Опитът за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо не е прецедент в Европейската, а и световната политическа история. Припомняме, че на 15 май 71-годишен мъж стреля срещу министър-председателят на Словакия, който беше тежко ранен.

Фицо беше откаран в болница в тежко състояние, като му беше направена животоспасяваща операция. Според последната информация от медиците той е стабилизиран и е в съзнание.

Мотивът за престъплението все още не е ясен.

Макар опитите за убийства на европейски лидери да не са били чести през последните 50 години, някои от най-известните политически личности са били обекти на такива.

Луис Кареро Бланко, 1973 г.

Адмирал-генерал Луис Кареро Бланко е бил известен испански офицер и политик. Дълго време е наричан дясната ръка на диктатора Франциско Франко и е негов премиер. Той се превръща в една от водещите фигури в диктата на Франко.

Франко го избира лично като наследник в кабинета и Бланко заема водещата позиция в държавата през юни 1973 г.

Снимка: Getty Images

Шест месеца след като е посочен за премиер, Бланко е убит на 20 декември 1973 г. от Баските сепаратисти с помощта на поставено взривно устройство.

Убийството е широко одобрено от много испански граждани.

След убийството на Бланко в Испания започва политическа промяна.

Алдо Моро, 1978

Алдо Ромеро Луиджи Моро е италиански политик от Християндемократическата партия. Той е начело на Италия като премиер в продължение на пет мандата от декември 1963 до юни 1968 г. и след това от ноември 1974 г. до юли 1976 г.

Моро е един от най-дълго управлявалите премиери на Италия след Втората световна война. Той въвежда редица социални и икономически реформи, които модернизират до неузнаваемост страната. Смята се за една от най-известните фигури в италианските политически среди и като човекът, който е дефинирал съвременната политика в център-ляво.

На 16 март 1978 г. в Рим фракция на организацията „Червените бригади“ блокира конвоя на Алдо Моро и след като убива петимата му бодигарди, го отвличат. По това време Моро вече е спряган за следващия президент на Италия.

През дните след отвличането редица работни организации и синдикати организират масови стачки в Италия, а полицията и спецчастите извършват стотици претърсвания в Рим, Милано и Торино с надеждата да открият Алдо Моро. След няколко дни дори папа Павел VI, който е близък приятел на Моро, се намесва и предлага размяна – похитителите да вземат него и да освободят политика. Твърди се също, че папата е събрал 10 млрд. италиански лири, с които да откупи живота на Моро, но тази информация така и не е потвърдена.

Въпреки мобилизацията на 13 000 полицаи, претърсването на 40 000 къщи и блокирането на 72 000 пътни артерии, полицията не извършва никакви арести.

Снимка: Getty Images

Правителството на Италия се разделя на две – едните не искат да водят преговори с „Червените бригади“, а другите искат. След като става ясно, че преговори няма да има, от „Бригадите“ организират „Съд на хората“, който признава Алдо Моро за виновен и го осъжда на смърт. След това изпращат последни искания до правителството – ако не бъдат освободени 16 затворника от „Червените бригади“, Моро ще бъде убит.

Властите отвръщат с мащабно претърсване.

На 7 май 1978 г. Алдо Моро изпраща писмо до съпругата си, с което се сбогува. В него той пише „Казаха ми, че ще ме убият след малко. Целувам те за последен път“.

На 9 май 1978 г. след 55 дни в плен терористите качват Алдо Моро в автомобил и му казват да се покрие с одеяло, за да не знае къде отива. След това го застрелват 10 пъти.

Тялото на Алдо Моро е оставено в багажника на червено „Рено 4“ близо до гетото в Рим.

Погребението на Алдо Моро е ръководено лично от папа Павел VI.

Този момент от италианската история се сравнява с убийството на Джон Ф. Кенеди и се нарича „Италианският 11 септември“.

Снимка: Getty Images

Маргарет Тачър, 1984 г.

Продължи да четеш