Прочутият астрофизик Стивън Хокинг почина на 76-годишна възраст в дома си в Кеймбридж, съобщи Би Би Си.
"Ние сме дълбоко опечалени от смъртта на нашия любим баща. Той беше велик учен и изключителен човек, чиято работа и наследство ще живеят още много години", написаха децата му Люси, Робърт и Тим.
"Неговият кураж и постоянство, с неговия блясък и хумор, вдъхновяваха хората по цял свят", се казва още в съобщението, цитирано от Ройтерс и Асошиейтед прес.
Стивън Хокинг, роден на 8 януари 1942 г. в Оксфорд, заболява от амиотрофична латерална склероза на 22 години, а по-късно губи способността да говори в резултат на трахеостомия.
Тежкото заболяване обаче не му попречи да стане един от най-известните съвременни физици теоретици.
Професор Хокинг е известен с изследванията за черните дупки и относителността. Самият той работеше под сянката на евентуална преждевременна смърт.
Едва 22-годишен, Хокинг е диагностициран с рядкото моторно невронно заболяване, което го приковава на инвалидна количка. В мемоарите си, издадени през 2013 г., той пише: „Тогава мислех, че животът ми е свършил и никога няма да оползотворя потенциала, който усещах, че притежавам”.
Хокинг е автор на множество научно-популярни книги, сред които "Кратка история на времето", станала международен бестселър и направила го един от най-известните учени след Алберт Айнщайн, отбелязва АП.
Животът и постиженията му са пресъздадени във филма "Теория на всичко" от 2014 г. с Еди Редмейн в главната роля.
Кончината на Хокинг съвпада със 139-годишнина от рождението на Алберт Айнщайн.
Роден в семейството на интелектуалци на 8 януари 1942 г. - в същия ден, в който се навършват 300 години от кончината на Галилео Галилей, смятан за „бащата” на съвременната наука, Стивън Хокинг винаги е вярвал, че да бъде учен е негова съдба. Съдбата обаче му раздава „жестока” карта. По-голямата част от живота си той прекарва в инвалидна количка, лишен от възможността да се движи и да говори, и принуден да общува чрез компютър.
Още от дете Хокинг страда от липса на добра физическа координация. „Хич не ме биваше в игрите с топка, а почеркът ми отчайваше учителите”, признава ученият. Въпреки това съучениците му го наричат „Айнщайн”.
Години по-късно на него вече ще се гледа като на наследник в редица отношения на Алберт Айнщайн – гения знаменитост, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
„Никой след Айнщайн не е ангажирал по този начин широката общественост. Той се превърна в икона с ум, с какъвто не са надарени обикновените смъртни. Хората невинаги разбират думите му, но знаят, че той е брилянтен. Човешкият елемент в неговата борба също привлича масовото внимание”, казва известната астрономка и директорка на обсерватории „Карнеги” Уенди Фридман.
Повечето хора свързват Айнщайн с уравнението e=mc2, без да разбират значението му. Въпреки своите сложни трудове, също непонятни за по-голямата част от човечеството, Хокинг е разбираем с това, че търси отговорите на вечните въпроси, които всички си задават, отбелязва космологът Майкъл Търнър от Чикагския университет.
На „дежурния” въпрос какво е усещането да живее с амиотрофична латерална склероза, Стивън Хокинг отговаря: „Отговорът е, че гледам да не мисля за състоянието си или да съжалявам, че ме лишава от възможността да правя определени неща. Опитвам се да водя обикновен живот”.
„Обикновен” обаче е последната дума, с която може да бъде описан животът на Стивън Хокинг. В черупката на прогресиращо „безполезното” му тяло се крие ум като бръснач, очарован от загадките на Вселената.
Вярвайки, че е роден да бъде учен, Стивън Хокинг казва: „Моята цел е съвсем проста. Искам да разбера откъде произлиза Вселената, как и защо е възникнала и как ще настъпи краят ѝ”.
По-голямата част от работата му е насочена към обединяването на двата крайъгълни камъка на съвременната физика – Общата теория на относителността на Айнщайн, която касае естеството на времето и пространстово, гравитацията и мащабните феномени, и квантовата теория за поведението на субатомните частици – най-малките частици във Вселената.
Един от най-значимите си успехи Стивън Хокинг постига през 1974 г. Тогава ученият открива, че черните дупки излъчват термична радиация, причинена от квантови ефекти. По този начин Хокинг обединява три отделни до този момент раздела на физиката – квантовата теория, общата относителност и термодинамиката.
Хокинг получава възможността да тества гравитационните теории на Нютон през 2007 г., когато на 65-годишна възраст участва в полет, симулиращ условията на безтегловност. Ученият не възприема преживяването просто като подарък за рождения си ден, а като възможност да покаже, че инвалидността не е пречка за постигане на целите.
