Иван Славков е една от най-колоритните личности на нашето време. Роденият на 11 май 1940 г. общественик започва кариерата си като журналист, а през 1972 г. е назначен за генерален директор на Българската национална телевизия. Дълги години е президент на Българския футболен съюз, председател на Българския олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет. През 2001 г. създава своя партия - "Напред България". Батето има мнение по редица въпроси и се съгласи да сподели възгледите си пред Sportal.bg.

- Г-н Славков, останахте извън полето на обществените изяви. Какво прави Иван Славков сега?

- Занимавам се с обществена дейност, с асоциацията „Софийски спортен деятел”. Освен това изграждаме една консултантска фирма с моите приятели във връзка с това което се говори, аз не знам доколко е вярно - повишен интерес на европа към България в цялата гама - икономика, спорт, туризъм. Подготвяме я, до есента ще тръгне. Консултантска фирма. Това е, иначе си гледам здравето.

- Доволен ли сте от живота?

- Лично аз, да. Защото общо взето съм се занимавал с такива неща, които не са ми били налагани, което наистина е една хубава съдба, както със спорта, така със журналистиката. Казвал съм много пъти, че съм тръгнал от физкултурата, след това тръгнах към културата, но после пак се върнах към физкултурата. Така че пътят ми в живота бе хубав, многообразен. Особено журналистиката ми даде тази възможност да познавам половината от българите, а всички ме познават мене. Бяха ми предоставени възможности, за да се чуствам комфортно.

- Кое време предпочитате - сега или преди?
- Предпочитам предишното. Аз съм го казал откровено, защото имаше ред. Независимо дали е тоталитарен режим или какъвто и да го наричат, но имаше ред. Когато минеше в квартала чужд човек, поне 10 души го питаха "какво търсиш тука". Сега това беззаконие, което цари, и никои не може да го озапти. Това е най-лошото което се случи след промените. Наругаха милицията, а тя не е политическо оръжие, не е политизирана, тя служи на властта. Служи на властта да има ред. Какъвто ще да е порядъка -демокрация, супердемокрация, супертирания, в държавата трябва да има ред. Както е в Англия, която няма писана конституция, обаче законите ,казват там, са високо в облаците обрасли, мухлясали и хората без да са ги чели знаят, че трябва да се страхуват от закона. А тук какво е в момента?. Така че аз съм за ред и порядък. Независимо, пак казвам, от политическата система.

""

- Имахте и предизборни флиртове. Партията ви "Напред България" не успяда премине 4-процентната бариера и да влезе в Парламента. Какви бяха амбициите Ви?

- Защо флиртове. Това е една много модерна формация и това е движение, а не е партия. Но тъй като и тук тъпото законодателство каза, че всички, които искат да правят нещо в тази област, трябва да са регистрирани по закона за партиите, затова и ние така сме го регистрирали. Там няма партиен членски внос, няма членство. То е движение, много стара формация, много стар принцип, съмишленици. Когато дойде време за избори и за нещо друго, тогава се превръща в организация и върши определена дейност, определена разяснителна работа и пропаганда на принципите си. Един от нашите сериозни принципи, това ми го открадна Георги Марков и то сбърка подреждането, е: ред, законност, справедливост. Първо трябва да е закон и ред, защото без закон не може да има ред. Така че законът е преди реда. Това е нашият първи постулат. Второто, че държавата трябва да се грижи за морала на своите чиновници, трето - да се грижи за сигурността на гражданите си. Има още, изредени са 10 постулата.

Така че нашето не е флирт. Лошото е, че ние нямаме пари. Когато аз на Тодор Живков му казах че създавам това движение, първият му въпрос беше: "А пари откъде?". Първият му въпрос беше този. Съвсем логично. И аз затова се изгаврих един ден по телевизията. БСП обявява 600 000 лв. за предизборнаа кампания. Аз казах, че аз със 600 000 лв. не тръгвам на море бе. Те тръгнали да взимат властта. 

- Ще се опитате ли повторно да влезете в Парламента?

- Да, ще се опитаме, разбира се, и то не лично аз. Лично аз нямам никаква стръв към това. Съжалявам, че на последните избори изтървах турците. В последния момент им свиха вратовете, опряха ножа до кокала, а иначе щяхме да влезем. Те имат една демократична партия в Турция. С тези туристите, които идват, до последния ден бяхме заедно. Обаче дойдоха там еничарите с ятаганите и ги подкараха, стадото, към другата урна.

- А вие как ще застанете зад движението?

- Ние във всеки град имаме активисти, виждаме се, събираме се. Сега ако отидете в бургаски окръг, там един от нашите активисти притежава билбордовете. И сега идете да видите, ако не сте ходили скоро. От едната страна всичките са "Напред българия", "Бургаз за бургазлийте". А най- хубаво беше, когато и царистите откраднаха лозунга на последните избори. Те също написали "Напред България" на жълти плакати, а нашите са жълти открай време. На билбордовете, под „Напред България”, отдолу младежи бяха написали със спрей, но не от нас подстрекавани: „Напред по магистрала Тракия”. Техните бяха точно като нашите „Напред България” и ме попитаха хората: „Абе, Бате, откъде толкова пари за тия билбордове?”

