Няма как да сте пропуснали тази серия снимки – Владимир Путин и Дмитрий Медведев тренират по спортен екип, после възстановяват изгорените калории с барбекю и лека закуска. Двамата силни мъже на Русия отговарят на обезценяващата се рубла и сриващата се цена на петрола с... бицепси и набирания.
Колкото и да изглежда странно, подобна иначе елементарна PR акция наистина подобрява имиджа на политиците и „отмества“ общественото внимание от истинските проблеми върху правилната техника за трениране на гръбни мускули.
Симбиозата на политиката и спорта може да е изключително облагодетелстваща крайните резултати. Примерът с Путин (че и с къпещия се в светена вода и обществено одобрение роден премиер) е много точен, тъй като в публичните им изяви много често спортът има водеща роля. Но в сферата на държавното управление спортът не се ползва само и единствено за „лъскане на имидж“, другата му ключова функция е на „люпилня за кадри“.
Границата между едната и другата област лесно се прекрачва, а примерите са изключително много и все известни. Единственото нужно е подходящата кандидатура – след това е въпрос на време, само един бърз скок от спортния терен направо в дълбоките води на властта, без почивка, подготовка или обучителен курс.
Едно от най-известните имена е на по-големия от „боксовите братя“ Кличко. Макар да живееше на хиляди километри от родния Беловодск и да тренираше ежедневно, в края на професионалната си кариера Виталий Кличко беше общински съветник. Малко след като слезе от ринга, основа своя партия – УДАР (Украински Демократичен Алианс за Реформи), загуби едни местни избори за градоначалник, но през 2014 се поправи с близо 60% граждански вот и в момента управлява вещо столицата Киев с кметския си мандат.
Ако примерът с Кличко и местния парламент не изглежда подходящ, ще увелича мащаба – цели два мандата на депутат в Европейския парламент стоят във визитката на рали шампиона Ари Ватанен. Летящият финландец има цели четири титли от Рали Дакар и един неуспешен опит да оглави Международната автомобилна асоциация.
Макар последната му титла да е от 1991, Ари се пуска в оспорваната гонка и през 2003 с Нисан, и през 2007 с Фолксваген. И в двете се представя много добре – фабричният му Нисан се класира седми, а четири години по-късно е в челната петица, преди да отпадне след повреда в двигателя на своя Фолксваген. Междувременно на депутатските банки в Брюксел и Страсбург Ватанен работи за пътищата и пътните такси в Европа. Активен е и по въпросите на атомната енергетика, дори защитава нашия АЕЦ „Козлодуй“.
Може да стане дума и за колегата на Ватанен, легендата на Милан и носител на „Златната топка“, Джовани Ривера или пък за един друг носител на „Златната топка“ – Джордж Уеа, почти докоснал президентския пост в родната Либерия след победа на първи тур, последвана от злощастно загубен балотаж.
Преди две години футболистът стана сенатор в родината си, като победи с впечатляваща разлика втория – сина на действащия президент. Резултатът на Уеа беше близо 100 000 гласа или почти 80%, а постижението му го превърна в първия атлет от Леберия с представителни политически функции.
„Аз не правя разлика между политика и спорт. Разликата е в това дали можеш, или не можеш. Като състезател в първенството на България аз винаги съм играл така, че стадионите да са пълни и публиката да чувства удоволствие от това, което става на терена. И винаги съм се ръководел от феърплея, честността, спортсменството. Това не е ли вътрешна политика?! След това: когато съм играл в чужбина, съм представял България, българските постижения в спорта, работил съм за името на България, бил съм посланик на добра воля. Това не е ли външна политика?!" – думите са на един от най-популярните и обичани родни сопртисти, който неотдавна се преквалифицира в политик и бързо загуби част от всенародната любов, стигайки до подсъдимата скамейка.
Мнението е на техничния халф Йордан Лечков, малко след като бе избран за кмет на Сливен през 2003. В навечерието на тазгодишните местни избори Лече отново е кандидат за кмет на родния си град (подкрепен не от кого да е, а от спортно-политическата формация на Илиана Раева ПП „Обединена България”, Николай Бареков и Яне Янев), а доскоро обвиняващите го съграждани започват да се замислят за своя избор, водени от изключително логичния довод „с Лечков беше много зле, ама с тоя новия е по-зле“.
Което ни връща отново до Путин и Медведев в спортните им екипи. Явно спортните постижения могат да служат и за компенсация за предишни грешки или неправилни решения. Така де, какво тук значи едно загубено дело или хиляди обезценени рубли, когато властта може да вдига щанги и е в добра форма...?!
