Мианмар по трудния път към етническия мир

„Няма да постигнем мир, докато бурманците (най-голямата малцинствена група в Бирма) и малцинствата не достигнат политическо разрешение”, каза Кхун Хтун Оо, водещ политик от малцинството шан пред в. „Индипендънт”. Животът на Хтун Оо е типичен пример за размирното минало в източноазиатската държава. Той е бил обвинен в държавна измяна и осъден на 93 години затвор през 2005 г. Освободен е през януари 2012 г., по време на масово помилване на политически затворници.

Според Хтун Оо, най-голямото препятствие срещу дълготрайния мир е заложено в конституцията от 2008 г., която дава ключов контрол на военните над четири министерства – включително над граничните въпроси. Също така им дава право да върнат военния режим в страната по всяко време.

Сегашният президент на Мианмар – Тейн Шейн, който е автор на „проблемната” конституция, не обръща внимание на призивите за промени. В същото време той е и човекът, който води опитите да се сложи край на междуетническите конфликти.

Нуждата от решителни действия става все по-осезаема с влошаването на ситуацията – ако преди години е имало само три до четири воюващи групи, различните участници в конфликта сега са поне двадесет, коментират местни жители.

Допълнително „масло в огъня” бе налято от говорител на една от най-крайните ислямистки групировки в Пакистан. Ехсанулах Ехсан, представител на крайната Джамалат-ул-Ахрар, призова подтиснатото малцинство рохингя към насилствен джихад. Етническата група влезе в световните заглавия през последните месеци с тежкото положение, в което са поставени от мианмарското правителство.

Мианмар отказва да признае съществуването на малцинството и  грубо потъпква човешките им права. След отказ от Тайланд да приема бежанци от мюсюлманската етническа група, рохингите са принудени да бягат от Мианмар по море. Отхвърлени от почти всички държави в Югоизточна Азия, те често остават на произвола на съдбата в открито море.

Снимка: Reuters

Въпреки множеството призиви за мирно разрешаване на тази междуетническа криза от страна на международната общност, засега няма големи надежди за скорошна резолюция на проблема.