Много се радвам на тази среща, Елен! Защото знам, че отдавна не си се показвала. Защо се скри?
От кой?
От медиите.
Ами, първо, защото това е мое право. Второ – защото исках да се съхраня. И трето, защото исках да си почина.
Какво беше 2014г. за теб? Май доста емоционална година.
2014 беше една от най-тежките ми години. Година на много промени, година на неприятни изненади от живота, въобще от съдбата. Много уроци трябваше да науча, с много неща трябваше да се разделя: стари модели на поведение, хора, места. Просто всичко старо трябваше да си отиде. То е изиграло ролята в моя живот и трябваше да си отиде.
Предавали ли са те миналата година?
Елен: Много! Това имах предвид всъщност...
С какво? Как?
Ами, значи, когато човек изпадне в тежка ситуация, нали – това е клише най-вероятно, но той разбира кои са истинските му приятели. Аз в един момент се озовах сама и както казва една моя приятелка, тя е много мъдра жена, тя казва „Ти си като човек, който е в космоса, но без скафандър и имаш две възможности: или да оцелееш дори и сама, или да се изгубиш в безкрая”. Бях написала едно нещо, че понякога един познат човек може да се яви като предател, а един непознат – като спасител.
Кой е твоят предател и кой е твоят спасител? Ти?
Да!
Как успяваш да излезеш от житейските ситуации, от трудностите? Как? С какво?
Ами, имам много силен дух, вяра... Аз дори не знаех колко съм силна.
Колко време ти отне?
Години! От 20 до 30 определено, защото аз се лутах. Аз не знаех коя съм много дълго време.
Коя си?
Да, не знаех коя съм. Исках да видя коя съм, коя не съм. Нали, то това е едно търсене.
Сега се обичам, обаче не самовлюбено, а истински и дълбоко.
И коя си сега?
Сега съм Елена!
Как си?
Добре!
Добре ли си?
Да, вече да!
Защо вече?
Защото според мен най-тежкото мина. Така го чувствам.
Кое беше най-тежкото?
Тази 2014г., в която претърпях много трансформации. И житейски, и духовни.
За коя ще ни разкажеш?
Те са свързани, защото примерно аз имах желание точно 2014 да издам нещо, което съм го писала много години. Те са събрани мои съчинения, стихове поезия и така. Но реших, че ще изчакам и всъщност ще направя всичко възможно тази година да го осъществя това нещо. Защото си казах: „Чакай! Мини и през това, натрупай този житейски опит, опиши го!”
Кажи ми за любовта на живота ти?
Любовта на живота ми? Не съм я срещнала любовта на живота ми. Според мен любовта на живота ми ще е много зряла, много спокойна.
Така ли си я представяш?
Да, да! Същността си я представям спокойна без някакви такива страсти на парцали, събирания, раздели, конфликти, ревности... Просто доверие, просто някак си един синхрон, вибриране на една честота. Ей така си я представям.
Разкажи ми за последната ти връзка.
О... нямам никакво намерение да правя каквито и да е било изявления. Просто защото няма какво да кажа. Аз няма какво да кажа: нито добро, нито лошо! Това просто е минало.
Разочарована ли си?
Вече не!
А беше ли?
Елен: Аз минах през всички етапи, Диана! Наранена, разочарована, ядосана, тъжна, щастлива... всичко!
Колко години продължи?
6!
Имам усещането, че говорим за нещо или за някого и просто не го споменаваме!
Не го споменаваме, без имена!
Ти би ли си позволила да кажеш лошо нещо за някого?
Никога не съм го правила!
Защо?
Защото не е мое право! Откъде – накъде ше казвам аз лошо за хората! Аз не искам да ме съдят и аз затова не ги съдя. Те хората са си тазика, каквито са си. Ще ходя аз да плюя, примерно колежки! Никога! Това ми е под достойнството! Остави в какво ме обвиняват и пишат. ТЯ имала конфликт с еди-кой си! Аз кконфликт нямам, те имат конфликт с мен! Или пък най-тъпото е да ходя да плюя партньора си! Нали ти плюеш се бе си по този начин!
Да, де! Но ти имаше един партьор, дето много плюеше по тебе!
