Турските граждани гласуват днес на референдум за конституционни промени, разширяващи властта на президента.
Над 55 милиона турски избиратели имат право да се явят пред урните, за да дадат своя глас "за" или "против" поправките в конституцията. Право на глас имат и близо 3 милиона турци в 57 страни, които имаха възможност да гласуват в турските дипломатически мисии в периода от 27 март до 9 април.
Бюлетината е разделена на две полета, на които пише само "да" и "не". На нея не е написан въпрос, защото се предполага, че хората знаят за какво гласуват. Избирателят ще полага в тъмната стаичка печат, на който пише "избор", само върху едната половина на бюлетината.
Никоя социологическа агенция не се ангажира с прогнози, но все пак някои дават по-малко от 2% преднина на "да".
252 000 полицаи и 128 000 войници от турската жандармерия са мобилизирани за охраната на референдума за конституционните промени, който ще се проведе днес в Турция, съобщи турският министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу. Мерките за сигурност в страната са повишени до най-висока степен.
През тази нощ са задържани 49 души по подозрение, че са част от "Ислямска държава" и са готвили атентати.
Опозиционната Народнорепубликанска партия е сформирала в Истанбул кризисни щабове за предотвратяване на възможни нарушения в изборния процес. Юристи и близо 200 000 души ще бъдат доброволни наблюдатели.
Активността още от сутринта е относително висока. Екип на bTV обаче не беше допуснат до една от избирателните секции в Истанбул - въпреки издадената от властите акредитация. На нашите колеги бе заявено, че могат да влязат, но без камери и микрофони.
По-късно стана ясно, че властите са променили в последния момент изискванията за чуждестранните журналисти и така поставят екипите на стотици медии пред свършен факт.
Първите резултати се очакват около 19 ч.
За какво гласуват?
С референдума днес Турция може значително да се откъсне от държавническата традиция, започнала с управлението на Кемал Ататюрк преди век. През последните месеци Реджеп Ердоган на няколко пъти критикува действията на основателя на модерната турска държава заради територии, които страната е отстъпила след Първата световна война.
Идеологията на управляващата Партия на справедливостта и развитието съчетава политическото и религиозното начало. От 2002 г. насам ПСР и Ердоган са основен фактор в турската политика за сметка на старите светски партии. Той никога не е криел амбициите си да промени начина, по който се управлява южната ни съседка.
Пакетът с поправки в конституцията съдържа общо 18 предложения, включително увеличаване на броя на депутатите от 550 на 600, сваляне на възрастовата граница за народни представители от 25 на 18 години, изборите за парламент и президент да бъдат на една и съща дата, веднъж на пет години с ограничение на президентските мандати до два.
Най-оспорвани от опозиционните среди обаче са предложенията президентът да остава лидер на партията, която го е излъчила, да се премахне премиерската длъжност и изпълнителната власт да се възложи на президента, който ще назначава кабинета.
От държавния глава еднолично ще зависи и кога и до кога да обявява извънредно положение, в което да има още по-голяма власт. В Сирия регламентираното с нарочен закон извънредно положение продължи от 1963 г. до 2011 г., като към момента заради гражданската война отново по-голямата част от властта в Дамаск е в ръцете на президента Башар ал-Асад.
Както отбелязва специалният пратеник на bTV Петър Нанев, лагерите на участниците в този референдум са ясно очертани - зад "да" застават симпатизантите на Реджеп Ердоган, докато бюлетина с "не" ще пуснат тези, които не приемат сегашния президент на Турция. Заради очакваната изключително малка разлика между печеливши и губещи, напрежението в страната се очаква да се повиши.
