.

4. Какво ви разплаква най-често? 
- Хубава книга, някаква моя фантазия...Често плача за нещо, което би могло да се случи, което би ме разтърсило, някакви мои абсолютни фантасмагории, за които като си мисля мога такива сълзи да лея, каквито изобщо не можете да си представите. Хубава книга, хубав филм, събитие - и хубаво, и лошо разбира се, хубава музика...Хубавата музика може буквално да ме разтърси до сълзи. Да слушам да пее Павароти, Пласидо Доминго, Андреа Бочели...мога да се разплача на всяка песен на Андреа Бочели. Много съм емоционална, а е и много хубаво да си поплаче човек. В това отношение жените сме по-прагматични, защото сълзите са много хубаво нещо за човека.

5. В какво сте най-уязвима? 
- Като всяка нормална жена - семейството ми. В моя живот мъжът ми и двете ми дъщери стоят над всичко.

""6. Как един мъж може най-лесно да стигне до сърцето ви?
- Това, с което Наско ме привлече още в самото начало беше неговият интелект, неговата невероятна ерудиция за годините му, тогава той беше на 20 години, невероятното му чувство за хумор, което първите години ми коставаше ужасно много, но с което след това, разбира се, свикнах. Сега е още по-хубаво, нищо не е отслабнало, само се е променяло във времето. Когато двама души се научат, че любовта е нещо, което наистина може да съществува цял живот, че една личност може да остане неразгадана до края на живота си и непрекъснато искаш да намираш, да търсиш, да опознаваш този човек...вярвайте ми, че един живот не стига. Ако ти спреш да търсиш интересното, неинтересното, хубавите и лошите качества на един човек, спреш да искаш да го опознаваш в най-големи детайли, значи тогава любовта наистина ще си отиде. Аз твърдя, че един човек не може да опознае себе си за цял един живот, а камо ли да опознае човека до себе си. Наско също така е и изключителен татко. Той просто е като орел над семейството си. Той е изключителен съпруг, невероятен приятел, невероятен любовник...в този човек аз намирам всичко, което една жена може да търси в един мъж. Смятам, че в по-голяма степен хората се разделят заради самите тях, а не заради другия отсреща. Ако човек иска да бъде щастлив с някой, той може да го направи. Наско е една изключителна личност, един изключителен мъж, който ме прави много щастлива. Понеже сме на една възраст, във времето се променяхме заедно, остаряваме заедно, двамата работим в една и съща сфера и всичко, което се случва в живота ни, в годините някакси става по-красиво, по-зряло, по-осъзнато...Ние бяхме големи бунтари по комунистическо време и като характери и като всичко. Всеки беше черната овца, той във футбола, аз в художествената гимнастика. Казват, че два остри камъка брашно не мелят, но аз мисля, че това въобще не е така. Казват, че хората би трябвало да се допълват, а ние имаме много еднакви характери. Всеки носи своята индивидуалност и всеки по някакъв начин е повлиял на другия, но това е нещото, с което най-много се гордея и се чувствам една изключително щастлива, 100%-ва жена. Той ме кара да се чувствам 100%-ва жена. Толкова умее, такива жестове е правил, уникални, които може да прави само човек, който много обича. Аз, разбира се, съм му отвръщала по абсолютно същия начин и сме го правили просто защото така сме го чувствали. Да не забравя и най-важното качество, което има Наско. ""Той е от малкото мъже, които нямат комплекси от силни жени. Той е толкова самоуверен мъж, че никога не се е плашил от моята сила като личност, жена, човек, който иска да работи в различни сфери. Напротив, той ми е помагал и благодарение на него съм успявала. Това го правят много малко мъже. Мъжете не обичат жената до тях да се изявява, но той не е такъв. Благодарение на него аз имам собствен клуб. Като тръгнах да ставам издател имах абсолютната му подкрепа. Аз буквално го заливам и отравям с любов, може би понякога го задушавам с любов...Когато го няма му звъня непрекъснато по телефона все едно сме се запознали преди 3 дни. Звъня му по 4-5 пъти, само за да му чуя гласа и да чуя как е. Има едно много сериозно правило за любовта. Голямото и истинско щастие е ти да обичаш. Ако, като съм била млада и съм настоявала той да ме обича на всяка цена, сега вече съм щастлива, че аз го обичам и не настоявам той да ме обича толкова. Не можете да си представите какво щастие е да обичаш толкова един човек. Това е истинско щастие. Сега се разбира смисълът на думата любов. Любов е ти да обичаш и ти да даряваш, а не да искаш. Това е най-голямото ми щастие, защото аз не само че обожавам мъжа си, но това ме научи да обичам хората, с които работя, децата, с които работя, нещата, които ме заобикалят...Любовта е нещо изключително, което също много ме зарежда. Когато се научиш да обичаш и да даваш, съдбата ти го връща тройно. Задължително има ответна реакция от страна на съдбата. Когато ти даваш, ти обичаш, получаваш страшно много любов и получаваш всичко онова, което си давал. Голямо щастие е да се научиш да обичаш истински, а не да искаш да бъдеш обичан.

