Холандия избира парламент в първия голям тест за политиката в Европа за 2017 г. След брекзит във Великобритания и победата на Доналд Тръмп в САЩ, вотът ще покаже дали популизмът ще бележи и тази година.
Битката е без прецедент за холандската политическа система – между двама десни лидери – дясноцентристкия Марк Рюте и крайнодесния Герт Вилдерс, които в миналото дори бяха близки съюзници. А темите, които доминират в кампанията, са имиграцията и членството на Холандия в Европейския съюз (ЕС).
Според прогнозите партиите на двамата ще имат почти равни резултати, но дори Вилдерс да получи повече гласове от Рюте, е малко вероятно да стане следващият холандски премиер.
Кои са основните играчи?
Дълго преди Тръмп да се появи на политическата сцена в САЩ, друг популистки политик с екзотична прическа разбунваше духовете в Европа. Бавно, но сигурно Герт Вилдерс, наричан „холандският Тръмп“, излезе от политическата периферия и се превърна във фаворит.
Той стана известен извън границите на Холандия през 2008 г. с провокативния си онлайн филм „Фитна“ (Fitna), свързващ Корана с тероризма.
Сега, като лидер на Партията на свободата, Вилдерс обещава да „деислямизира“ Холандия, да затвори всички джамии, както и границите на страната за мюсюлмански имигранти. А също и да проведе референдум за излизане от ЕС, по примера на Великобритания.
„Видяхме какво се случва в Европа още преди да е станало в САЩ. Движения като моето са все по-силни през последните години във Франция, Германия, Австрия и Италия“, обяви Вилдерс пред медиите.
Най-голямата заплаха за него в политически план е настоящият премиер Марк Рюте, който залага на постигнатата икономическата стабилност на страната при управлението на неговата Народна партия за свобода и демокрация. Европейската комисия прогнозира, че холандската икономика ще отбележи стабилен растеж с около 2% тази година, надминавайки ЕС като цяло.
Но Рюте изглежда избра да се състезава с Вилдерс, вместо да е негова опозиция.
През януари премиерът написа отворено писмо, в което заяви, че имигрантите, не успяващи да се приобщят към холандската култура, трябва „да се държат нормално или да си вървят“.
Той не подкрепя плановете на Вилдерс за излизане от ЕС, но подчертава, че концепцията за по-тесен съюз между народите е „мъртва“.
Освен „холандския Тръмп“ в лицето на Вилдерс на изборите ще се яви и холандският „Джъстин Трюдо“.
30-годишният лидер на партия „Зелени леви“ Йесе Клавер неслучайно е сравняван с харизматичния канадски премиер. Той е най-младият партиен лидер в историята на страната, дете на майка с индонезийски корени и баща мароканец. Отхвърля популизма с послания за толерантност.
„Тази година не е само за изборите в Холандия, но и за вота в цяла Европа, който започва от тук, но скоро ще се пренесе в Германия и Франция. И трябва да покажем, че популизмът може да бъде спрян, има алтернатива и това сме ние“, обяви Клавер пред избиратели.
Кои са основните проблеми?
Бежанците, търсещи убежище, имиграцията, членството в ЕС, престъпността и сигурността са най-важните въпроси в изборите.
Гласоподавателите се вълнуват и от гражданските свободи. Ключови са правото на личен живот, свободата от расова дискриминация и полицейски проверки по улиците. И всички те идват на фона на борбата с тероризма.
А отвъд границите на Холандия подкрепата за Вилдерс е от значение, особено ако той се добере до премиерския пост и проведе обещания референдум.
Същевременно дипломатическата криза с Турция и сблъсъците, провокирани от етнически турци в Ротердам, дават преднина на антиимигрантските партии, показа последно проучване.
Може ли Вилдерс да стане премиер?
Това е малко вероятно. Дори Герт Вилдерс да спечели най-много гласове, нито една партия не може да формира правителство сама. Коалицията е неизбежна.
А Вилдерс просто не разполага със съюзници.
Повечето холандски партии са категорични, че няма да работят с него. Тези, които все пак обмислят идеята, заявиха, че биха го направили, само ако той оттегли антиимигранстиките си планове, които... всъщност са в центъра на неговата кампания.
Така, дори ако партията на Вилдерс спечели най-много гласове, а Рюте е втори, настоящият премиер най-вероятно ще сформира коалиция и ще остане на власт.
Очаква се дълъг процес на преговори, които могат да отнемат от три до седем месеца.
За колко парламентарни места е борбата?
Краткият отговор е 150. Това, което не е толкова просто, е как се печелят.
Местата в парламента се разпределят чрез пропорционална система. Например, ако гласуват 10 милиона души и една партия спечели 15% от вота, то тя ще получи 15% от местата.
Холандските гласоподаватели избират между 28 различни партии, но само няколко от тях имат реални шансове да спечелят достатъчно гласове, за да сформират правителство. Ако една единствена партия получи повече от 50% от гласовете, тя веднага може да го направи. Но, тъй като това се случва рядко, партиите влизат в коалиции. Сегашното правителство е коалиция между Народната партия за свобода и демокрация на Рюте и Партията на труда.
Решаващ за Холандия може да се и окаже един друг вот – този за президент на САЩ. За последните 40 години Холандия, само с две изключения, винаги е следвала електората отвъд океана – когато САЩ завият наляво или надясно в президентската надпревара, холандците правят същото на местния вот.