Еми да, де! Но то си е за негова сметка, разбираш ли! По този начин той става смешният, не аз. Той излага себе си! Човек трябва да запази достойнство! Просто винаги трябва да запазва достойнството си! Не може да се излагаш по този начин, просто ставаш евтин, олекотяваш! Бил си с един човек, имали сте проблеми, а не е нужно... Виж, ако изкарват милиони от мен, ще ги разбера! Ако за такова интервю им се плаща, разбирам ги хората, имат нужда от пари! Затова аз също не говоря и няма да споменавам имена, защото няма да правя реклама безплатно!
А колко са ти важни парите?
Парите са ми важни до такава степен,че да мога да оцелявам и да се чувствам добре! Но аз мога и с две и с двеста! Аз мога, да знаеш, аз съм живяла всякак!
Как се издържаш сега?
Помагат ми.
Кой ти помага?
Близки, майка ми... Имам представления, тук-таме нещо, но... не е най-силният ми период. Но не мизерствам, защото бяха писали, че умирам вече...
Влачиш се, просиш по улиците!
Да, прося... Не, до там не съм стигнала, слава Богу, надявам се да не стигна. Ако закъсам, ще ти искам назаем!
Ще ти дам! Имаш ли човек до себе си сега?
Не!
Защо нямаш?
А, нещо много важно, понеже този въпрос го очаквах! Ще кажа дали имам човек до себе си едва тогава, когато този човек е баща на децата ми и мой съпруг, дай Боже! До тогава с който и да съм, това никога няма да се разбира!
Мислиш ли?
Да, мисля. Поне от моя гледна точка, повече да афиширам връзка- не! Тази грешка няма повече да я направя!
Според мен това е неосъществимо!
ОК, ти поне пази личния си живот докоглоко може, пък те винаги могат да разберат. Но става, че това е мое решение.
Какъв трябва да е мъжът до теб?
На първо място, аз и преди съм го казвала, трябва да бъде добър човек! На първо място – добър, добра душа, добро сърце!
Ти искаш по-улегнал човек, нали така?
Искам млад мъж, моля те!... Млад жизнен, красив, добър човек! Няма никакво значение с какво се занимава. Той трябва да ме приема такава, каквато съм! Имам предвид истинската ми същност, не тази медийната, не трофея, а истинската ми същност!
Приемали ли са те като трофей?
Може и да са ме приемали, те мъжете в общи линии обичат да се показват! Те са ловци, то е част от тяхната същност!
Аз съм си мислила че ти си ловец.
Може и да съм ловец!... Да, в определени моменти! Аз знам какво искаш да ме попиташ, ти искаш да ме попиташ дали аз преследвам, примерно, плячката! Не, аз давам само сигналите! Жените в днешно време забелязах,че са станали по-смели от гледна точка на това да ходят буквално да заявяват „аз те искам” на някой мъж. Но аз съм по-старомодна!
Искаш да бъдеш поканена, преследвана...
Не, преследвана не!... Аз като чуя преследвани и...
Защо, преследвали ли са те?
Ми, преследвали са ме, ама това звучи ужасно! В смисъл, нищо да не е на всяка цена, всичко да е в реда на нещата! Една цивилизованост да има, това да те обсебва някой, да не преследва е просто...
Бяха те обвинили, че си златотърсачка... Как отговаряш на това?
Да, дълги години! Как да отговоря на това!? Първо да ти кажа, че жълтата преса е машина за пари! Тя се занимава с низките страсти и дава на хората едни продукти, лесно смилаеми. Ние сме жертвени агнета и нас ни вкарват в едни графички. Ако ти днес си бременна вече за 6 път тази година, аз също ще бъда! Те само се сменят хората: днес съм златотърсачка, утре съм бременна, другиден съм дебела много, по-другиден съм некадърна актриса, още по-другиден съм лесбийка... Аз бях и лесбийка, и сводница, и проститутка едновременно! .... Ето!
Ние с теб се видяхме преди време. Малко след като те бяха уволнили от Народния театър. Ти не страдаше и за това също. Защо? Как се почувства след това?
