„Дипломатическо поражение за Владимир Путин! Русия обявява газова война на Европа!” - така западната преса коментира изявлението на руския президент от понеделник вечерта за отказ от проекта „Южен поток”.

Руският президент предложи на нашата страна да поиска от ЕС обезщетение за пропуснати ползи

Великобритания: Русия обявява газова война на Европа

Лондонският „Таймс” пък е на мнение, че Русия обявява газова война на Европа, а Москва с помощта на икономически механизми се стреми да накаже страните от Европейския съюз, че осъждат действията й в Украйна.

С това решение Путин изоставя стратегически важен проект, с който Москва се надяваше да затвърди влиянието си в Югоизточна Европа, пише вестник „Файненшъл таймс”. То беше обявено в ден, когато продължаващото поевтиняване на петрола предизвика срив на рублата спрямо долара.

Изявлението на Путин е най-ясното признание, направено досега от Москва, че спорният проект за газопровод от Русия към България под Черно море е на път да бъде погребан. До този момент правителствени служители и висши представители на „Газпром” настояваха, че строежът на морската отсечка трябва да започне до месеци. Попитан дали е взето окончателно решение, шефът на „Газпром” Алексей Милер заяви вчера пред журналисти: „Това е, проектът е закрит”, изтъква „Файненшъл таймс”.

Според Путин заради провала на проекта България ще загуби очаквани приходи на стойност около 400 млн. евро на година. Той намекна, че тя не се е държала като независима страна по въпроса, с което явно имаше предвид опасенията на Европейския съюз към „Южен поток”, посочва вестникът.

Путин обвини Европейския съюз за спирането на проекта, който руски служители от години възхваляват като важна стъпка към подобряване на европейската енергийна сигурност, отбелязва британският вестник „Гардиън". „Виждаме, че се поставят пречки, за да не се постигне неговото изпълнение”, каза руският президент. „Ако Европа не иска осъществяването му, тогава той няма да бъде осъществен”, заяви Путин, цитиран от изданието.

„Южен поток” наред с тръбопровода „Северен поток”, който доставя газ на Германия през Балтийско море, беше замислен да заобикаля Украйна, посочва „Гардиън” и цитира руския енергиен анализатор Михаил Крутихин, който заяви: „Това беше политически проект от самото начало, а целта беше да бъде наказана Украйна и да бъде лишена от газови доставки. Никога не е било икономически изгодно да се харчи толкова много за този тръбопровод.”

САЩ: Необичайно дипломатическо поражение за Путин

„Ню Йорк таймс” пише, че грандиозният проект, който беше замислен първоначално да установи господство на Русия в Югоизточна Европа, като заобиколи Украйна, е паднал жертва на силно влошените отношения на Москва със Запада.

Това бе необичайно дипломатическо поражение за Путин, който каза, че ще пренасочи трасето на газопровода през Турция. Той нарече отказа от газопровода загуба за Европа и обвини Брюксел в неотстъпчивост, припомня авторитетното издание.

Решението изглежда е и необичайна победа за Европейския съюз и правителството на Обама, които тази година проявиха безсилие, след като Путин анексира Крим и раздуха бунт в Източна Украйна. Русия дълго време представяше проекта за „Южен поток” на стойност 22 млрд. долара като разумен бизнес ход.

Вашингтон и Брюксел обаче го отхвърляха като зле прикрит опит на Кремъл да циментира позицията си на господстващ доставчик в Европа, заобикалящ Украйна, където споровете с Москва за цените на газа на два пъти прекъсваха доставките през последните години. Конфликтът в Украйна засили натиска на Европа срещу газопровода и строежът му бе спрян от България през юни, пише още „Ню Йорк таймс”.

Ако има печеливш от всичко, това е Турция, която наред с Китай и други бързо развиващи се страни, нуждаещи се от енергия, се възползва от споровете между Изтока и Запада, за да си издейства дългосрочни енергийни доставки на изгодни цени.

Украинският конфликт и обтегнатите отношения между Киев и Москва хвърлиха сянка над целия енергиен сектор в Европа. Със задълбочаването на кризата в Украйна, която се разрасна в противопоставяне, напомнящо на Студената война, западните сили решиха да окажат съпротива на агресивната политика на Путин, изразяваща се включително в проекта за газопровода „Южен поток”.

Руският президент лично определя стратегията за енергетиката и газопроводите, която е може би най-важният източник на неговата мощ на международната сцена. От години той и Западът съперничат за контрол над енергийните доставки за Европа, посочва „Ню Йорк таймс”.

