Албанският парламент прие късно в петък вечерта закона за защита на националните малцинства, в който се признава съществуването на българско малцинство, предаде държавната информационна агенция АТА.
Нормативният акт бе одобрен със 102 гласа „за“ при 10 „против“ и 1 „въздържал се“.
Официалната позиция на Албания допреди няколко седмици бе, че българите, живеещи в страната от векове, нямат специален статут и в първоначалния проект на закона за малцинства се признаваха гръцкото, македонското, влашкото, ромското, египетското, черногорското, босненското и сръбското, но не и българското.
Българската общност в Албания обаче реагира, настоявайки от властите да я признаят като отделна малцинствена група. Внесена беше подписка в парламента.
Европейският парламент също призова да бъде призната българската етническа принадлежност на българите, живеещи в Преспа, Голо бърдо и Гора.
На 28 септември въпросът бе поставен и от министър-председателя Бойко Борисов в телефонен разговор с неговия албански колега Еди Рама. Албанският премиер пое ангажимент, че страната му няма да наруши интересите на българското малцинство.
Българското малцинство в Албания наброява около 50 хил. души.
В профила си във „фейсбук“ Борисов нарече акта на албанския парламент „исторически пробив за България“".
„Положихме изключителни дипломатически усилия, за да стигнем до този успех и да защитим правата на българите, които са били част от формирането на нашия народ, но остават извън съвременните ни граници“, написа той:
Външният министър Екатерина Захариева също приветства приемането на закона и го определи като „знак за политическа зрялост и европейски подход на държавническо мислене“.
Решението приветстваха и българите на албанска територия.
Еврис Талюри от Дружество за българо-албанско приятелство коментира пред bTV, че признаването на малцинството ще допринесе за развитието на българската общност в Албания по законен начин.