7. Какво мислите за секса за една вечер с непознат?
- Предполагам, че сексът за една вечер с непознат е силно изживяване, спомен, емоция, разказ, който би могъл някога да разкажеш на своите внуци. Нищо повече, аз го приемам така.  
    
8. Трябва ли проституцията да бъде узаконена? 
- Много интервюта съм давала, непрекъснато чета най-различни интервюта и мисля, че за такива по-сериозни теми човек, особено когато е по-популярен, трябва да внимава какво говори, защото не може всеки да си дава мнението за това какво трябва да се направи. Ако това е най-древната професия, ако това е нещо, което е въпрос на личен избор, ако това е нещо, което не наранява, за мен трябва да се узакони. Това са трите неща, които, според мен, са най-важни. В никакъв случай нямам негативно отношение към проституцията, дори в този смисъл ще ви обърна внимание на книгата "11 минути" на Паулу Коелю. Това е една уникална книга, чието послание аз разбрах така: едно момиче, което излиза от едно село, безкрайно неграмотно, не познаващо света, вижте то какво казва за дейността, която извършва. То не ни я поднася така, както традицията ни я е поднесла, че това е нещо много страшно. Ако видим в дясната страна на страницата нейния начин на мислене и след това мисленето на автора, което е мисленето на целия свят. Най-страшното нещо в един живот е да нараняваш някой. Нека да видим едно мислене, недокоснато от обществото и от поставените задължителни норми, които самата мен толкова са ме втрещявали. Защо не възприемаме и по този начин проституцията, така както това момиче я е възприело. Да няма изкривените форми на проституция, защота аз пак казвам, ненавиждам много голяма част от нормите, въведени в живота на хората. Смятате ли, че е редно един провинил се човек да бъде оправен в затвора? За мен затворите са най-безумното нещо измислено в човечеството. Ти там го правиш още по-голям престъпник, ти там го озлобяваш, там го съсипваш. Ние сме по-големите престъпници от престъпника! Съвсем в друга форма трябва да бъде заведението за един престъпник. То трябва да бъде като тип училище, с учители, които да говорят за неговото провинение, а къде го вкарват този човек?! Това за мен също е едно безумие. Безумие е децата на 6 години да почнат училище. За мен има толкова безумни неща в този живот и едни определени норми на поведение и може би затова като млада бях страшна бунтарка. Не даваха да се целуваш по улиците с някой, който обичаш. Как няма да се целувам?! С Наско се целувах, където ми падне и изобще не ме интересуваше. Това са едни безумни неща и животът е пълен с тези безумни неща. Така че проституцията би могла да се узакони със своите правила.  
    
