Д-р Атанас Славов е преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Той е един от учредителите на Института за пряка демокрация.
Бил е и част от Гражданския съвет на Реформаторския блок.
Какво смята той за скандалните текстове от Закона за българското гражданство, с които беше застрашена възможността българите в чужбина да упражняват правото си на глас? Кой има изгода от опитите подобни промени да се прокарват в период на междувластие?
Интервю на Канна Рачева.
– Кой имаше интерес от тези изменения, свалени за 24 часа?
– Първо, въвеждането на ценз "уседналост" три месеца да са живели българските граждани в България, за да могат да упражнят правото си на глас – от това интерес имат всички националпопулистки и патриотични формации, защото това е част от тяхната програма.
Вторият въпрос е кой има интерес от увеличаване правомощията на главния прокурор в изборния процес и в политическия процес, каквото всъщност се предвижда с част от другите разпоредби. Очевидно, на първо място това е самият главен прокурор и на второ място тези, които стоят зад него и го подкрепят. Така че това е краткият ми отговор на въпроса за интереса.
– Докога, според Вас, ще се дава сила, власт и мощ на Сотир Цацаров?
– Докогато има политически елити, които могат да бъдат държани в шах. Дотогава, докогато има зависими политически елити – дотогава! Само когато има зависим политически елит, тогава е много важно кой е главният прокурор, защото от него зависят много неща. Ако няма хора, които да са зависими от някакви тъмни структури – аз не се безпокоя от главния прокурор. Нищо, че се занимавам с публична дейност.
Тук имаме поне две хипотези. Едната е, че има договореност между бъдещото парламентарно мнозинство и служебното правителство за тези текстове. И те, когато бъдат внесени в парламента, ще бъдат подкрепени. Тъй като това е непопулярна тема, по-удобно е служебното правителство да го внесе. Другата възможност е просто отчитане пред лица, организации, които са подкрепили служебното правителство, които са подкрепили президента и това е изпълняване на поетото обещание.
За мен обаче, ключовото е следното – използването на състоянието на междувластие, за да се прокарват едни непопулярни за мен текстове, казвам "непопулярни", защото преди 2 години водихме големия дебат за включване на българските граждани, трайно живеещи извън страната, за тяхното политическо участие.
И стигнахме първо до решение за национален референдум за въвеждане на електронно дистанционно гласуване. Второ, до приемане на текстове в Изборния кодекс, които да въведат това електронно дистанционно гласуване.
Сега, на практика служебното правителство ревизира изразената национална политическа воля на референдума и подкрепата от парламентарното мнозинство в предишния парламент. Така че това за мен е големият политически проблем – кой носи политическа отговорност от едни такива решения, които са в разрез със системно провежданата воля на политическите институции на страната до този момент.
– Кой?
– Ами служебното правителство, назначено от президента. Той най-малкото носи конкретната политическа отговорност. Въпросът е дали това е пълният отговор.
Президентът има много силен юридически екип. За мен това не е просто юридически въпрос. Тук става дума за поети политически ангажименти. Иначе, дебат в експертната общност може да се води за това дали да има ценз уседналост, дали да няма, но от гледна точка на действащата българска Конституция и бих казал на живата Конституция – това, което практикуваме в последните 26 години, едно всякакво въвеждане на цензурни ограничения и ценз "уседналост", влиза в колизия с конституционните принципи.
Аз например съм изцяло противник на формулата служебно правителство в парламентарна република. И ако правим промени на Конституцията, в тази насока самата формула "служебно правителство" трябва да отпадне, защото тя изведнъж дава непропорционално голяма власт на президента, без той реално да се отчита пред някого.
Дори бих казал, че властта, която има президентът в служебното правителство, е по-голяма, отколкото президентът в президентска република. Защото президентът в президентска република е постоянно подложен на взаимодействие, на взаимен контрол с действащия парламент. Докато президентът, който просто е назначил служебно правителство, не подлежи на отчетност пред никого.
