ПАСЕ лиши Русия от правo на глас

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) гласува в Страсбург замразяване до края на 2014 г. на правата за гласуване на своите 18 руски членове като санкция за анексирането на Крим от Русия. , предаде Франс прес.

„За” резолюцията гласуваха 145 представители, 21 бяха „против”, а 22 бяха въздържалите се. Руските депутати бойкотираха дебата преди гласуването, като го нарекоха "фарс".

Освен от правото на глас, руснаците ще бъдат лишени и от участие в някои ръководни органи на асамблеята, както и в наблюдателните й мисии по време на избори.

Решението на ПАСЕ не е изненадващо. На 8 април докладчикът по темата „Украйна” Мариета де Пубре-Лундин заяви, че „в момента съществува само една заплаха за украинската демокрация – Русия. Тя се опитва да дестабилизира ситуацията в Украйна, като саботира всички важни начинания на новото правителство”.

Веднага след гласуването ръководителят на 18-те руски депутати Алексей Пушков заплаши на пресконференция, че делегацията му ще напусне ПАСЕ, където присъствието й вече няма да има смисъл. Той съобщи, че решение за това ще бъде взето в идните седмици.

По-рано руски политици коментираха, че Москва може да се откаже от мораториума върху смъртното наказание, ако бъде изключена от ПАСЕ.

Настоящото наказание не е прецедент. Асамблеята вече е лишавала руските депутати от право на глас през 2000 г., когато Владимир Путин започна втората война в Чечения.

Русия твърди, че няма нищо общо с безредиците, които избухнаха в някои украински градове, след като проруският режим на Виктор Янукович беше свален от власт.

Той в продължение на месеци използваше силите за сигурност и небезизвестните части „Беркут” и „Тигр” срещу стотиците хиляди граждани, които излязоха по улиците на големите украински градове в отговор на външнополитическия му завой към Кремъл и Евразийския съюз.

След като десетки цивилни бяха убити, Янукович избяга в Русия. Не след дълго обаче Кремъл анексира полуостров Крим след „спонтанни” протести и поява на хиляди войници без отличителни знаци в региона. В областите с рускоговорящо население в Украйна се провеждат протести, като има доказателства за участието на руски граждани в тях.

„Опорните точки” на Москва са свързани с някои от украинските партии и организации, които били фашистки.

Действително, на Майдана имаше известно количество радикали, но те към момента нямат особена роля в политическия живот в Киев.