Софийският градски съд призна за невинни Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов. Присъдата на съдия Георги Коев по знаковото дело не е окончателна и подлежи на обжалване. Тя обаче е поредното доказателство, че нещо в работата на МВР и прокуратурата куца и има нужда от тежка реформа.
След като обяви решението си съдията Иван Коев заяви, че съдът е констатирал множество нарушения в процедурата по искане и даване на разрешения за специални разузнавателни средства ( за тях ще стане ясно по- надолу в текста) . Тези нарушения и множество други обстоятелства са го мотивирали да постанови оправдателна присъда. Магистратът обеща да даде пресконференция, на която ще отговори на всички въпроси, веднага щом напише мотивите си по делото.
След като чу, че е невинен Николай Цонев обяви делото си за политическо и образувано от сегашната изпълнителна власт. Петър Сантиров каза, че не иска да говори, тъй като процесът не е свършил. Тенчо попов пък си тръгна безмълвен.
Тръшването
Тримата бяха показно арестувани на 1 април 2010 г. по обвинение, че в съучастничество са дали 20 000 евро подкуп на следователя Петьо Петров, който е и основен свидетел в процеса.
Според обвинението рушветът трябвало да мотивира следователя да опропасти досъдебното производството за закупуването на комуникационната система на армията „Странджа 2”, по което Цонев щял да бъде привлечен като обвиняем.
Спокойно може да се каже, че делото срещу Цонев, Сантиров и Попов започна със скандали и завърши по същия начин.
Още при задържането на тримата, зам.-градският прокурор Роман Василев в пристъп на екстаз обяви: „Днес е Велики четвъртък по православния календар и е един хубав ден преди Разпети петък. Днес ще разпънем трима - един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на Министерство на финансите при предишното правителство”.
След това МВР пусна клип от арестите, на който Роман Василев блесна още веднъж, обявявайки Николай Цонев за „абсолютен престъпник”. Старият ВСС взе “адекватни мерки” срещу Василев и го наказа повече от леко. Санкцията обаче му изтече и той бе повишен в длъжност с ранг на обвинител от ВКП и ВАП.
Година след арестите в съдебната зала бяха излъчени кадрите от охранителните камери в офиса на Тенчо Попов, на които се вижда как полицаите го изблъскват, след това го повалят на земята, настъпват го по ръцете, натискат го с коляно по гърба и накрая се снимат демонстративно за спомен. Това видео предизвика скандал в МВР. Премиерът Борисов нареди на Цветанов да уволни полицаите, но след поредица от протяжни проверки, характерни за подобни случаи, те бяха наказани с далеч по-леки санкции от уволнението.
Прокурор или Вътрешен министър
Освен методите, използвани от полицията при задържане на невъоръжени хора, за които се знае предварително, че не биха оказали съпротива, и „любезностите” на Роман Василев, случаят се превърна в поредният, който навява тежки съмнения за законното използване на специални разузнавателни средства (СРС).
От редица документи, представени пред съда, стана ясно, че Роман Василев, си е позволявал да разпорежда с подписа си СРС-та в условията на неотложност, вместо вътрешния министър Цветан Цветанов. (За незапознатите със Закона за СРС-ата ще отбележим, че според член 18 министърът на вътрешните работи разрешава използването им без подпис от съдия в случаите на неотложност. При тази хипотеза МВР има на разположение 24 часа, за да получи разрешение от съдия, в противен случай СРС-то е незаконно – бел.ред.).
По време на делото стана ясно, че Василев е писал и мотивите към одобренията на Бургаския апелативен съд, които председателят му Емилия Нашева формално е разписвала след това. (Тук също трябва да се уточни, че неотложно използваните СРС-та са одобрени от съда в Бургас, а не от този в София, тъй като те са били прилагани спрямо съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров. Това се прави с цел избягване на конфликт на интереси – бел. ред.).
Разбира се, прокуратурата отрече тези факти и обяви, че всички представени от нея доказателства са годни и съобразени със закона. Според обвинението тълкуването на документите от страна на адвокатите на обвиняемите било опит за внушение на съда, че доказателствата са калпави. Самият вътрешен министър също отрече Роман Василев да е изземал правомощията му в конкретния случай с разпореждането за назначаване на СРС-та.
Странности
В края на делото наблюдаващият прокурор Божидар Джамбазов поиска по 7 години затвор за Цонев и Попов и 6 години за Сантиров, който е обвинен като помагач на първите двама.
Тук любопитното е, че Сантиров бе обвинен за това, че от 12 до 26 март 2010 г. е подпомогнал предлагането на подкуп на Петров, като е бил свързващото звено между следователя и Попов, който пък е обявен от обвинението за посредник на Цонев.
Още през 2010 г. обаче прокуратурата се отказа да доказва предлагането на подкуп и прекрати производството по това обвинение. При това положение логично Сантиров стана подсъдим за даването на парите, като двамата си съпроцесници. Какво лошо в това, ще се запита някой. Нищо, освен че в обвинителния акт не се съдържат никакви твърдения за съдията в тази връзка.
За Цонев прокуратурата признава, че разполага единствено с косвени доказателства. Това е така, защото няма нито един свидетел или запис, който да потвърждава, че ексминистърът по някакъв начин е свързан с даването на парите.
Една от най-фрапантните странности е, че върху плика, даден от Попов на следователя минути преди ареста му, няма отпечатъци от финансиста. Въпреки че той е заснет как го държи с голи ръце.
Освен това върху сгънатия плик, в който се твърди, че е имало 20 000 евро, Петьо Петров е оставил свой отпечатък в сгънатата му част, където няма как да е пипал, ако не го е отварял, което отрича. Самият Попов пък заяви миналата седмица, че сложил в пакета неденоминирани левове, за да се подиграе с Петров и да му покаже, че корупционната схема няма да се случи.