Според нас отказът от газопровода не съвпада с икономическите интереси на Европа и вреди на нашето сътрудничество, заяви Путин. „Но такова е решението на нашите европейски приятели. В края на краищата те са купувачи. Това е техният избор”, допълни той. Путин отправи нападки и срещу България, която замрази строежа на газопровода през юни под натиска на Европейската комисия. Според него България е била лишена от възможността да действа като суверенна държава, пише „Ню Йорк таймс”.

Изненадващото решение на Путин да се откаже от плановете за значим тръбопровод за доставка на газ за Европа свидетелства за драматичната промяна в отношенията между Русия и Запада, коментира американският вестник „Вашингтон пост". Този ход беше направен, след като лидерите на ЕС засилиха съпротивата си срещу „Южен поток” заради тежкия конфликт в Украйна, изтъква изданието.

Отказът от „Южен поток” изглежда слага край - поне засега - на период, в който Москва
преследваше големи, скъпи инфраструктурни проекти в Европа, които й даваха политическо влияние чрез енергийните доставки, отбелязва „Вашингтон пост".

„Би било смешно да похарчим стотици милиони долари за проекта, да изминем целия път през Черно море и после да спрем пред българската граница”, каза руският президент, имайки предвид съпротивата на новото българско правителство към проекта, посочва „Вашингтон пост”.

България замрази работата по „Южен поток”, след като ЕС заяви през юни, че проверява дали не са нарушени правилата му при дейностите във връзка с планирания газопровод, пише американският вестник „Уолстрийт джърнъл”.

През последните месеци в ЕС има нарастваща съпротива срещу „Южен поток” заради изострящата се криза в Украйна. Брюксел се тревожи, че проектът би затвърдил позицията на Русия като доминиращ доставчик на газ за Европа, отбелязва изданието.

Франция: Решението на Путин е следствие от санкциите

Едно от първите последствия от европейските санкции срещу Русия в контекста на украинската криза беше решението на Владимир Путин да преустанови руско-италианския проект „Южен поток”, отбелязва френският вестник „Монд". Аргументирайки решението си, Путин спомена България, отказала да разреши преминаването на тръбопровода на територията си, но и разкритикува остро ЕС. Путин каза, че е смешно да се продължава влагането на милиони долари в този проект и отправи силни упреци към ЕС, който смята, че договорите, подписани с „Газпром” за „Южен поток”, нарушават европейските правила за конкуренцията. Путин дори заплаши доставките за Европа, намеквайки, че част от руската продукция може да бъде отклонена към Азия, допълва френският вестник.

„Южен поток плати цената на захлаждането на отношенията между Москва и европейците, посочва вестник „Експрес”. Изданието припомня, че газопроводът трябваше да има капацитет от 63 млрд. кубични метра газ на година и трябваше да свърже по протежение на 3600 километра Русия с България и после да се насочи към Западна Европа през Сърбия, Унгария и Словения.

Италия: Краят на „Южен поток” има икономически измерения

Италианският икономически всекидневник „Соле вентикуатро оре” изтъква от своя страна, че отказът има и своите чисто финансови измерения. „Южен поток” е станал много скъп, над 50 млрд. долара според последните оценки, а Русия е все по-затруднена да го финансира. Не само западните санкции изключиха от финансирането международните банки, но и спадът в цената на петрола, от който за Москва идват над половината от приходите, предизвика криза за руската икономика. Вестникът все пак се пита дали не става дума просто за заплаха, така че да бъде накаран Европейският съюз да промени мнението си за газопровода.

Сърбия: Решението на Путин е силно послание към България

Сръбските вестници коментират днес думите на руския президент Владимир Путин в Анкара, че Русия засега не може да продължи реализацията на „Южен поток”, тъй като България блокира изграждането на отсечката под морето. Белградският вестник „Блиц” посочва, че според Путин България, отлагайки този проект, който за нея би бил печеливш, „не се държи като независима държава”.

Президентът на Русия посъветва българските лидери да поискат компенсации за загубите от Европейската комисия, тъй като по думите му България би могла да получава около 400 милиона евро годишно благодарение на транзита на газ, отбелязва още белградският вестник.

Вестник „Политика” пише на същата тема, цитирайки анализатори, които определят спирането на „Южен поток” като силно послание към България, която това лято спря работата на своя територия под натиска на Брюксел и Вашингтон. Това не означава, че Русия напълно се е отказала от „Южен поток”, но този проект ще бъде замразен, докато не се постигне окончателно споразумение между ЕС и Русия, посочва „Политика”.

С подписването на две газови споразумения с Китай тази година на стойност над 500 млрд. долара и с вчерашния договор с Турция, Русия създаде ситуация, в която „Южен поток” вече не е приоритет, ако в Брюксел не съществува политическа воля той да се изгради, пише още вестникът.

Южен поток спря