Не мисля, че българската страна, а и ЕС, има намерение да застрашава отношенията си с Израел или да влиза в договорки или параметри, които биха попречили на добрите взаимоотношения с Израел и на тяхното развитие. Това заяви в Техеран българският външен министър Даниел Митов, който е на посещение в Ислямската република заедно с голяма правителствена делегация, водена от премиера Бойко Борисов.
Като основен сюжет на визитата се сочеше съдбата на реактора, който България беше осъдена да купи от „Атомстройекспорт” след арбитража за „Белене”. Въпреки че през последната година Иран убеди западните страни, че няма намерение да създава атомно оръжие, Израел все още смята, че Техеран иска да се снабди с ядрени технологии само и единствено с военен мотив.
„Няма база за притеснение. Нашите израелски колеги също са наясно, че тук става въпрос за търговски взаимоотношения, които са взаимно изгодни и по никакъв начин не застрашават Израел”, каза Даниел Митов, който подчерта, че сътрудничеството с Иран е единствено в рамките на цивилната енергетика.
„Трудно можем да говорим за конкретни параметри, но е необходимо да се дефинира пред иранската страна сегашната ситуация между нас и Росатом, а оттам нататък да се види дали иранската страна проявява интерес”, каза Даниел Митов.
По думите му енергийното сътрудничество не се простира само в рамките на покупко-продажбата на енергоблока, предназначен за „Белене”: „Ние търсим възможно най-много източници на газ, така че да можем да диверсифицираме възможностите както за нашия вътрешен пазар, така и за пренос. Разговорите по въпроса продължават и иранската страна е заинтересована от този тип сътрудничество”.
Българският външен министър посочи, че е коментирал с иранския си колега и борбата с екстремизма. По думите му тя е на две равнища – делегитимиране на идеологията на ИДИЛ и останалите извори на радикален ислям и намаляване на възможностите за радикализация на младите хора.
„Хората бягат не само от оръжие, бягат от корупция, от нефункциониращи съдебни системи, от авторитаризъм, от липса на прозрачност на управлението. Бягат от среда, която не им дава икономически възможности и възможности за образование”, коментира Митов.