""9. Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените? 
- За мен, най-важното нещо в живота е до една жена да има мъж. Аз мога да се чувствам силна, само когато до себе си имам по-силен мъж. Аз съм човек, който развива страшно много дейности, но съм човек, който категорично е против еманципацията. Аз еманципацията в този вид, в който я проповядват жените изобщо не я разбирам. Задължително до една жена трябва да има един мъж, както и обратното. Аз не съм феминистка и никога няма да бъда. Аз съм "за" това, че на жената трябва да й се даде абсолютен шанс, но това не е моят феминизъм. Да се развива там, където тя има своите качества, възможности и своя устрем, но в никакъв случай да не придобива мъжкото у себе си. Жената трябва да бъде женствена, жената трябва да бъде чаровница, тя трябва да бъде носителка на красота, най-вече майка и тази, която да дарява. За да има едно семейство, а семейството е основата на едно общество, задължително се иска и майка, и баща. Майката е тази, която дава любовта на семейството, дава вдъхновението, а мъжът е този, който дава силата и увереността в едно семейство. Същото важи и за децата, които растат. Аз категорично съм "за" анти-феминизма и анти-еманципацията. Аз съм за ужасно успялата жена с много силния мъж до нея, мъжът винаги го слагам едно стъпало над жената. Обичам мъжете, признавам мъжете и съм "за" патриархалния свят. В никакъв случай обаче това да не се разбира в другата крайност...аз не съм "за" амазонките. Аз съм "за" Клеопатра, която обожава мъжа до себе си, но тя държи този мъж да бъде там, защото тя без този мъж е нищо. Жената трябва да бъде жена в истинския смисъл на думата, да иска да се реализира...Тук вече имам огромни претенции към мъжете. За мен, изборът за мъж беше ужасно труден. Ако Наско не се беше появил в моя живот, аз никога нямаше да бъда омъжена жена. Един мъж трябва да има страшно много качества и да знае как да гледа една жена. Първото качество е той да знае как да гледа жената и детето си и от там нататък да ми се прави на мъж. Фактически Наско е човекът, който ме накара да погледна с друго око на мъжете. Той е първият мъж, в който намирам качества, от които аз се чувствам добре. Не случайно аз дерзая и се чувствам толкова добре. Това е защото имам страшно силно рамо до себе си.

10. Какво мислите за метросексуалните мъже? 
-  Много често се говори на тези теми - какво е било преди и как се променят навиците на хората, виждането им към живота. Повечето хора от моето поколение и тези по-старите от мен отричат всичко, което младите хората правят. За тях всичко е абсурдно. Аз не мога да бъда такъв човек. За мен, това пак е някакъв тип еволюция. Ако питате за личното ми мнение - аз обичам окосмените мъже, просто защото съм жена на друго време. За мен, това е качество на мъжественост. Ако съвременните жени харесват това нещо, значи и аз го приемам. Ако моите дъщери го харесват, значи и аз го харесвам, това е тип еволюция. Ако се върнем в годините назад, френският двор и тн., там не са се къпали, събличането за къпане, това едва ли не е било ерес. Обезкосмяването е някакъв вид еволюция, защото то носи своите практични особености. В никакъв случай това не може да ми повлияе негативно към един мъж, но аз предпочитам мъжете на моето поколение, мен окосмените мъже не ме дразнят и ги харесвам.  
    
11. Гледате ли риалити шоута? 
- Не. Единствено гледах последното издание на "Vip Brother", просто защото там беше Катето Евро, хора, които познавам."" Честно да ви кажа, толкова много съм ангажирана, толкова много хора познавам и толкова много неща ми се случиха в този живот, че си мисля, че всичките тези предавания са една висша демагогия и манипулация към зрителя. Тези предавания са добре дошли за хората, които имат изкючително сухо и скучно ежедневие. Това е нещото, което може да ги заинтригува, да ги откъсне от тежкия начин на живот, от сивия начин на живот, от скучния начин на живот, от евентуалния проблем, който имат вкъщи или в работата. Аз не мога да приема тези шоута за риалити, приемам ги за манипулация. Приемам ги като нещо, направено за печелене на много пари. Независимо дали от продуцентите или от отделни фирми, които участват в това нещо. Аз не ги приемам във вида, в който са насочени, просто защото познавам страшно много хора и познавам живота малко по-подробно. Когато от малък си бил под светлините на прожекторите и когато си се срещал с ужасно много хора, едно такова нещо не може да те заинтригува. Ако искате вярвайте, аз почти не гледам телевизия...толкова ме натоварва. Обичам да си почета, обичам буквално да бездействам. С часове мога да седя и да гледам в една точка. Новини, вестници, телевизия...гледам много рядко. Обичам да си плувам в басейна, просто за да се отпусна, за релакс, а не за да спортувам или за фигура.

