През седмицата се случи нещо, което много от нас очакваха. Доверието в социалната мрежа "Фейсбук" се разклати толкова сериозно, че освен 50-те милиарда долара, които бяха изтрити заради спада на акциите, на дневен ред изникнаха въпроси, които отдавна си задаваме.

Как се използва цялата информация, която споделяме за себе си? Защо на стените на някои от нас се появяват статии и информации, които все едно са писани специално за нас? Сякаш някаква невидима лаборатория ни води към един или друг житейски или политически избор.

Звучи наистина зловещо. Но напълно реалистично с оглед на информацията, че чрез личните ни данни и това, което харесваме, чертае нашия собствен  психопортрет. С достъп до тази информация, придобита чрез "Фейсбук", всеки които е готов да плати, може да получи готови модели за влияние върху огромни групи и цели общества.

На пръв поглед, тази високотехнологична дилема, която обаче може да засегне дори и физиологичните ни нужди, изглежда далечна от българската реалност. Докато в цял свят се говори за защита на личните данни, в България все още не са защитени егенетата ни. Докато компании се готвят да доставят стоки с дронове, на нас ще ни паднат и пломби, и глави по дупките на родината.

Но това е само на пръв поглед. Защото скандалът с "Фейсбук" идва в правилния момент, за да ни напомни за пореден път, че имиджът е всичко. Той се гради трудно и може да рухне за един миг. Затова е толкова сладко, когато той рухва по готови модели, особено в социалните мрежи.

През седмицата например министърът по европейското председателство Лиляна Павлова за пореден път стана жертва на фалшиви новини. Хиляди хора разпространиха новината, че Павлова е казала, че „на възрастните им остават 3-4 години след пенсия, няма смисъл да наливаме „грешни пари” в тях”. Нагло изказване, което би трябвало да коства политическата кариера на този, който дори си го е помислил. Но просто това не е истина.

„Пише го във „Фейсбук” започна за заменя „пише го във вестника”. Но това е разбираемо, след като във "Фейсбук" статия и от „Ню Йорк Таймс”, и от някой фалшив сайт изглежда по един и същи начин.

И го споделяш, без много да мислиш. Без мисъл, че то е насочено към теб, точно с мисълта, че ще си склонен да го споделиш. На другия фронт са публикациите, насочени към червения лагер. Фалшиви новини, разпространявани по сходни модели. И срещу десните, и срещу левите.

Като играеш мръсно, срещу теб ще играят мръсно. Но в резултат на това цялото пространство става мръсно. И не вярваме на никого. Започваме да губим и себе си. И тук е голямата вреда за цялото общество – превръщаме се във всеядни зомбита, от които някой някъде винаги прави пари.

Преди да вярваме, трябва първо да помислим. И върнете реалния си живот. Много повече хора ще харесат това.