ООН гласува, за да постави португалски политик на поста генерален секретар. Името му е Антониу Гутериш (…) За да проумеем какво се случи, трябва да навлезем в заплетените мистерии на властовите игри в ЕС, представете си, а не на ООН. Не греша в абревиатурата. А и знаем как Москва обича да използва затрудненията на ЕС, както направи и в този случай, коментира в сп. „Форбс” Мелик Кайлан.
Да започнем с това, което вече писах за Гутериш:
„Гутериш е част от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Издигането на неговата кандидатура от Португалия усилва властовите лостове на цялата партия в Европа. Техните съперници в региона – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), водена от Ангела Меркел, не го харесват. Така, изведнъж, ЕНП и отчетливо по-десния лидер на Унгария Виктор Орбан се противопоставят на Гутериш. За целта те обмислят дали да не бъде издигната Кристалина Георгиева, един собствените им функционерите в ЕС.”
Точно и което направиха. Орбан и ЕНП успяха да направят така, че Георгиева да бъде номинирана от родната си България. Обаче имаше проблем: България вече беше издигнала кандидат – може би водещия кандидат – Ирина Бокова, понастоящем ръководител на ЮНЕСКО.
Всички знаеха, че руснаците искаха начело на ООН да застане източноевропеец, а Западът искаше това да е жена. Затова първоначалният кандидат на България изглеждаше идеалният избор. Това бе шансът за малката стара България да блесне на световната сцена за първи път от хилядолетие, вероятно от времето, когато българите дошли на коне от Централна Азия до сегашните си земи.
Добавете и следното към този контекст: досега не е имало случай една страна да номинира официално кандидат, той да е на челни позиции, и после да направи зрелищна рокада пред очите на цял свят. Но точно това направи България преди седмица: Бокова беше изоставена, а Георгиева – издигната. Последва катастрофа, както предсказвах в предишните си статии.
България загуби своя шанс, който идва веднъж на 1000 години, да участва в оформянето на образа на света. Както е ясно, Гутериш спечели.
Ако България беше нормална страна в добро здраве, премиерът ѝ сега щеше да е подал оставка и правителството да е паднало. Защото решението за смяната на номинацията беше на министър-председателя. Той го взе, макар да знаеше, че 2/3 от българите предпочитат първоначалния кандидат.
Името на този премиер е Бойко Борисов – много слаб, тъп, интригант, оцеляващ в закостенелите традиции на региона. Той придоби известност като бодигард на последния комунистически лидер на България. Това би трябвало да ви даде представа за качествата на този човек.
И така, защо Бойко „смени конете”? Защо го направи? Той би трябвало да знае, че Георгиева никога няма да спечели, че тя никога няма да преодолее руското вето. Всички останали го знаеха. Дори аз го знаех. Ето какво съм написал:
„Тя (Кристалина Георгиева – б.ред) е изправена пред непреодолим проблем. Руснаците директно ще я отхвърлят. Казали са го изрично в медиите. Тя беше и все още е безперспективен кандидат и трябва просто да се откаже заради благото на всички: на страната си, на ООН, на света. Уви, тя не само не се отказва, но и усили двойно натиска си зад кулисите. Това няма да промени резултата – кандидатурата ѝ не може да преодолее ветото на Москва. Защо руснаците са срещу нея? Георгиева, зам.-председател на Европейската комисия, отговаря за ресора „бюджет”, при това и по времето на налагането на (съвсем заслужените) санкциите срещу Русия. Въпросните санкции скоро ще бъдат подновени.”
Гласуването в ООН показа, че срещу Георгиева имаше дори две, а не едно вето от страни-членки на Съвета за сигурност. Тъй като нещата в тази странна институция не стават по прозрачен начин, ще трябва да направим информирано предположение. (Съветът за сигурност най-напред провежда полупрозрачни предварителни гласувания, а после най-силният кандидат се предлага за по-широко одобрение в ООН).
Според моята информация двете бюлетини с „не” са дошли от Русия и Китай, съвсем предсказуемо. Пекин обича да подкрепя Москва във всички важни гласувания в Съвета за сигурност. Но за да сипя още сол в раната на България, трябва да спомена, че Георгиева се класира едва осма, докато първоначалният номиниран – Бокова, която остана независим кандидат, се нареди на четвърто място. И това се случи без официалната подкрепа на страната ѝ! Иначе, Ирина Бокова можеше да спечели.
Това бе и моята позиция през цялото време. Странното е, че организаторите на задкулисната кампания на Георгиева успяха да убедят водещи медии в жизнеспособността на кандидатурата ѝ. В една скорошна статия на „Ню Йорк Таймс” например се появи дори следното твърдение: „Дипломати смятат, че Георгиева е сериозна конкуренция на Гутериш”.
Наистина ли? Толкова безнадеждна кандидатура да бъде представяна като сериозен конкурент?
И „Ню Йорк Таймс” е само един от многото... Какво им стана на всички тези уважавани новинарски трибуни, че така сгрешиха предвид лесно прогнозируемия провал – за разлика от мен, щастлив съм да отбележа. Отговор: те бяха залисани от мастити политици от ЕС, които действаха в съответствие със собствените си съображения, свързани с междуособните им битки.
За тази цел на българския премиер Борисов бяха обещани 160 млн. долара (евро – бел.ред.) от ЕС във връзка с мигрантите, навлизащи от Турция в България. Медиите в страната бяха пълни и с информации за заплахи, че България ще бъде наказана финансово, ако Борисов не се съобрази с поисканото.
Що се отнася до Русия – лесно може да бъде париран всеки, който смята, че подкрепата за Георгиева и за ЕНП представляваше някакъв удар към Путин. Случи се точно обратното. опозиционното в ЕС крило – лявото, не само спечели с избора на Гутериш, но то дори е много по-пропутиново, отколкото Бокова.
Ето защо, когато дойде времето да се решава сериозно, руснаците веднага се отказаха кандидатът да е от Източна Европа.
След като ѝ се удаде шанс да преметне Меркел, Москва наложи вето на Георгиева и гласува за Гутериш.