- Значи няма да видим Илиана Раева в някое следващо издание на "Vip Brother"...?
- Ооо.... в никакъв случай. Какво означава да станеш звезда затова, че си участвал в "Big Brother"? Това е цинизъм. Хората, които се налагат на обществото като идоли, като еталони, това е престъпление. Целият свят обаче е такъв, но в България, както всичко друго, и това е в крайностите. Истински цинизъм е да станеш звезда затова, че си бил в "Big Brother" и сме те гледали какво правиш 24 часа. Тук ще отворя една скоба за нещо, което сега, говорейки на тази тема ми идва на ум. Огромните награди от "Big Brother" , фирмите, които ги дават трябва да ги дават за хора, постигнали нещо. Така ще може да се даде друг тласък на младото поколение, на обществото като цяло. Кои са идолите на тези млади хора в момента? Нека 150 000 лева да се дадат на някой световен шампион, но не да се дадат от някоя спортна организация. Нека да се дадат на някое момче, което е спечелило Олимпиада по математика в Америка...Нека се насърчава стойностното! Много е страшно това време, но ние сме част от него и трябва да го преживеем. Трябва да си глътнем хапката и да се опитаме да оцелеем, защото, за да оцелееш в едно такова време и да не станеш част от тази чалга е много сложно. За мен е гениално да оцелееш и да съумееш да се запазиш, защото си вътре в кацата и щеш не щеш се умирисваш и ти.

12. Приемате ли хомосексуализма? 
- Абсолютно. За мен, това не може да бъде болест, както се говори. Това са безумия. Какво означава сексуалното привличане? Това е любов! Можеш ли да осъдиш една любов, независимо, че се стига до секс? Какво точно знаем ние за секса? До къде е стигнала еволюцията на темата секс? Какво точно означава сексът? Колко сме учили, възпитавани ли сме в тази наука, за да знаем и да осъждаме?! За мен, самите хомосексуалисти са длъжни да уважават изначалното присъствие на човешкото същество за създаването на дете и аз мисля, че в много случаи те го правят. Това ми е единственият апел към тях. От там нататък любовта между двама мъже или две жени я приемам абсолютно и я намирам за нещо естествено.

""- В този ред на мисли, одобрявате ли отглеждането на едно дете от двама мъже или две жени?
- Кое е най-важното за детето? Най-важното за детето е как ще бъде възпитано. Дали това дете ще бъде възпитано от двама мъже по един прекрасен начин или детето ще бъде възпитано от мъж и жена, но то примерно ще стане един, грубо казано, бандит в обществото. Какво всъщност е важно? Важно е да възпиташ детето и затова аз нямам претенции към двама мъже или две жени, които решават, че ще бъдат родителите на едно дете. За обществото е важно да се раждат деца и тези деца да бъдат възпитавани. Аз никога не съм имала такива наклонности, нямам интерес към това нещо, но се опитвам да философствам и да се опитам да разбирам какво мислят тези хора. Ако те обичат така, както аз обичам, как мога да ги съдя? Претенцията ми към тях е да внимават във възпитаването на това дете, това дете да не бъде възпитавано в грешна посока.

13. За или против брака сте? 
- Най-скъпото и красиво нещо, което имам в живота си е бракът ми, но категорично смятам, че той не е задължителен. Задължително е, когато двама души се обичат да не пропилеят любовта, защото тя може да им поднесе изключителни мигове. Дали са подписали, това за мен няма никакво значение. Любовта е най-важното нещо, изобщо не съм "за" задължителния брак.

