В разгара на бушуваща буря Европа ще празнува в Рим в края на седмицата 60-годишнината от подписването на договора, с който са положени основите ѝ. Тя ще отбележи годишнината си, като провъзгласи единство и „общо бъдеще”, брулена от ветровете на разногласията, на съмнението и популисткото недоверие, коментира Филип Агре от Франс прес.
Брекзитът вече хвърли сянка върху Римските чествания – Обединеното кралство ще обяви началото на този сложен и безпрецедентен процес на 29 март, почти веднага след бележитата годишнина.
Освен брекзит обаче налице са и други заплахи – миграционната вълна, икономическата криза, тероризма, обособяването на затворени общности.
Възниква въпросът дали Европейският съюз, замислен от шест страни за възстановяване на Европа след Втората световна война, а днес в 27-членен състав (страните членки след присъединяването на Хърватия са 28, а след излизането на Великобритания, което ще стане факт едва след няколко години, отново ще са 27 – б.ред.), не е застрашен от изчезване?
Във всеки случай всички – от федералисти до националисти – са единодушни, че ЕС преживява най-тежкия упадък от основаването си с Римския договор на 25 март 1957 г.
„Вече не е време да смятаме, че всички сме в състояние да правим едно и също нещо заедно”, каза неотдавна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който подкрепя идеята за „Европа на няколко скорости”.
Договорът от Рим
Преди 60 години Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург) се ангажираха „да положат основите на все по-тесен съюз между европейските народи”.
В събота в Рим държавните и правителствени ръководители от ЕС ще се срещнат в 27-членен формат в залата на Хорациите и Куриациите в сградата на Капитолия, където е подписано историческото споразумение (всъщност споразуменията са две: икономическо и ядрено). Това ще стане в отсъствието на британския премиер Тереза Мей, която реши да задейства процедурата по отделяне на страната ѝ от европейския блок четири дни след датата на годишнината.
В тържествена декларация 27-те ще заявят, „че са решени да направят съюза по-силен и по-устойчив чрез по-голяма сплотеност и солидарност” помежду им. Това ще е „неделим съюз” в отговор на брекзита.
Рим трябва да отбележи отгръщането на нова страница за единна Европа на 27-те, каза Жан-Клод Юнкер.
Отвъд заявяването на принципи и „красивите думи” европейските ръководители добре знаят, че ако иска да просъществува, съюзът трябва „да се доближи до гражданите си” – пожелание, каквото отправи и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни в лична позиция, публикувана във в. „Монд”.
Целта му бе да отговори на популисти като французойката Марин льо Пен, лидер на партията Национален фронт, които осъждат в името на „народа” „тоталитарния уклон” на ЕС и пропагандират излизане от еврозоната.
Съюз с „различни скорости”
За да даде тласък на европейския проект, на 1 март председателят на Еврокомисията представи в „Бяла книга” за бъдещето на ЕС след брекзита пет пътя за реформи в съюза.
Един от сценариите предвижда ЕС да се „концентрира отново” върху единния пазар, отчитайки факта, че 27-те „не са способни да намерят допирни точки във все повече области”.
Друг сценарий предлага обратното – „по-голямо сближаване” в посока към федерална държава чрез по-широка подялба на правомощията между 27 страни членки и ускоряване на вземането на решения в ЕС.
Между двете опции са очертани междинни пътища, като този за Европа „на няколко скорости” (подкрепен от Париж и Берлин), „в която онези, които искат повече, работят повече заедно – например в отбраната, сигурността или Икономическия и валутния съюз (ИВС), с риск да се засили впечатлението за „сложна система”, която ще прави ЕС „още по-неразбираем” за неговите половин милиард граждани.
„Диференцирана Европа вече е факт (някои страни са в еврозоната, други – не) без впрочем това да мотивира по-малко интегрираните да ускорят” интеграцията си, обясни пред АФП Шарл дьо Марсий, който оглавява брюкселското бюро на фондация „Шуман”.
Идеята за съюз на „различни скорости” обаче се сблъсква с отказа на страните от Източна и Централна Европа – последните приети в него, които се опасяват, че може да бъдат изключени от „клуба” поради нееднократната си враждебност към проектите на Брюксел, както показа конфронтацията с Варшава на последната среща на високо равнище на ЕС.
„Всъщност тези, които се опасяват от тази европейска мозайка, се страхуват да не изпаднат във втора дивизия”, каза Марсий.
„В добавка това ще направи по-деликатно балансирането при постигане на напредък без изключване и заклеймяване”, предрича той.
„Изборите през 2017 г. (във Франция и Германия) няма да позволят големи ангажименти: никой не набелязва тактиката си, без да знае кой ще е капитан и какъв ще е състава на отбора”, подчертава още той.
--
На 25 март в италианската столица са подписани двата Римски договора – с единия се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а с другия – Европейската общност за атомна енергия („Евратом”). Шест години по-рано – с договора от Париж, е създадена Европейската общност за въглища и стомана.
През 1992 г. с Договора от Маастрихт е създаден Европейският съюз, който се основава на Европейската общност (тя губи определението „икономическа” от името си), Евратом, общата външна политика и политика за сигурност, както и сътрудничеството в областта на вътрешните работи.
Именно заради тази причина ЕС чества 60 години, а не 24 (договорът от Маастрихт е подписан през 1992 г., но влиза в сила на следващата).
