Близо четирите години трудни преговори доведоха до щастлива развръзка – Колумбия има най-после мирно споразумение, което се очаква да сложи край на половинвековната конфронтация с най-старото партизанско движение на континента.
След три провала на опитите за мир – през 1984, 1991 и 1999 г. колумбийското правителство и Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) се разбраха да обърнат страницата на този конфликт. Историческият ден обаче дава повод за редица въпроси.
Сключен ли е мир веднъж завинаги?
Не. С изявлението от сряда приключиха преговорите, започнали през 2012 г. в Хавана, но текстът предстои все още да бъде одобрен с референдум, насрочен за 2 октомври. Последната дума ще имат колумбийците: гласува ли мнозинството с „да”, споразумението ще влезе в сила.
Ако обаче надделее отговорът „не”, ще бъде зачеркнато всичко, постигнато в Хавана. Трудно предвидимо е как ще реагира ФАРК в такъв случай.
Евентуалният успех на референдума ще е сигнал за истинско разоръжаване на партизаните.
Това ли е краят на ФАРК?
Да – като въоръжена групировка. Крайна цел на споразумението е организацията да се откаже от завземане на властта с оръжие (след 52-годишна борба, изправила бунтовниците срещу 12 президенти) и да се преобрази в политическа партия.
„Правителството се стреми ФАРК да изчезнат като въоръжена организация, което ще стане 180 дни след подписването на документа, а стремежът на бунтовниците е да участват в политическия живот”, изтъква аналитикът Ариел Авила, експерт по този конфликт в Центъра за наблюдение на разбирателството и помирението.
От една страна, бунтовниците ще сложат оръжие, съответно ще трябва да сменят името ФАРК; от друга – правителството ще им предостави правни гаранции и гаранции за сигурност, за да имат изгледи за изборни постове без риск да бъдат убити, както е ставало преди.
Свършено ли е с насилието в Колумбия?
Не. ФАРК наистина са основната партизанска сила в Колумбия с около 7000 бойци, но в страната все още действат други организации: Армията за национално освобождение – второто по големина партизанско движение, и криминалните банди, в каквито често се превръщат местните паравоенни отряди, все още се изправят срещу властта.
„Тази военна икономика ще продължи и след ФАРК. Проблемът е, че доста групировки се надяват да си върнат териториите с развити пазари” за забранени стоки, подчертава Авила. Той е изчислил, че в страната има още към 10 хил. нелегални бойци от различни отряди извън ФАРК.
При все това наркотрафикът, „който не е дошъл, нито пък ще си тръгне заедно с ФАРК”, ще може след споразумението да бъде възпиран по-ефективно, тъй като партизаните са „основна спънка в политиката срещу наркотиците заради несигурността, която създават”, коментира Рестрепо.
Как ще действа правосъдието след конфликта?
Една от шестте точки в споразумението предвижда амнистия за бойците, уличени в сравнително по-леки провинения като бунт или незаконно носене на оръжие, т.е. за повечето партизани. Участвалите в масови кланета, изселвания, сексуални посегателства и набиране на малолетни в отрядите обаче ще бъдат изправяни пред специални съдилища.
Бойците, направили самопризнания, може да се разминат със затвора и да бъдат наказани по друг начин; в противен случай обаче ги заплашват от 8 до 20 години лишаване от свобода.
Според критиците на споразумението това е „несправедливо отношение, което не наказва задоволително ФАРК и не зачита достатъчно правата на жертвите”, допълва Рестрепо.
Част от колумбийското общество „е против политическото прераждане” на ФАРК, защото те и до днес не са поели докрай „своята отговорност за извършените престъпления”, посочва Даниел Пеко от парижкото Висше училище за социални науки.
До момента равносметката от колумбийския конфликт включва 260 хил. убити, 45 хил. изчезнали и 7 млн. разселени лица.