""14. Отношението ви към „силиконовата мания", обзела жените по целия свят?
- Стават ли красиви жените със силикон? Аз мисля, че стават. Непрекъснато чета как можело и тн. Когато една жена започва да остарява...за съжаление това е животът и когато нямаш волята да тренираш до 70 или 80 години, а и каквото и да правиш има анатомия, има физиология, има закони, срещу които ти не можеш да се пребориш. И когато медицината може да ти помогне, защо да не го направи? Погледнете как изглежда една София Лорен. Това е моят идол, както и Мадона. Аз съм "за" пластичната хирургия, стига да не е като Лола Ферари. Когато нещата минават границите на естетиката е грозно. Когато обаче това ще донесе едно самочувствие на жената, защото жената иска да носи красота, да съблазнява мъжа, да му се харесва, нека го направи! Аз до този момент нямам пластики по мен, но ако ми се наложи защо да не го направя? Харесва ми, стига да е в границите на естетичното, на красивото и на приятното за окото.

15. Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?
- Аз съм зодия риба, аз съм човек, който много обича мистиката, който обича природата, който вярва в Бог, в божествените закони и технологията не е моята страст. Аз обаче я приемам и уважавам. Това е съвременният свят, но аз не съм част от него. Дори имам претенции - това ли са най-красивите коли от ламарина, които могат да се измислят и тези самолети, едни огромни тонове железа, които летят...това ли е великата технология? Ако се върнем назад в миналото и повярваме в цивилизацията на атлантите...те не са се придвижвали по толкова недодялан начин. Като ще се говори за някакъв уникален растеж на технологията, нека да имаме претенции тя да бъде по-съвършена. Най-грозното нещо в моя дом са телевизорите и компютърът. Те не пасват на нищо красиво, което си направих в дома и го казах на хората, които казаха: "страшен телевизор", а аз им обясних, че това е единственото нещо, което седи най-грозно в хола ми. Във всичко друго има красота, има изкуство, има цвят, има усещане...Като погледнеш един компютър, каква е романтиката, която виждаш, какво е вдъхновението, което можеш да видиш там? Имам претенции към дизайна на модерната технология, която ми се струва ужасна. Формата на колата, напоследък вече аеродинамичната форма започна да ми харесва, но за мен самолетът е изключително некрасиво нещо, а да не говорим за компютъра и телевизора. Аз съм по-романтичен и по-духовен тип.

1""6. Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз?

- Разбира се. Всяка държава би трябвало да иска да бъде част от ЕС, защото това е движещата сила - високо развитите западно европейски държави плюс Америка. Всяка държава, която няма да бъде част от ЕС, донякъде ще бъде в изолация. Дотолкова, че да бъде зле за населението на тази държава. За мен е от огромно значение, че България стана член на ЕС, ужасно много се радвам на това, защото малко или много бандитски направените закони в тази държава ще трябва, рано или късно, да се променят. Абсурдните правителства на България през тези 17 години, безхаберието на политиците и депутатите в Народното събрание ще трябва да бъдат променени. Истински вярвам, че ще се сложи чатала на врата на нашите политици отвън. Аз го мечтая, желая го от все сърце. За мен, най-нестойностните хора в тази държава са политиците, които съсипаха държавата, гавриха се с хората през тези 17 години, унищожиха една изключителна държава, каквато е България. Имам голяма надежда, че Европа не случайно ни приобщи, те може би имат нещо предвид нашата държава, но може да прозвучи много страшно това, което ще кажа, но аз предпочитам те да дойдат и да сложат в ред нещата, а не нашите политици, защото нашите политици са абсолютни безхаберници!

17. Религията средство за заблуда и манипулация ли е?
- Много често се използва за такова средство, религията се е използвала още от времето на Христос. Това е много дълбока тема, любимата ми тема за вярата, Космоса, Бога, създанието, съзиданието, природата...За мен това е най-великото нещо в живота ми, нещо, до което искам да достигна, но е много трудно да се достигне. Това е същността и истината за живота. Никакви политики, технологии и тн. - духът, това е най-силното. Изначалната същност на човешкото същество, душата, духът, прераждането, вечността на душата, на човешкото същество, силата на духа, това са най-важните неща. Ще дам един пример с испанската инквизиция. Има ли религия, която би могла да прави такова нещо или поп, който да проповядва едно такова нещо? Това е нещо страшно. Хората, които се самоубиват - камикадзета и тн., това също е страшно. Мисля, че като цяло човечеството е успяло да оцелее, а и сега навлизаме в едни години, в които младото поколение носи много по-малко агресия, отколкото нашето поколение, да не говорим за предходните.

