Пред камерата на bTV застана главният редактор на „Вашингтон Пост” и носител на „Пулицър” Марти Барън. Ръководеното от него разследване за католически свещеници, блудствали с малолетни в Бостън, му носи най-престижната награда за журналистика, а историята се превърна във филма „Спотлайт”, който спечели „Оскар”.
„Много пъти беше отказвано финансирането му, защото това нее типичният филм, който Холивуд би направил и който няма как да се очаква да е успешен, в него няма специални ефекти, екшън сцени,супер герои, дори няма романтична история”, спомня си Барън.
Наричат го „най-добрият редактор в света”.
„Тайна”? Какво значи „Тайна”?
Всичко започва с кратка статия в „Бостън Глоуб”, където по това време журналистът работи. Ставало дума за свещеник, обвинен за блудство с 18 деца.
„В края на статията пишеше, че истината за цялата история никога няма да излезе на бял свят, защото вътрешния църковен документ, който може да я разкрие, се пазеше като съдебна тайна. А според мен, когато се каже, че истината за нещо не може да се научи, това дава пълното основание на един журналист да започне да разследва каква всъщност е тя”, смята журналистът.
Случаят е на свещеник Джон Гейгън. А Барън, който е новопристигнал евреин от Маями, решава да възложи разследване срещу действията на отеца и бездействието на католическата църква, в един от най-религиозните градове в Съединените щати - Бостън.
„Аз отидох на първата си оперативка в 10 сутринта, на първия ми работен ден в „Бостън Глоуб”, но не чух нищо за случая със свещеника и съответно попитах какво ще правим, за да продължим тази история”, разказва Барън.
Напомнили му за съдебната тайна, при което той попитал защо да не се опитат да стигнат до информацията: „Всички затихнаха, не бяха очаквали подобно нещо от новия редактор в офиса… бяха леко зашеметени, струва ми се”.
Разследващият отдел „Спотлайт” (в най-груб превод – „В окото на прожектора”) започва работа с конкретна цел – не просто да разкаже за свещениците и техните жертви, а да покаже, че става дума за системен проблем, за който високопоставените духовници са знаели.
Не е само местен проблем
Разследването започва през лятото на 2001 г., а първата статия излиза на 6 януари 2002 г. Само три дни по-късно църквата се извинява публично на 150 деца жертви на свещеник Гейгън. За период от две години „Спотлайт” успявт да разкаже общо 900 лични истории на деца пострадали от блудствените действия на повече от 100 свещеници за период от 4 десетилетия.
Шокът е голям: „Разкрихме, че всичко се е случвало с позволението на църквата, на всички нива, дори кардиналът е знаел, а свещениците блудствали с децата са били преназначавани на по-високи позиции. Разбира се, скандалът беше огромен, много от членовете на католическата църква бяха дълбоко възмутени... В крайна сметка кардиналът трябваше да се оттегли от поста си”.
Започват реформи в католическата църква, а екипът на "Спотлайт" успява да върне авторитета в професията зад океана, да вдъхнови десетки за разследващата журналистика. И създава истинска революция: „Но силата и смисълът на тази професия е, че много наши други колеги последваха примера ни и започнаха разследвания срещу католическата църква по места като например- в Лос Анджелис, Пенсилвания, където случаите дори бяха по-големия. Реакцията беше лавинообразна и в крайна сметка се оказа, че това не е само проблем на Бостън, но и на цялата страна”.
За това разследване „Спотлайт” получава и най-високата награда – „Пулицър" за обществени заслуги. За Марти Барън обаче наградите нямат значение, по-важното е, че жертвите са получили поне някаква справедливост.
Шестимата журналисти от Спотлайт работят 2 години по разследването си, а подготовката за филма продължава повече от 7 години, за да е максимално достоверен. За целта и много от актьорите се срещат лично с журналистите, които пресъздават. Прекарват седмици с тях, изучавайки техните маниери, походка и говор. А актьорът Лив Шрайбър приема ролята само заради възможността да се запознае лично с прототипа на героя си – Марти Барън.
Пътят до Висшата лига на журналистиката
Ако за първи път влизате в редакцията на „Вашингтон пост”няма да ви е лесно да откриете главния му редактор. Кабинетът му не се различава по нищо от останалите, а Марти Барън е сериозен, по-скоро скромен редактор, който работи наравно с другите и рядко се усмихва. Но ако останете няколко часа ще чуете безкомпромисните му коментари, винаги точно в целта, изречени с равен тон.
Кариерата на топ журналиста започва във вестник „Лос Анджелис таймс". Там му дават прякора „момчето-чудо", едва на 29 вече е старши редактор на икономическата секция във вестника. Следват редакторски позиции в „Ню Йорк Таймс”, „Маями Херълд”, „Бостън Глоуб” до най-престижната, тази в „Вашингтон пост".
Днес Марти Барън е легенда за „Глоуб”. Под негово управление вестникът печели 6 награди „Пулицър” и се превръща от местен в национален вестник и влиза в лигата на най- реномираните издания зад океана. А медията, за която днес работи Марти Барън има традиции в разобличаването на висшите политици в Съединените щати. Преди 40 години „Вашингтон пост" на практика сваля 37-мия президент на Съединените щати - Ричард Никсън.
Историята отново е филмирана в холивудската продукция „Цялото президентско войнство".
Когато фактите спрат да имат значение
През изминалата година вестникът многократно разследва кандидатите за президентския пост в Америка и предизвика най-големият скандал с Доналд Тръмп като публикува на сайта си видео, в което той признава, че си позволява да опипва жени, само защото е известен.
„Резултатът от това видео беше експлозивен, защото на това видео се чува, как той обижда жените по вулгарен и нецензурен начин. Винаги в обществото е имало такива предположения за Тръмп. Но за първи път, това видео доказва истинското му отношение към жените”, коментира Марти Барън.
Седмици по-късно Доналд Тръмп е избран за президент на Съединените щати, а медиите и анализаторите все още нямат отговор коя е силата, която изпрати милиардера в Белия дом.
„Медиите вече имат сериозен проблем с нивото на обществено доверие тук в Америка. Притеснявам се конкретно за уебсайтовете, които са идеологически ориентирани, които просто разпространяват някаква информация, която не е истина, напълно невярна, конспиративни теории, хората обаче им вярват. Ако смятаме да продължаваме да бъдем демократично общество, ние не трябва да вярваме на твърдения, написани в тези сайтове, а да вярваме само и единствено на фактите”, смята Марти Барън.