- Значи приемате поитиката насериозно?
- Е как, цял живот съм се занимавал с политика. Има ли по-голям политик от Генералния директор на Българската телевизия?.

- Разкажете ни за телевизонерския период?

- Много хубави времена бяха. И много се работеше, много пари имаше телевизията и много собствена продукция. И това дето говорят че нямало западна музика, да кажем джаз, нали вървеше за упадъчно. Обаче френска музика непрекъснато. Италианска музика да е спирал някой? На златния концерт колко звезди дойдоха? Там си снимахме лятото половината от новогодишната програма, естествено с други декори. 

Аз сега сравнявам програмата на телевизиите - четат вестниците, след това се явява някакъв празнодумец и след това 1583 епизод от латиноамериканския сериал. Никаква собствена продукция, е има нещо, но са го ударили съвсем през просото. Аз не ги обвинявам, такова е времето.

Аз бях единственият господар на ефира. Сега тия "пръдльовци" се лиготят и правят панаир. Монополист. Единствения монополист на пропагандата в България бях аз. И това, който не го е разбрал, дълбоко се лъже. Аз бях по-политик от дедо ми. Защото аз можех да си ""пусна каквото поискам по телевизията. Безконтролно, като казвам безконтролно, не казвам нещо, извън закона. Абсолютно всичко.

Наскоро се срещнах с Васил Михайлов, актьора, и си припомнхме за „Петко Войвода”, сериала. Аз тогава не бях в България и се прибирам в неделя. Той беше програмиран да излезе от понеделник. Обявен, всичко, а в петък от отдел Пропаганда със Стоян Михайлов отишли да го гледат в Киноцентъра и се уплашили. И казали да не се пуска. Викам: "Аз ще го пусна", те ако не искат да го гледат, да не го гледат. И го пуснах в понеделник. Хайтов го пише в една от последните си книги този епизод около филма. Много близък бях със него. Велик българин наистина. И сега като гледам кои избират за за велики българи - Митьо Крика вътре, Азис, виж Азис е велик българин.

- Кои са великите българи според вас? Какво мислите за кампанията?

- Не съм мислил по въпроса и това е пълна глупост. Снощи случайно чух „Гласувайте, гласувайте...после ние ще обявим какви са критериите”. Смешно е. Аз имах един племеник, който като ученик пишеше музика. Кретенизъм пълен, както кой е по-голям футболист - Гунди или Стоичков. Дойдоха при мен и аз им казах "Въпросът ви е кретенски". Защото аз с Гунди бях много близък, а Ицо ми е като син. Но от едното до другото разликата е голяма. Както имаше анкета за 50-годишнината на УЕФА. Пак запалянковци гласуват по телефона и вътре го няма Пушкаш. Може ли Пушкаш, Яшин да ги няма в челото? Как ще сравняваш това с онова. Та и същото с великите българи. 

- Имате ли девиз в живота?

- Да. “Да живее Иван Славков” ( смее се ). Казвам се Иван, с извинение Славков. Сега това ги дразни хората.

- Коя е грешката на живота ви?
Нямам грешки аз, аз съм върха на сладоледа, аз съм съвършенството. Може ли човек след три брака да има грешки в живота, кажи ми, не може.

- Кое е най-голямото ви постижение?
- Най-голямото е, че не се срамувам от незнанието си. Честно го казвам това. Никога не ме е било срам да попитам.

- Защо ви е страх от интернет?
- Не ме е страх, просто не ме интересува. Нямам нужда от информация, казвам ви съвсем обективно. Отворете, които и да е български спортен вестник - за българския спорт нито един аналитичен ред, сядат на компютъра и излизат 5 страници за Челси, 7 страници за Алонсо, чаршафи, всичко свалено от сериозните аналитични хора.

- Кои са важните неща за вас в живота?

- Сериозно отношение към живота. Това е важното. И докъдето може честност. Защото моя приятел Тачев, с който сме неразделни, казваше, че всеки иска да бъде честен, но не всеки има възможност. Викат ни веднъж в ЦК да ни се карат не знам за какво беше. В нашия отдел, ние доста разюздано се държахме, и заместник завеждащият Радослав Радев той  вика: "Стига с това поведение, нали знаете какво е казал Достоевски?" Ние се правим, че не знаем. Той казва: "Скромността краси човека", при което този мои приятел отговаря: "Другарю Радев според мен скромността може да краси само скромните, а гениалния го краси неговата гениалност". Така че почтеност, доколкото може пак казвам.

""

- Женили сте се три пъти. Казвате, че брака ви харесва?
- Много. На мен ми дай да се женя. Е, какво значи да ти харесва брака. Както навремето ние пледирахме да се узакони проституцията, защото много по-евтино излиза, ако толкова си го закъсал за другия пол. Да отидеш да си платиш, а така сваляй, кани по ресторанти, води на театър, на кино, цветя, това онова. Особено в по-бедните години непоносима тежест.

