Близо 160 страници с исторически справки, таблици и коментари за „Моделът КТБ” (с кавички и пълен член в целия документ - б.р.) предостави на медиите Специализираната прокуратура, след като публикува дългия 12 000 страници обвинителен акт срещу Цветан Василев, негови служители и одитори.
Вижте изложението на прокуратурата тук!
За краха на четвъртата по големина банка ще отговарят общо 18 души, като част от тях са в организирана престъпна група, други отговарят за длъжностни присвоявания за над 2,7 млрд. лв., а бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев и други служители имат обвинение за престъпление по служба.
За инвестирани около 1,5 млрд. лв. от КТБ в бизнес начинания на Цветан Василев е обособено отделно досъдебно производство.
Според прокуратурата мотивите за извършването на престъпленията: „финансиране“ на политици, журналисти, спортисти, актьори и/или други лица от обществено-политическия живот”; „финансиране“ на лични нужди на Василев; „финансиране“ на инвестиционни (губещи или печеливши) инвестиционни, медийни и други проекти на Василев; увеличаване на капиталовата база на КТБ АД и осигуряване на парични средства за поддържане пирамидалното функциониране на КТБ АД.
Държавното обвинение прави подробен исторически прочит на дейностите на Цветан Василев през последните близо 25 години – от създаването на финансовата му къща „Фина-С”. В началото на 90-те той започнал работа в ЦКБ (без фактически да напуска другото дружество), където се запознал с Бисер Лазов, който „в последствие ще се превърне в негов неформален финансист, отговарящ за небанковия сектор на дейността на модела, т.е. нещо като негова "дясна ръка".
По-късно Василев сменил банката с днешната „Алианц България”, при което и финансовата му къща спряла да работи с ЦКБ. Ключови за „модела” служители също заработили на новото място, за да се съсредоточат по-късно изцяло върху търговските дружества на Василев.
След май 2000 г. КТБ минала в орбитата му след покупка през 11 офшорни компании.
Още преди това „фирмата” (всички дружества под контрола на банкера) имала изграден едноличен модел на управление, в който Цветан Василев вземал всички решения, а всеки ден подчинените му изготвяли справки с наличните пари и вземания, както и задълженията.
Обвиняемият идвал в 8 ч. сутрин във „Фина-С”, преглеждал подготвените от вечерта справки, раздавал нови задачи и отивал на работа в банката, за да се върне вечерта и да провери какво е свършено.
Междувременно започнали да се появяват и „кухите” фирми. „Обв. Василев фактически изгражда две контролирани от него структури, формално независими една от друга, но реално управлявани изцяло от него – структура на управление и работа в Банката, която да позволява отпускането на кредити по негово нареждане и желание, и структура от търговски дружества, чрез която средствата от отпуснатите кредити да се използват и насочват към крайни получатели пак по нареждане, желание и преценка на самия обв. Василев”, пишат от прокуратурата.
Подставените лица първоначално са служители от най-близкия кръг на банкера, които така „засвидетелстват доверието и лоялността си към шефа”, който пък твърдял, че поема отговорност за случващото се. В един момент около и над 70% от кредитния ресурс се оказва под прякото и еднолично управление на Василев.
С парите се финансират както проекти в реалната икономика (с посочени от Василев ръководители, голям процент от които – негови бивши служители), така и политически начинания. Причината: „Самоопределянето на обв. Василев като собственик на цялото имущество на Банката и самооприличаването му на крупен бизнесмен, придружени със съответни характерови особености, неминуемо го довеждат и до съзнанието за човек, без който икономиката и страната трудно могат да функционират и да се предвижват напред”.
В изложението на прокуратурата сериозно място има проектът „България без цензура” на тв водещия Николай Бареков, който е свидетел по делото. Като доказателство за трансферите към него е посочен документ с печат на РЗС (партията на бившия премиерския съветник Яне Янев - б.р.), от който става ясно, че месечните траншове към „новия политик” са нараснали от 50 на 100 000 лв. през октомври 2013 г., тъй като Бареков тогава напуснал ТВ7 (която също е посочена като зависим от банкера проект) и изцяло се концентрирал в новото си амплоа.
В документа има и посочени „505 000 евро без ДДС за къща/да не е като заем/” и 1 млн. евро премия, която била обещана лично от Цветан Василев. Според прокуратурата това показва, че „Николай Бареков е изпълнител на замислен от обв. Цветан Василев политически проект и вероятно поради това дейността на същия е щедро финансирана”.
Текстът на прокуратурата показва и как, според нея, „дясната ръка” на Цветан Василев – Бисер Лазов се превръща в главен свидетел.
На 21 юни 2014 г., когато КТБ вече е под специален надзор заради усиленото теглене на пари от нея, Цветан Василев се обадил на своя сътрудник и го повикал на инструкции във Виена. Лазов заподозрял, че целта е единствено собственикът за последно да си осигури средства и затова се подготвил с документи, които илюстрират отговорността на банкера.
По време на срещата Цветан Василев устно поел отговорност и за изплащането на банковите кредити на компаниите, и за прехвърляне на тяхната собственост и управление, както и за паричните средства в брой на фирмите. В крайна сметка обаче не върнал на Лазов подписан документ за това.
Обвинителите подробно анализират ред лоши практики в КТБ извън кредитирането на свързани лица – безотчетно теглене на пари от касата в полза на собственика, пропуски при одита и при действията на БНБ и др.
