Състоянието на велоалеите в София доведе до абсурдната ситуация велосипедна организация да поиска от Столична община да спре строежа на велотрасета.

Строителството на велосипедни алеи в София прави придвижването с колело по-бавно, по-трудно и по-конфликтно. Това е становището на световни експерти в проектирането на велосипедна инфраструктура. „Това е грешно планиране. Създаваш конфликт между пешеходци и велосипедисти”, категоричен е консултантът по градско планиране Рене Бостен от Холандия.

„Направени са там, където може, за да се отбие номера, както всичко в България”, недоволен е столичен велосипедист, на когото редовно се налага да бута колелото си в подлези и пешеходни пътеки. „Направени са в името на безпрепятственото придвижване на автомобилите”, допълва Михаела Райкова от сдружение „Велоеволюция".

Карането на колело по велоалеите в София често е напълно безсмислено, защото няма как да се постигне скорост, по-голяма от тази на пешеходците.

При добре измислена инфраструктура, в града колелото, доказано, може да е по-бърз транспорт от автомобила. В европейските градове като Лондон, например, мястото на велосипедистите е върху пътното платно.

В София между заявките на общината да ограничава автомобилния трафик и реалността зее широка дупка. Поредното кръстовище на два етажа, което ще се строи на бул. „България” за 23 млн. лв., ще роди поредното велотрасе за носене на колела на ръце през лабиринта на подлеза.

„Съжалявам, че трябва да го кажа, но проектантът, който проектираше кръстовището там, не знаеше, че велоалеята преминава двупосочно. Не бяха отишли на терен, за да видят какво се случва. За какво проектиране говорим тогава?!”, пита Михаела Райкова.

Рене Бостен е холандски експерт, участвал в консултирането на Столична община при проектирането на велоалеи. „Експертизата, която ние им предоставихме, е наръчник, подготвен в Германия. Това са доказани правила как да планираме велоалеи. Двама представители на Холандската асоциация на велосипедистите направиха два технически уъркшопа тук, специално за експертите в общината. Те ги учеха как да планират. Всичко това е финансирано от холандската държава. На хартия се случи едно и когато излезете на улицата и видите резултата, се оказва, че няма нищо общо. Строят нещо друго”, възмутен е холандският експерт.

Велосипедното сдружение „Велоеволюция” също участва в проектирането на всяко ново трасе в София, но общината не се съобразява с мнението на велосипедистите. „За всяка една инфраструктура ние изпращаме подробно становище. Нито едно то тези решения за кръстовищата не бихме го дали ние”, обясни Михаела Райкова.

По закон общината е задължена да обсъди новите проекти с гражданите и заинтересованите организации, но никъде в закона не пише, че трябва да се съобрази със становищата. „Тоест всичко си остават едни наши думи. Фактите са това - не може велосипедна алея да свършва в насрещно кръстовище. Не може да нямаме решение на кръстовища”, категорична е Михаела Райкова.

Разминаването между представите на велосипедистите и общината за това какво е това велосипеден път са толкова драстични, че велосипедните активисти в София стигат до парадоксалната ситуация да помолят общината да спре да строи алеи - поне до момента, в който не направи вече построените велотрасета използваеми.

„Аз мисля, а не само за „Велоеволюция”, така сме вече в позиция, че на нас велоалеи не ни трябват, ние не ги ползваме така или иначе”, допълни тя.

„Това не е велоалея. Сигурно е построено за статистиката, но със сигурност не е нищо друго освен тротоар”, категоричен е Рене Бостен, посочвайки една от „гордостите” на столичната инфраструктура.

Апелите на „Велоеволюция” да се реорганизира основното велотрасе по бул. „Евлоги Георгиев” вече няколко години не дават никакъв резултат. За да изминеш трите километра по алеята, трябва да слезеш десет пъти от колелото, да го буташ и да обиколиш по три пешеходни светофара за всяко кръстовище, да носиш колелото на гръб в два подлеза, да караш през бордюри, опасни виражи. Трите километра отнемат 20 минути. Същото разстояние без лабиринта на велоалеята се изминават с лекота точно за 10 минути.

„Столичната община казва много хубави неща. Карането на колело е здравословно, велосипедите са ни приоритет, карането на колело е хубаво. В реалността не виждаме такова отношение. Те не правят това, което говорят”, смята Михаела Райкова.

„Дори в момента велосипедистите се движат по пътното платно и обсъждаме с пътна полиция това е опасно както за велосипедистите, така и за шофьорите”, коментира зам.-кметът по транспорта в Столична община Любомир Христов.

„Аз често си карам по пътя. Никъде по света не са организирани така, но ние понеже трябва да правим изключение, затова може би са им такива идеите”, обясни недоволен велосипедист.

„Повечето хора избягваме тези неща, особено ако си със столче и си с малко дете, подлезите са непреодолимо препятствие. Бих помолила някой, който проектира тази инфраструктура, да се качи с малко дете и да се опита да мине през някой подлез”, призовава Михаела Райкова от „Велоеволюция”.

„Ако планираш велотрасе, по него трябва да може да се кара колело, а не да се бута”, подчертава Рене Бостен.

„Да, не е перфектно това, което правим, но смятам, че в едно добро сътрудничество с неправителствените организации общината направи немалко за велосипедната инфраструктура през последните години. Почти сигурно 50-60-70% от препоръките са включени. Това пък е моята оценка”, казва Любомир Христов в отговор на критиките, че общината не обръща внимание на препоръките.

Столична община има намерение да продължава да строи велоалеи, а хората, които се придвижват в града с колело са все по-малко ентусиазирани от този факт.