В България турският език е автентичен точно колкото и българския. Това каза турският външен министър Ахмет Давутоглу в ексклузивно интервю за „120 минути”, като направи паралел с кюрдския в родината му. Той се обяви за предизборна агитация на език, различен от официалния, но и каза, че българската полтика не бива да се базира на религия и етническа идентичност.

Ахмет Давутоглу е автор на доктрината за нова турска външна политика, която някои определят като "неоосманизъм". Характерно за него е, че използва различна лексика в различните точки на света.

В края на миналата година на предизборен митинг в Кешан неговият премиер Ердоган беше цитиран да казва, че "Тракия е и Солун, и Ксанти, и Кърджали в България, Вардар, Скопие". В интервюто ни почти в полунощ вчера той отрече воденете на експанзионистична политика в региона.

В Кешан вашият премиер Ердоган заяви, че България била представител на Османското наследство и Турция в региона...
- Не...

Подобни речи събуждат националистическите аргументи срещу вас.

- Първо, тук има някакво неразбиране, грешен превод. Нашият премиер никога не е казвал подобно нещо. Няма турски лидер, който да каже това. Той спомена за нашето общо културно наследство в Тракия. Също както Месопотамия, която е на територията на Ирак, Сирия, Турция. По същата логика Тракия и Балканите са носители на обща култура. Това имаше предвид нашият премиер.



Отношенията между България и Турция винаги са предизвиквали емоции. Под уверенията на политиците за безрезервно приятелство се крият различни спорни точки, по които нашата дипломация трябва да работи. За някои партии у нас те седят като стена.

Вероятно знаете и сте в течение на това, че в момента по българо-турската граница преминава мрежа. Причината е бежанският проблем. Как гледате на тази мрежа или "стена" както я наричаме тук в момента между нашите страни?

-Живеем във времена, в които стените бяха премахнати. Нито една стена не може да бъде устойчива. Разбира се има ситуации, в които всяка страна се нуждае от определени мерки. Ние разговаряме по този въпрос с нашите български колеги. Ние, лидерите на Турция и България искаме да видим тази граница като врата - за Турция към Европа и България и като врата на България към Азия и Турция. Затова предпочитам термина "врата", а не "стена".

Как обаче да бъде премахната тази стена, след като историческите страсти никога не са угасвали? А партията на българските турци у нас през няколко години е във властта.

Бихте ли казали, че партията на българските турци, създадена с падането на комунизма у нас е партньор на Турция. Подкрепяте ли ги по някакъв начин?

-Всички политически партии са партньори за нас. Всички. С изключение на ксенофобските формации от екстремисти. И след като сме съседи, които живеят заедно един до друг, който и да дойде на власт в София ние го приемаме като избора на българския народ(...) Ние живеем в модерни общества, за които важни са европейските ценности. Важно е равенството.

Днес (вчера - б.р.) докато разговарях с мои приятели, те ми казаха, че турският е чужд език в България, аз им казах - "не, турският е автентичен език, също като българския". Както в Турция където турският и кюрдският са майчините езици на нашите граждани, което се уважава. Според мен политиката не бива да се базира на един или друг етнос. Доколкото знам в ДПС има български членове. Политическите партии не трябва да се базират на религия или етническа идентичност.

Как тогава да си обясним, че при последното посещение на Ердоган в София през октомври 2010-та Ердоган прие не Ахмед Доган, а бившия втори в ДПС Касим Дал. Беше ли изместен фокусът на турската подкрепа към политическите субекти на довчерашните приятели Доган и Дал?

"Както казах, това са си български политически партии. И двете - Националната партия за свобода и достойнство и Движението за права и свободи са законни политически формации в България. Турция не поддържа тази или онази група. Това са ваши вътрешни работи.

Но това, което искаме е да се гледа на турците в България като на равноправни членове с другите етнически и религиозни общности. Те трябва да имат същите права, нито повече, нито по-малко от другите. Право на религиозна свобода, право на лингвистична и културна свобода..."

Но те имат. Имат новини на турски...

- Да, това имам предвид. Но има и много ДРУГИ неща, които трябва да се направят. Например пропагандата на друг език. Това естествено право навсякъде по света, особено в Европа"

Турция настоява за политическата агитация на турски у нас. Но казаното с дипломатичен език, на българската парламентарна трибуна може да звучи истерично. Особено когато някой казва, че ще следва пътя на Давутоглу. Вярно, не турският външен министър, а друг.

Но какво трябва да ни говори това? А позицията на мюфтийството, което заяви че няма да се откаже от имотните си претенции съвпада с посещението на Давутоглу.

"Нашето правителство през последните 3 години върна няколко имота на религиозни фондации. На православните общности на гърците, на евреите, но също и на българската общност. Стойността на тези имоти е 4 милиарда долара. Това са много имоти в Истанбул, Едирне бяха върнати.

По същия начин мюсюлмански фондации тук имат правото на тази свобода. Ако Турция е върнала имоти на българската общност, това е турска придобивка, защото членовете на тази общност са наши граждани, както тук мюсюлманските фондации са български, а не турски. Ако следваме тези универсални ценности тогава няма да има и проблеми.

Преди две седмици беше атакувана джамията в Пловдив. И аз съм благодарен на българското правителство и лидерство. Те осъдиха тази атака, президентът - Негово превъзходителство Плевнелиев, премиерът... Това е визионерският подход. Няма значение дали става дума за църква или джамия - това е наша общо богатство".

Турците обичат сериалите. Сапунените опери са драматични, независимо че основният акцент обикновено е несподелената любов. В политиката несподелена любов - много. В международните отношения - също. Но в корупционния скандал, който тресе Турция в момента любов няма.

В южната ни съседка се случва това, което у нас стана банално: флашки с предполагаеми записи, обвинения в подкупи и корупция. Хиляди подслушвани. На прицел е правителството на Ердоган. Преди дни се появиха и два записа, за които се твърди, че са от разговор между премиера и сина му. Гласовете в записите обсъждат как да прикрият голяма сума пари и какъв подкуп да вземе единият от двамата.

Харесвате ли сапунените опери?

- Не. Разбира се при нас има свобода на словото и всеки може да прави всякакви коментари, но подобни скандали няма само в Турция. Подслушването, следенето е гореща тема в САЩ. Това е проблемът с NSA.

В България също е проблем.

- Технологиите са като нож - ако ги използвате за подходящи цели са ценна придобивка, но ако ги използвате за лоши цели, могат да бъдат опасни оръжия. Този тип записване на разговори ни поставят пред нови предизвителства. Но да не забравяме, че това е престъпление.