Сирийският президент Башар Асад поема огромен политически риск, ако неговите сили стоят зад химическата атака, убила десетки хора в Северна Сирия, извършвайки открито военно престъпление - при това тъкмо когато администрацията на Доналд Тръмп и повечето западни лидери дадоха да се разбере, че вече не си поставят като непосредствена цел неговото отстраняване, коментира Зейна Карам от Асошиейтед прес.
Макар че Асад може да разчита на подкрепата на главните си съюзници – Русия и Иран, тази атака отново разпали международния гняв в момент, когато американският президент Доналд Тръмп все още е в процес на формулиране на политиката си спрямо Сирия.
Защо тогава е извършено това? Особено когато сирийските правителствени войски имат инициативата в 6-годишната гражданска война?
Има военен смисъл, както и политически, казват анализаторите.
От политическа гледна точка Асад може да е бил окуражен да действа, за да съкруши противниците си, мислейки, че това ще остане безнаказано след неотдавнашните изявления от Вашингтон, наред със склонността на Тръмп да се споразумее с Русия.
По време на посещение в Турция миналата седмица държавният секретар Рекс Тилърсън каза, че бъдещето на Асад трябва да бъде решено от сирийския народ, а американската посланичка в ООН Ники Хейли каза, че САЩ не изключват сътрудничество с Асад с цел разгром на групировката „Ислямска държава”.
Във военен план химическата атака във вторник стана в район на провинция Идлиб, където бунтовниците неотдавна предприеха силна офанзива срещу правителствените войски. Те успяха да достигнат на броени километри от ключовия град Хама, който е в ръцете на правителството. Град Хан Шейхун, станал прицел на химическата атака във вторник, е точно на шосето, идващо от Хама. Въпреки че сирийските войски започнаха там контраофанзива и успяха да напреднат на терена, правителството определено би желало да прогони бунтовниците оттам.
„Тези оръжия всяват страх и дезориентират взетото на прицел местно население, а също така показват на населението и на бунтовниците, че няма международни ограничения за поведението на режима и че съпротивата, следователно, е безсмислена”, казва Файсал Итани, старши експерт в Близкоизточния център „Рафик Харири” на Атлантическия съвет.
И все пак атака от такъв мащаб с химически оръжия носи значителен риск.
Кадрите с безжизнени деца и трудно дишащи хора напомниха за химическата атака от 2013 г. край Дамаск, при която загинаха стотици цивилни. Тогава това предизвика вълна от възмущение след световните лидери и организации, които призоваха САЩ да се ангажират с намирането на разрешение в Сирия.
Тръмп бе изненадващо остър, заклеймявайки атаката във вторник, макар че не даде никакъв ясен сигнал как САЩ могат да отговорят. Вчера той квалифицира атаката като „оскърбление срещу човечеството” и обвини Асад, като каза, че това „не може да бъде толерирано”. Същевременно в ООН Хейли заплаши с едностранни американски действия, ако световната организация не успее да предприеме мерки.
Тръмп не прокара публично „червена линия” за употребата на химически оръжия, както направи неговият предшественик – а той се обяви и против военни мерки срещу Асад, преди да стане президент. Но такова варварство може да се окаже достатъчно предизвикателно, за да го накара да смени курса, или да предприеме по-силни мерки, за да докаже, че е по-твърд от Барак Обама, чиято „слабост” след химическата атака през 2013 г. Тръмп също видя като причина за атаката от вторник.
Тази атака стана причина и за спор между САЩ и Русия за това кой е виновен. Сирийското правителство категорично отрече вина за случилото се, като обвини опозицията, че е организирала постановка, за да оправдае военните си неуспехи на терена. Според руското министерство на отбраната при въздушен удар на сирийските ВВС е бил улучен цех за химически оръжия на бунтовниците, което причинило бедствието.
Всеки виновник в такава ситуация знае, че е трудно да се докаже каквото и да е след подобна атака, което до голяма степен се дължи на невъзможността за бърз достъп до мястото. В сложната обстановка на територията, намираща се под контрола на опозицията в Северна Сирия, която е затворена за разследващи и за журналисти, не могат да бъдат напълно изключени никакви версии.
Сирийският депутат Омар Осе предположи вчера, че нападението срещу Хан Шейхун е скалъпено, за да се провали неотдавнашната промяна в политиката на САЩ спрямо Сирия.
Асад може би разчита да отрича по същия начин и занапред, като нанася удари в район, контролиран от бунтовниците, внасяйки още по-голямо объркване в обстоятелствата около атаката.
Провинция Идлиб, в която има много и бунтовници, и цивилни, фактически се контролира от групировката „Ал Кайда”.
Някои анализатори предполагат, че Асад може би дава знак, че иска по-бързи действия за приключване на войната при неговите условия.
„Вместо да прави отстъпки и политически жестове, режимът още повече вдига залозите и политическата цена за Запада заради отказа му да сътрудничи”, казва Джихад Язиги, главен редактор на „Сирия рипорт”.
„Асад – писа той в статия вчера – знае, че е малко вероятно да плати висока цена за атаката във вторник. След като бившият американски президент Барак Обама му даде „зелена светлина” през септември 2013 г., Асад знае, че една мащабна атака срещу неговото цивилно население носи краткосрочна вреда върху имиджа, но политическа печалба в по-далечен план”, отбеляза Язиги.
Зейна Карам, Асошиейтед прес; превод: БТА