""- Не е ли точно сега времето, в което децата са много агресивни? Тези побоища, това насилие в училищата...деца стават убийци?!
- Аз работя само с млади хора, от 3 до 20 годишни. Агресията, която съществува е резултат от неправилно възпитание в дома и в самото общество. Тук пак слагам правителството на една държава, законите, реда....те водят до агресия. Нека вземем агресията в спорта. Какво е спортната злоба? Това е едно от водещите качества, за да успееш в спорта, а спортаната злоба е вид агресия. Това е един от проблемите на спорта в момента и в същото време една от еволюциите. При младото поколение има едно страхотно противопоставяне. Това поколение няма този хъс на всяка цена да съм аз, на всяка цена да съм победител. За мен, това е еволюция в характера на човек. Това на мен, като специалист ми пречи. Аз искам да бъде обратното. Но аз приемам нещата така и се опитвам да се пригодя към новото поколение и се опитвам по друг начин да извлека максимума от един спортист, а не по начина, по който са го извличали от мен - на всяка цена ти трябва да успееш! Ето това е. Религията трябва да олицетворява вярата. А в този й вид религията е различна от вярата. Човек може да носи в себе си параклис, църква. Всеки човек е част от Бога и носи частица от Бога, значи самият той може да бъде храм. Зависи колко човек иска да обърне поглед към това, защото животът е такъв, че човек не може да обърне поглед към вярата. Хората обръщат поглед към Бога само тогава, когато ги сполети невероятно нещастие и тогава от само себе си човек се обръща към Бога.

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?
- Обичам ярко изразени индивидуалисти, талантливи хора и почтени хора. Аз като спортистка най-много съм харесвала шампионите, а обикновено хората харесват вторите, третите, симпатизират на тези, които не са успяли да бъдат шампиони. Аз пък винаги съм харесвала най-силните, обичам успелите хора, истински успелите хора, обичам аристократите по душа, те са великодушни. Ще отговоря обратно на въпроса ви - кои хора не биха ме спечелили за приятел. Не обичам хората с комплекси, а за това кои са хората с комплекси може много да се говори. Всички хора имаме комплекси, въпрос е да се борим с тях, да ги подтискаме, да не им позволяваме да излизат на повърхността и да влияят на нашите действия, приказки, мисли и тн. Познавам много комплексирани хора. Не може да си представите какви хора седят начело на различни институции, фирми...Както казах, познавам ужасно много хора в ужасно много области и на много високи постове. То е страшно. Това е проблемът на държавата. Кои са хората на ръководните постове в различните институции, сфери... Когато си начело на нещо, ти ставаш слуга и това никой не го е разбрал. Ти трябва да бъдеш слуга на онези, които работят за теб, за да направиш нещото или фирмата си печелившо. А тук какво е? Ставаш началник и започваш - коли, шофьор, караш подчинените ти да изпитват страх от теб, това е глупост! Вие не може да си представите на Запад хората, началниците, баровците, милионерите...какво отношение имат към работниците си. Има изкючително човешко отношение, то е на първо място. Тук всичко е криворазбрано. Живеем в най-абсурдното време от създаването на българската държава. Аз твърдя, че това, което се случва през последните 17 години, е най-срамното време от създаването на държавата, смятам, че по-срамен период в българската история няма. Ако през годините ние сме воювали, сме воювали с чужди, ако някой е искал да ни поробва, ние сме оцелявали...В момента ние сме унищожавани от наши си. Българската държава е унищожавана от собствените си политици. Това е много страшно. Крадеш си населението, инквизираш си собственото население като го принуждаваш да живее унизително, принуждаваш човек да стане крадец, за да може да изхрани семейството си, принуждаваш го да стане разбойник, престъпник, за да може да оцелее семейството му, защото човек е готов на всичко за детето си! Тези хора не могат да проумеят това нещо вече почти 18 години.  
    
