Когато човек размишлява върху нещо, което го е заинтригувало, винаги се появява знак свързан с тезата му. Стърчането не е привилегия нито на високите чалгари, нито пък е мъжка привилегия. Мъж стърчи ли по един или друг начин, към неговото стърчане винаги има повече благосклонност, независимо колко абсурдно, просташко или шокиращо е то.
В този прекрасен есенен ден седнах да обядвам навън в една софийска кръчма и да се наслаждавам на хората по улицата. Обичам да гледам как минават всякакви екземпляри. И изведнъж се появи нещо интересно. Жена с къса черна перука, сако, големи черни очила, джинсова пола и чанта през рамо. Веднага разкрих, че е с перука, защото перуката беше евтина и грозна, не като съвършените перуки на Ракел Уелч.
Жената се настани на маса пред мен и ми стана ясно, че всъщност тя беше мъж в женски дрехи, максимално прикрил мъжките си белези с грим, и доколкото му беше възможно, с по-обрани „женски“ маниери. От Америка съм свикнала на къде по-шокиращи гледки и за мен няма никакво значение кой как се облича или какво иска да бъде. Ако можех, аз щях да съм голяма котка, но не мога да се намъкна в котешка кожа и да тръгна на четири крака мяучейки из София. Мъжът на масата пред мен обаче „стърчеше“ чувствайки се и представяйки се за жена, въпреки широкия си гръб и грубите черти на лицето си. И не той ми е новината, нито поводът за този текст. Той е само потвърждение на тезата, която ме занимава.
Обществото ни определено е постигнало напредък към приемането на различните и все пак този човек определено беше смел да настоява публично, че е жена. Аз имам особено мнение за Брус Дженър и превръщането му в Кейтлин. Той е неуравновесен мъж, който в някакъв момент може и да се откаже от женската си персона. Засега обаче тази персона му върши огромна работа и му прави страхотни пари. Кейтлин се продава в пъти по-добре от Брус. Бившата му съпруга, не Крис Кардашиан, а предишната, плахо отбеляза, че го подкрепя, и винаги е знаела за драмата му и му е съчувствала, но все пак ѝ е странно, че бившият ѝ съпруг е тази красива жена. Оставаше и да не ѝ е странно. Аз пък искрено съчувствам на нея, както и на всичките му жени и деца.
А ние в България направихме на пух и прах една жена заради стърчащата ѝ прическа. Първата ми реакция при вида на г-жа Антоанета Лазарова също беше на шок и кикот, дори заподозрях, че може би някой се гаври с БСП с този странен кандидаткметски образ. Оказа се, че няма никаква конспирация и г-жа Лазарова е себе си, без да ѝ пука за мнението на обществото. Подигравателното ми отношение към нея се смени със симпатия.
Възхитена съм от силното ѝ „аз“, което преди 40 години вижда тази прическа в някакъв фризьорски каталог, и от тогава не се разделя с нея. Аз лично не съм виждала друг такъв човек. Имаше една американска научно-фантастична комедия „Конусовидни глави“ в която всички бяха с конусовидни глави, но не и с конусоидни прически. Дали прическата ѝ е добър вкус или не, няма значение, защото вкусът на доста хора, които се смятат с добър вкус, е съмнително лишен от индивидуалност.
Г-жа Лазарова е смела жена и няма никакво значение коя партия представлява. Да се движиш с такава прическа в малкото българско село в което си израснал, и целият ти живот е минал в него, си е подвиг. Тя декларира без думи, че е различна от заобикалящата я селска среда. Направо го заявява с непартиен лозунг. Тя е по-висока и по-елегантна от съселяните си. Не иска да прилича на тях. Иска да е нещо различно, непознато, вълнуващо, да прилича на гейша, на Турандот, дори на Мария-Антоанета. Отказва да е Антоанета от Гаганица, която оставя косата си небоядисана, побеляла, сплетена на плитка или подстригана мъжки под забрадката. Тя се гримира с очна линия, слага си всеки ден червило, и се прави на нещо, което в България трудно се прощава. Прави се на красива и различна. И не позволява на никой да я убеди, че не е. Аз пък съм последната, която би застанала срещу нейната великолепна кула от коса. Подкрепям извисяването на всеки неин косъм.
Нека някой от арбитрите на елегантността да се опита да каже нещо срещу мъжа с перука, облечен в дамски дрехи, който седна да обядва пред мен. Със сигурност много от тях биха искали да го оплюят, но не смеят, защото според политкорекността, негово право е да бъде какъвто пожелае. Той иска да е жена, значи е жена. А лейди Гаганица си е жена и е щръкнала като жена по един нетрадиционен начин, и това ѝ коства линч от цял един народ. Прости, сложни, елегантни и кичозни, всички се запревивахме от смях и подигравки към една освободена от задръжки жена.
Нейният предизборен плакат се оказа много по-впечатляващ и разбунващ духовете от всички други предизборни малоумия. Ако бях жена в село Гаганица, щях да гласувам за нея. Щом може така да отстоява такава скандална за България прическа, значи може да се бори. Всяка партия може само да съжалява, че г-жа Лазарова не е неин кандидат-кмет. Виждам я как държи реч от трибуната на Народното събрание, а големите политици са закрити от внушителната ѝ прическа. Това е в кръга на шегата, разбира се, ама не съвсем.
Не е лесно в България да си себе си. Някой ще каже, че Антоанета Лазарова не отстоява сексуалност, а правото си на кич. И така да е, това право го отстояват страшно много и всякакви хора, както и повечето травестити, и никой не смее да каже на висок глас, че травеститите са ужасно безвкусни жени. Постиженията на мъжете в женската безвкусица са ненадминати, затова пък правото им на безвкусица е прието от векове.
Така че, long live Lady Gaganitsa. Пожелавам ѝ успех на изборите.
