Главният прокурор се включи в задочния спор от вчера между бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и злополучно издигнатия за шеф на ДАНС медиен магнат Делян Пеевски (той призна, че притежава медии – бел.ред.). Сотир Цацаров разпространи своя позиция по случая, от която за запознатите с процесите в съдебната система отговорът кой я управлява не просто лъха, а се набива.
Макар и темата да е актуална, накратко трябва да се посочат следните факти. В понеделник пред bTV Цветан Цветанов в типичния си стил обясни, че Делян Пеевски контролира и управлява прокуратурата, главния прокурор и заместника му Борислав Сарафов, както и кадровия орган на съдебната система – Висшия съдебен съвет.
Цветанов твърди, че Цацаров и Сарафов са ходили на срещи при Делян Пеевски в парк-хотел "Берлин", за който журналистическо разследване преди месеци разкри, че е контролиран от майката на Пеевски – Ирена Кръстева. Освен това – обяви Цветанов, срещу Борислав Сарафов имало сигнал, който е бил прикрит от главния прокурор Цацаров.
Пеевски, които избягва всякакви публични изяви, обаче отвърна на Цветанов в нещо като интервю пред сайта ПИК. Депутатът от ДПС призна, че е присъствал на среща в кабинета на Цветанов в МВР, на която е бил и Цацаров. По думите на Пеевски обаче главният прокурор е дошъл в последствие. Така той опровергава твърденията на Цветанов, че е отишъл заедно с Цацаров при него. На въпросната среща Цветанов поставил ултиматум на Цацаров да „назначи протежето му Ася Петрова за заместник-главен прокурор” и гаранции, че изборът й ще мине през Висшия съдебен съвет.
Успелият мъж, както Пеевски сам се нарича, твърди още, че „Цветанов поиска в никакъв случай да не бъде избиран Борислав Сарафов за заместник главен прокурор. Каза, че с него се познавали отдавна, но не го харесвал. Имал лични причини да не го харесва.”
Пеевски говори още за съдията по делото „Октопод” Румяна Ченалова и я уличава във връзки с Цветанов. Освен това признава, че е изпълнил молбата на бившия вътрешен министър да „осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки”. Обяснявайки, че става въпрос за Йосиф Йосифов - Йоско от Сливен и Киро Японеца, Пеевски добавя: „Със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие”.
Твърденията му поставят главния прокурор Цацаров меко казано в „деликатна ситуация”, от която не личи той да излиза сръчно. Първият обвинител опровергава категорично твърденията на Цветанов, но от позицията прозира плахост по отношение на Пеевски. На първо място, бившият вътрешен министър е споменат поименно многократно, докато името на Пеевски е изречено само веднъж в началото на разпространения от пресцентъра на прокуратурата текст.
„Главният прокурор не счита, че следва да участва в задочния диалог между народните представители Делян Пеевски и Цветан Цветанов, очевидно породен както от настоящо политическо противопоставяне, така и от техни лични и други отношения в близкото минало. Няма да бъде коментирана отново и повтаряната многократно от Цветан Цветанов неистина относно това кой кого е водил или заварил в кабинета му в Министерството на вътрешните работи”, заявява Цацаров.
И продължава: ”Заместниците на главния прокурор са предложени за назначаване от Висшия съдебен съвет с оглед преценката за професионалните им качества и възможността за работа в екип. Това категорично касае и предложенията относно прокурорите Ася Петрова и Борислав Сарафов. Нито те, нито които и да е други предложения, са били съобразявани с исканията или с личните отношения на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, каквито и да са те. Съобразно Закона за съдебната власт, главният прокурор разполага с правомощието да поиска във всеки момент освобождаването на свой заместник, без дори да излага мотиви за това. И такива предложения не биха били съобразявани с искания на министри. До настоящия момент становището е, че всеки в ръководния екип на прокуратурата работи отговорно и в съответствие с високите изисквания за такава административна длъжност. Така не отговарят на истината и предни твърдения на Цветан Цветанов, че прокурори, между които и Ася Петрова, сега са „обект на атаки“.
Г-жа Петрова е командирована във Варна само за датите на съдебните заседания по делото, придобило обществена известност като „Килърите“, и изпълнява задълженията си на заместник-главен прокурор. Преценката на главния прокурор за работата на г-н Сарафов е много добра, с оглед качествата му и личния му принос в разследванията по множество досъдебни производства с предмет корупция и организирана престъпност”.
Тук трябва да се отбележи, че шеметният скок в кариерата на Ася Петрова бе изненада за всички, запознати с делата в обвинението и цялата съдебна система. Тя изгря на небосклона, когато делото „Килърите”, което е своеобразна визитка на Цветанов, бе преместено от София в Шумен и бе поверено именно на Петрова. По време на процеса тя се радваше на дебел медиен комфорт, а реномето й бе допълнително помпано от самия Цветанов, който я взе със себе си по време на дългата си визита в САЩ през миналия февруари. Всъщност Петрова стана зам.-главен прокурор, прескачайки няколко стъпала в кариерното си развитие.
В същото време е необходимо да се посочи, че изявите и коментарите на Борислав Сарафов по някои случаи, сред които подслушването в МВР и костинбродските бюлетини, потвърждават тезата, че има защо той да е недолюбван от Цветанов.
Твърдението на Цацаравов, че двамата заместници са предложени и избрани от ВСС, обаче представлява преразказ на това, което пиеше в закона, но то не опровергава съмненията за зависимост на кадровия орган, които не витаят само в българското общество, а са изразявани във всеки доклад на ЕК.
Иначе главният прокурор призовава Цветанов незабавно и публично да обяви всички данни, с които разполага за твърдението си, че е спрян сигнал срещу Сарафов.