""19. Какво мнение искате да имат хората за вас?
- Каквото си искат! Това е другото, на което се научих през последните години. Кой каквото иска може да си говори за мен. Важното е на едно друго място да имат хубаво мнение за мен - пред Бог! Мъча се пред Бог да се представя добре, защото аз съм човек с безкрайно много недостатъци, страсти и тн. Не винаги успявам, сигурно в повечето случаи дори не успявам, но аз имам страх от това и искам там да се представя достойно. Хората могат да си говорят каквото искат за мен, от дете не съм плащала данък обществено мнение. Това не значи обаче, че не се съобразявам с хората. За да се представиш добре там, където аз искам, трябва да си много внимателен към хората, с които работиш, с които живееш. Това е според моето убеждение и моята вяра, защото аз вярвам първо в космическия закон и след това в законите на държавата. За мен, космическият закон стои над всичко. Тези закони са уникални, човек всеки ден трябва да следи какво прави, какво върши, какви са последствията от всяко едно нещо и тогава вижда един толкова закономерен закон. Всичко в живота ти се случва закономерно и разбираш, че единственият виновен за живота си, си само ти и никой друг. Всичко, което си е благодарение на теб самия и няма виновен за положението, в което се намираш. Абсолютно сам ковеш кръста, който си носиш и там няма виновен. Ти си единственият виновен за всичко, което може да ти се случи. Има лошо влияние, но когато ти вярваш в доброто, лошото влияние много трудно може да те настигне.

20. По коя тема искате мнението ви да бъде чуто? Някоя ваша, лична, която много ви вълнува...
-
Тя затова е лична, за да не говоря за нея.

  
Л Е К С И К О Н:     
    
Любима храна: Таратор, кьопуло и ребърца на скара.

Любима напитка: Фанта портокал, узо и хубаво уиски. По твърдите питиета съм, дамски не употребявам.

Любим филм: "Имало едно време в Америка"

Любим актьор и актриса: Робърт Де Ниро и София Лорен. 
    
Любима музика: Покрай гимнастиката, а и въобще слушам много музика. Цялото ми семейство са професионални танцьори, израснала съм с народната музика. Обичам всякаква музика и всякаква музика може да ме развълнува.

Любим певец и певица: От певците първо слагам великите оперни певци - Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Обожавам Фреди Меркюри, той има най-невероятния мъжки глас. Харесвам също и Брайън Адамс. От певиците харесвам Мадона и Уитни Хюстън.

Любим дизайнер:
Аз се съобразявам много с модата, но това не ми е страст. Любим дизайнер ми е Роберто Кавали. Харесвам и Долче&Габана. От българските дизайнери най-много харесвам Виргиния Здравкова и Жени Живкова.

Любима книга и писател:
 Предпочитам книгите, които търсят истината за нашето съществуване и за живота най-общо казано. Обичам и романи, класиките съм ги чела почти всичките. Книгата, която съм чела като дете и най-много ми е харесала е "Малката стопанка на голяма къща" на Джек Лондон. Сега чета Рьорих, Блаватска, Мулдашев, Едгар Кейси, книгите за Ванга...всички онези, които по някакъв начин са се опитали да ни помогнат да стигнем до тази космическа необятност, която може да ни даде някое зрънце знание за това кои сме ние, защо сме тук, къде ще отидем и тн. Космосът е една необятност!

Любим отбор:
Левски. Много обичам и Реал Мадрид - кралете, просто защото са крале.     

Любим спортист:
Това е много тежък въпрос, защото има много велики спортисти. Обичам спортистите, които са малко по-различни, които се отличават със силен характер. Тези, които не винаги са постигнали успехите си само с труд. Аз, както казах, много обичам таланта. Уважавам труда и знам, че талантът трябва да бъде труд, трябва да се трудиш и да слугуваш на таланта си с много труд, но предпочитам спортистите, които са таланти и са постигали успехи благодарение на таланта си. За мен талантът е даден от Бога, а аз смятам, че всичко, което е дадено от Бога стои на първо място. Много харесвах Джон Макенроу. Той беше един истински актьор, правеше номера, които побъркваха публиката и понякога смелостта му да прави такива вулгарни и невероятни неща на мен ми харесваше, защото той го правеше заради шоуто. В същото време харесвам и Ингемар Стенмарк. Заради него промениха правилата в ските, той е един гигант в спорта. От спортистките щ