След поредица от коментари за скандалното изказване на министъра на образованието проф. Тодор Танев пред ученици във Враца, той излезе с коментар в профила си във Facebook. Танев обяснява, че думите му са интерпретирани погрешно и все пак се извинява на тези, които са били засегнати от интерпретациите.
Министърът на образованието даде нравоучителен съвет на ученици по време на посещение в СОУ „Христо Ботев”. Той ги посъветва да се държат „докрай” с маджари, евреи, арменци, „както те са докрай с нас”... „докато не омекнат”. Стигна и до научни „разкрития”, поставяйки под съмнение постиженията на личности като Михаил Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри.
„Поднасям искрените си извинения на всеки, който се е почувствал засегнат от тази ситуация и от тенденциозната интерпретация на думите ми в един неформален разговор с ученици и учители”, пише министърът.
По думите му със сигурност е далеч по-безопасно да се говори с клишета, а също и „да не се опитваме да отправяме предизвикателства към наследените догми”.
Танев обясни, че е искал да обясни пред учениците, че „има различни критерии за оценка на постиженията на учените, включително социалния контекст, в който са живели”.
„Абсолютно нелепи са внушенията, че съм проявил антисемитизъм, споменавайки маджари, арменци и евреи. Всъщност, като създател на Центъра за еврейски изследвания към Софийския университет, съм сред хората, които от години академично изследват и популяризират историята и отношенията между евреите и българите”, коментира още той.
„Най-много ме заболя от намеците, че съм проявил неуважение към децата, които ми представиха постиженията си. Напротив – слушах ги много внимателно и съм възхитен от интереса им към науката”, пише още проф. Тодор Танев.
Коментари след изказването
За Арменската общност думите на министъра са неразбираеми. „Този човек няма място образованието”, заяви главният редактор и издател на вестник „Ереван“ Вартаниш Топак Башиян.
Еврейската общност ще иска официално обяснение. „Когато човек заема подобна висока длъжност, трябва да е внимателен в изказванията си”, коментира и председателят на „Шалом” Максим Бенвенисти.
Във факултета по химия на СУ също недоумяват. „А министърът какво е постигнал, че да дава квалификации”, попита студентът Станислав.
„Това са хора, които са дали толкова много на науката. Просто, ако е казано, е безумие за мен”, коментира и Снежина Драганова - библиотекар във факултета по химия.
Съпредседателят на Реформаторският блок Радан Кънев обаче защити министъра и се обърна към него с думите: „Дръж се твърдо, професоре. Тепърва те започват...”
Публикуваме пълния коментар на министър Танев:
„Скъпи приятели,
На 8 декември посетих във Враца едно от най-добрите училища в страната. Говорих с учениците и опитах да им покажа, че има различни критерии за оценка на постиженията на учените, включително социалния контекст, в който са живели. Фокусът на изказването ми беше, че Мария Складовска-Кюри е по-значим учен от останалите по две причини - първо, защото е получила две Нобелови награди в две различни сфери на науката, и второ, защото ги е получила по време, когато жените са присъствали много по-малко в научния и обществения живот, отколкото днес.
Фредерик Жолио-Кюри наистина е променил фамилното си име, което не само през 20 в., но и сега е рядкост. Разбира се, че почитам постижението на всеки учен и мислител, който е дал своя принос за развитието на цивилизацията. И да, Мария Кюри възприемам като уникален пример за учен, защото е постигнала в един мъжки по онова време свят повече от мъжете.
Днес, две седмици по-късно, по този повод се надигна вълна от коментари и интерпретации в медиите и в социалните мрежи. Бих искал да уточня няколко неща.
Най-много ме заболя от намеците, че съм проявил неуважение към децата, които ми представиха постиженията си. Напротив – слушах ги много внимателно и съм възхитен от интереса им към науката.
Абсолютно нелепи са внушенията, че съм проявил антисемитизъм, споменавайки маджари, арменци и евреи. Всъщност, като създател на Центъра за еврейски изследвания към Софийския университет, съм сред хората, които от години академично изследват и популяризират историята и отношенията между евреите и българите. Този център, който учредих през 1998 година, имаше за своя цел да спомага за преодоляването на уродливите тенденции за ксенофобски, антисемитски и дискриминационни прояви в нашето общество.
Тогава не вярвах, че почти седемнайсет години по-късно нуждата от подобни институти ще е по-голяма от всякога.
След тези уточнения, поднасям искрените си извинения на всеки, който се е почувствал засегнат от тази ситуация и от тенденциозната интерпретация на думите ми в един неформален разговор с ученици и учители. Уви, понякога неформалната реч крие рискове. Със сигурност е далеч по-безопасно да говорим с клишета, а също и да не се опитваме да отправяме предизвикателства към наследените догми.
И още нещо, като четвърт унгарец познавам от личната семейна хроника спомена за достойния начин, по който са вдигнали глава унгарците през 1956 година. Да, възхищавам се на историческото наследство, учещо ни да бъдем твърди и заедно срещу посегателствата върху принципите на правовото свободно и демократично общество, което гарантира правата и достойнството на всеки човек”.