Облекчена... Казах си така: „Опитах – не стана!” Ето аз например сега играя в една постановка „Нирвана”, там играя Лора Каравелова и всеки път, когато пътувам из България, нали тя е към Видинския театър по принцип, но пътуваме и всеки път, когато съм на сцена съм щастлива и някак си благодарна за този миг и го изживявам на 100% . Не го приемам като даденост! „Ох, сега и тая пиеса!” Не, като подарък, ето сега тези два часа аз ще бъда на сцената, ще правя това, което обичам. Супер, прекрасно, така леко го приемам вече.
Театърът ли е твоята слабост?
Не, киното! ... Да, много обичам киното!
Казваш,че ти се случват чудеса?
Да! Аз затова вярвам в тях! Понеже вярвам в тях, те затова ми се случват! Чудото е когато си казваш „уау”... Нещо магично, да, магично! Когато се озовеш на правилното място, в точния момент, срещаш точния човек. Той ти казва нещо, което например ти помага да оправиш еди-кой си проблем, който те е вълнувал месеци, години или нещо... Просто чудо!
Кой те пази?
Отгоре много ме пазят! Ти ме питаш от къде тази сила имам! Еми, от горе!
Кой?
Е, кой!? Не мога да го нарека с имена. Не знам кой е, но е сила. Моите хора, хайде така да го наречен!
Баща ти?
Да!
Какъв беше баща ти, какво помниш?
Първо: баща ми беше актьор! Много от съвременните актьори го познават, защото той е завършил ВИТИЗ, той е завършил при Азарян, лека му пръст! Баща ми от разказите на приятели негови и майка ми, е бил много светъл човек, много духовна личност, малко не е могъл да се справя с реалността. Нали знаеш, че има хора, които не стъпват на земята, но в хубавия смисъл!
Живял си е в неговата реалност?
Да, и може би затова толкова рано си е отишъл на 33, това е.... Христовата възраст ....
Как си отиде?
От една болест, много рядка. Лептоспироза се нарича.
Помниш ли го?
Бегло...
Ти си била на 4?
На 4, да. Аз затова казвам,че може би затова изборът ми на партньор е по-труден, защото нямам пример. Нали знаеш,че бащата е примерът! Когато го няма, ти се луташ! Но... няма страшно!
По теб са хвърляни много камъни. Кой е най-тежкият?
Камъкът, от който най-много ме заболя, беше от човек, на който подарих едни от най-хубавите си години! Но не съм жертва в никакъв случай! Това си е мое решение! Аз обичам да съм сама, но не искам да съм сама в живота! Обичам самотата, тази хубавата, която можеш да твориш, но не искам да съм сама! Искам да имам семейство, искам да имам деца!
Искаш ли вече?
Да, искам много!
Искаш да бъдеш майка?
Да!
За какво съжаляваш?
Съжалявам, че не обърнах повече внимание на професията си, когато бях в разцвета. Имам предвид, че имаше един момент, който аз трябваше да хвана! Аз го пропилях, изпуснах го заради личния си живот! А тогава имах възможността, разбираш ли, тогава беше моят момент! И аз просто го изпуснах заради емоции, чувство, младостта, глупостта... знам ли, заради всичко това!
А каква роля ти се играе?
Мен винаги ме привличат шизофренни неща, неща в които има различни превъплъщения, един образ, който се развива до неузнаваемост! Който не е плосък, не е просто добрата фея и лошата царица! Аз искам добрата фея да бъде лоша, а лошата царица – да има добро сърце! Затова Лора Каравелова като образ много ми харесва. И там давам всичко от себе си, защото тя го има това в себе си! Това превключване емоционално: едно в друго! Тя го обича, тя го убива! Тя го желае, тя го отблъсква! Тя го притежава! Всичко, разбираш ли, всичко!
Знаеш ли какво те чака през 2015г.?
Да... чака ме любов! А, искаш ли да ти кажа нещо смешно?
Кажи ми!
„Шоуто на Слави”, вечер на тримата му комици, понеделник вечер. И попадам на следното: някой, мисля, че беше Виктор Калев, ако не се лъжа,.... казва така: „Времето е толкова лошо, толкова ужасно (времето навън), че дори Елен Колева предпочете да си остане вкъщи, вместо да търси голямата любов!”....
