Изискване за уседналост на избирателите, което не могат да покрият по-голямата част от намиращите се в чужбина българи, предлага Министерството на правосъдието в проект за промени в Закона за българското гражданство. Текстовете засягат и Изборния кодекс, като в главите за избор на президент и парламент се добавя изискване към гласуващите да „са живели най-малко през последните три месеца в Република България“.
По този начин се уеднаквяват разпоредбите с тези за местните и европейските избори. От МП посочват, че според решение на Конституционния съд изискването за уседналост не е „дописване на Конституцията”, макар според основния закон местният и евровотът да са обект на отделни разпоредби.
Подобна промяна би ударила както по традиционно силния изселнически вот в Турция, така и по все по-активните ни сънародници в Западна Европа.
Партиите от „Обединени патриоти” отдавна настояват за сериозно ограничаване на възможностите за гласуване в южната ни съседка с мотива, че тя влияе на вътрешнополитическите процеси в България. В кампанията преди парламентарните избори за първи път темата беше широко застъпена и от други политически сили, както и от президента Румен Радев.
Сюжетът съвпадна с битката между ДОСТ, на чиито предизборни клипове се виждаше турският посланик, и ДПС, която традиционно обираше вота в Турция без това да води до сериозни реакции извън медиите и националистическите кръгове у нас. На 26 март формацията на Лютви Местан победи хората на Мустафа Карадайъ в южната ни съседка, но все пак не успя да влезе в парламента.
Сред другите проектопромени с политически последици са текстове в Закона за вероизповеданията. С отчитане на „актуалните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност, правата и свободите на гражданите в условията на международно напрежение и променяща се геополитическа архитектура на съвременния свят” се въвеждат механизми за действие при „използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица”.
Партиите, използващи религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация, са заплашени със заличаване на регистрацията. На политическите сили се забранява да получават дарения от чужденци.
Предлаганите промени въвеждат по-строг контрол на дарителите на вероизповеданията у нас чрез забрана на даренията от български партии и чужди държави и техни органи и организации (ако не е сключен международен договор). Забранява се на чужденци да представляват български религиозни институции.
Целта – гарантиране на конституционния ред и защита и правата на свободите на българските граждани.
Отново по време и след предизборната кампания някои коментатори обвиниха ДОСТ, че нейни митинги в страната са били организирани с помощта на местни мюфтии, които са на заплата към турската Дирекция по вероизповеданията.