Аз съм съгласен с тези дето имат деца без брак, както сина ми чака дете без брак. И другото нещо са децата. Аз болезнено страдам от това, че изглежда ще е момиче. А ние сме много дългогодишен род по бащина линия и така се получава, че все остава по едно момче в рода Славкови. Баща ми е имал трима братя и четири сестри. И тримата братя са умрели без да оставят поколение. Останал е само баща ми. И аз съм единствен от Славкови сега. Веднъж се изгаврих, питаха ме какво ще кажа за НДСВ.  “Симеон втори”, викам, то е ясно: "Славков първи".

- Повече към бизнеса ли сте ориентиран или повече към спорта?

- Аз съм артист. Мен този живот ме тегли, балерини, актриси. Не, аз съм журналист. Както Ленин е писал навсякъде в анкетни листове, като е попълвал, че е журналист. И той е имал право да го пише. Пък и аз, целият ми живот е минал в журналистиката. Аз бях главен редактор на "Българско фото", на сто редколегии съм бил и на "Съвременник", "Народна младеж", младежките списания. Мен това ме тегли - журналистиката, обществото. С бизнеса съм много сбъркан.

- А спорта?

- Е, целият ми живот мина в спорта. На 14 години отидох в басейна, на 15 бях в юношеския отбор, на 17 в младежкия, даже бях и капитан на националния отбор по водна топка. Телевизията, ако трябва за нещо да ме “дърпа”, това са парите, които "потроших" за спортни предавания. На Петър Попангелов нямаше състезание, където и да е, да не го покаже българската телевизия . На тая "мърла" Берберян, дето после тръгна да ме клевети и псува, що пари съм и дал на нея и на дъщерите й, като тръгваха, за самолетни билети и от телевизията, после от Олимпийския комитет. Тука беше най-слиният професионален турнир по тенис. Тогава беше 50 хиляди долара наградния фонд, когато най-скъпия професионален турнир беше 125 хиляди долара. Аз говоря за 1971 година.

- Бизнес ли е спортът?
- Гигантски бизнес. Защо американците искат и него да го окупират?. Искат да управляват целия свят и последното, което все още им се изплъзва, това е световния спорт. Оръжието е тяхно, петрола е техен, Израел бил виновен за Хисбула, Мисбула. Какво им беше виновен Ирак? Какво се оказа, няма оръжие за масово изтребление, няма ядрено оръжие, нищо. Петрол. Медиите абсолютно са американизирани, говоря от финансовата страна, всичко управляват, и храните. Последното, което остава, петото е спортът. И сега са викали Жак Рох, миналата година, 6 часа са му трили сол на главата, някаква комисия сенатска. Искали МОК да престане да съществува в този му вид, да се направи един Управителен съвет, защото най-големите пари ги давали американците, американски фирми, спонсорите, телевизията, Кока Кола, кодак и т.н. Пък там вие си стойте, събирайте се на сесии, пийте си кафето, уискито, коктейли, а ние ще го управляваме спорта. Така че спорта е абсолютен бизнес и политика.

- Какви са ви най-близките цели?

- Сега съм се заел да правя ашколсун на новия главен архитект Диков, нали станах председател на софийския клуб на спортния деятел. Обърнах се към него да даде терен за алея на спортната слава, която аз виждам между БСФС и стадиона. Отдясно като отиваш надолу към реката, към стадиона от лявата страна, където е парка. Където е паркинг тротоара да сложим едни хубави плочи, мраморни с метални букви, а на тях имената на всички олимпийски, европейски, световни шампиони на българия и на треньорите. Без скулптури и монументални дивотии. И веднага, за една седмица отговори архитекта къде може да стане, и сега с Весела съм се разбрал, тя да стане председател на организационния комитет. Разширявам идеята, тъй като не е само за София, а национална спортна слава и история. И една сграда да се даде в София за истински музей на спорта, не това чекмедже, което е на стадиона. Аз съм назначил в олимпийския комитет две научни работнички с музейно образование, които работят страхотно при цялото безпаричие на олимпийския комитет, защото това остава. И две сгради, аз вече съм ги определил за кои ще претендирам. Това са на вече умрелите, живи трупове, двете политически партии СДС и НДСВ. Да им дадат по едно кафене, толкова им трябва, а сградите са великолепни. На НДСВ повече ми харесва, защото това е старата редакция на в. “Земеделско знаме”. Там има хале което става за музейно дело, велико. Ето вие сега ще помогнете тук да лансирате тази моя брилянтна идея.

Второ и за президент имам предложение. Да назначим направо един бръснар, защото той може сам да си се бръсне, а нашия президент никой не го бръсне за нищо. Аз отвреме навреме имам такива гениални проблясъци.

 

АЛБЕНА ЧЕШМЕДЖИЕВА, ЕМИЛ ЯНЧЕВ