Това е история за носталгия, политически грешки и загуба – Теодора Енчева връща един от първите сини лидери Петко Симеонов в емблематичната сграда на „Раковски” №134.
Именно Симеонов е човекът, подписал договора, с който Съюзът на демократичните сили влиза в имота и го прави своя запазена марка години наред.
Преди 28 години – на 7 декември, СДС се ражда в заседателната зала на Института по социология към БАН. Петко Симеонов има за задача да осигури мястото.
„Аз бях един от активните хора в предварителните разговори, осигурих помещението. На самото учредяване аз не присъствах, определиха трима други да присъстват – Желю, Ивайло Трифонов и Николов”, споделя той.
„В този момент имаше страх, признавам си. Пред нас имаше една кола – в „Люлин”, не бяха много показни, но…”, спомня си Симеонов.
„Има арестувани хора, които са ни помагали и които са стояли месеци, един изкара цяла година, в затвора, и ние не разбрахме. Нещата си бяха много овладени от бившата компартия и нейното ръководство”, казва той.
В началото бащите на СДС се събират и на други места, но не могат да работят. Първото им искане на Кръглата маса към комунистическия лидер Андрей Луканов е да се осигури подходящо помещение.
„Имахме една стаичка, много малка, но ние се натъпквахме, 20-тина души, не може да се работи. За да се работи, трябва да има пространство”, споделя той.
За да получат сградата на „Раковски” №134 няколко пъти заплашват, че ще напуснат Кръглата маса.
Петко Симеонов се подписва за триетажната сграда, която принадлежи на Българската инвестиционно-строителна асоциация, ръководена от секретаря на ЦК на БКП Огнян Дойнов, близък на Андрей Луканов.
Сините настояват Държавна сигурност да им гарантира, че не ги подслушва. Проверката показва, че бръмбари няма. Тъй като всички са убедени в противното, Симеонов кани висш офицер на ДС за министър:
„Рекох: Браво, като дойдем на власт, ще те направим министър! А той: „Тихо, бе!”, разказва Симеонов.
От хазяите СДС получава една каса в наследство. Като зам.-председател на СДС Симеонов не държи нито пари, нито секретни документи в нея, а нещо по-страшно – черепа на един поп, убит в масов гроб в Банско.
Идеята е по испански образец бившите комунисти да се покаят пред масовия гроб край Банско на избитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г.
Акцията се проваля, покаянието и помирението също. На бял свят обаче излиза листовка с картата на България, покрита с черепи. С този агитационнен материал СДС иска да изобличи БКП и лично зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, който ръководи лагерите на смъртта в Ловеч и Скравена. В трудововъзпитателните лагери от 1948 до 1962 г. намират смъртта си хиляди другомислещи българи.
Независимо че още през 1990 г. Спасов е разжалван и са му отнети всички държавни и партийни привилегии, картата с черепите не успява да изиграе решаваща роля в предизборната кампания през 1990 г., и после тя е отчетена като грешка.
СДС се ражда на „Московска”, а после за кратко ползва два адреса на бул. „Ал. Дондуков” и стига до „Раковски” №134.
Вижте какво разказва Симеонов 28 години по-късно, когато отново го върнахме в сградата:
