Какво провокира протестите в Румъния и опитва ли се кабинетът да прокара законови изменения, които да облагодетелстват конкретни политици, ще продължат ли демонстрациите и докога, обяснява репортерът на bTV Нели Тодорова, която ви информираше в живи включвания за случващото се в северната ни съседка.
– Реакцията срещу плановете на румънския кабинет беше неочаквано бурна. Какво споделят участниците в протеста за мотивите си?
– Хората се разгневиха на опита зад гърба им и без никакво обсъждане да се прокарат два пакета с законови текстове. Първото постановление предвижда да се амнистират някои затворници, тъй като затворите са препълнени и държавата трябва да започне да им изплаща обезщетения заради лошите условия. Но има и парадокс – амнистия и за условни присъди!
Вторият пакет промени трябваше да мине в сянката на първия. Там се заложиха изменения в Наказателния кодекс, които казват, че наказателно преследване ще има само за чиновници, злоупотребили със суми над 200 хил. леи (около 44 хил. евро), като освен това ощетената институция трябва да подаде жалба! Така се връзват ръцете на Специалната антикорупционна агенция.
До масовите протести, на които идват дори майки с децата си, се стигна заради ината на управляващите да не оттеглят постановленията, а и заради опита да се замажат очите на хората.
Текстовете бяха оттеглени, но „преопаковани” като предложения за разглеждане в парламента. Чак след като над половин милион излязоха на най-големия протест в неделя, управляващите се отказаха от поредния трик за прокарване на текстовете. Иначе в парламента социалдемократите и либералите имат достатъчно депутати, за да си гласуват всичко.
– Президентът Клаус Йоханис реално зае линия срещу правителството на Сорин Гриндяну. Политически разкол ли е това или по-скоро морален избор?
– Не е политически разкол, тъй като Йоханис не излиза от левицата. Но със сигурност това води до сериозна политическа криза само месец след сформирането на кабинета. В Румъния президентът е с повече правомощия отколкото в България. Например той одобрява премиера, преди да кандидатурата му да се гласува в парламента. Йоханис отхвърли първия кандидат на управляващата коалиция и така за министър-председател беше избран Гриндяну.
– Защо румънският кабинет опита да прокара тези изменения – за да спаси корумпирани политици от преследване или за да изпробва реакцията на гражданите и международната общност за по-сериозни подобни ходове в бъдеще?
И зад двете планирани промени хората видяха опит да се защити една конкретна личност – лидерът на Социалдемократическата партия, която сега управлява в коалиция с либералите, Ливиу Драгня.
Той е с 2-годишна условна присъда за манипулиране на избори и няма право да заема държавни постове. С амнистията обаче досието му ще се изчисти. Има и втори плюс за Драгня – срещу него в момента се води разследване за злоупотреба за сума под 44 хил. евро.
Хората наистина се вбесиха от това, че без никакъв свян се прокарват текстове в защита на конкретна личност, а и като цяло с цел да се отвори чадър над корумпирани държавници.
Ядосаха се и заради това, че с дни им се обясняваше, че амнистията няма да важи за тежки престъпления и корупция, но Драгня е осъден не за корупция, а за манипулации на изборни резултати, така той би имал полза от нея.
Говори се, че следващата стъпка ще е преструктуриране на Антикорупционната агенция, което ще сложи още по-сериозни юзди на процеса за борба с корупцията.
– Румънците вече искат оставка на правителството. Какви са нагласите – докога ще продължават протестите?
Протестиращите са категорични – продължават докрай. В парламента беше внесен вот на недоверие към правителството, но управляващите имат достатъчно депутатски гласове, за да отхвърлят вота.
Остават два варианта: кабинетът да подаде оставка или да се надява протестиращите да се уморят. Появиха се и обвинения, че някой организира и финансира демонстрациите.
Повечето от хората, с които говорих на протестите, признават, че не са гласували на изборите, на които спечели левицата, и съзнават, че сами са си виновни за това кой е на власт и какво прави… Така че очаквам протестите да продължат.
– Големи демонстрация в продължение на месеци имаше и у нас през 2013. Има ли прилики с румънските протести?
– Приличат си по това, че демонстрациите започнаха спонтанно. Румънските политици обаче се оказаха много по-безцеремонни. У нас отне ден или два управляващите да се откажат от идеята Делян Пеевски да оглави ДАНС. В Румъния бяха нужни 20 дни, в които на протестите дори се появиха футболни хулигани и се стигна до сблъсъци.
