От стенограмата за КТБ почти никой нищо не научи, освен това как разговарят държавните мъже в този формат. Корпоративна банка е само етикетът на това, което се случи, заяви в предаването „Лице в лице” Петър Андронов, председател на Асоциацията на търговските банки.
По-големият проблем е, че държавата беше приватизирана за известно време. Когато държавата започне да бъде в ръцете на частни интереси и се използва за частни интереси, независимо в каква форма, рано или късно стигаме до това.
Истината излиза наяве в трудни времена, сега времената са добри, заяви Андронов.
По думите му от това, което се наблюдава от година и половина и откакто има ново ръководство на централната банка, и с повишеното внимание на чуждестранните институции, които участват в този процес, "имаме завръщане към по-строгите стандарти, имаме по-високо внимание, имаме по-строг подход".
Търговските банки държим банковият надзор да се върне на високо ниво и да е качествен, защото последствията от неуспеха на която и да е банка се пренасят върху всички останали, каза още Петър Андронов.
Спестяванията на българите растат
Над 47 млрд. и 300 – 400 милиона държат българските граждани на депозит, заяви Андронов. В сравнение с развитите страни от ЕС не е много, уточни той.
"На етапа, на който се намираме в момента, това съотношение е най-ниско в ЕС, но също така е вярно, че то се коригира доста бързо нагоре и наваксва, което също трябва да се има предвид, не само състоянието, а и динамиката. Спестяванията на населението растат. Само преди 15 години спестяванията бяха под 10 млрд.", добави Петър Андронов.
Какъв е масовият влог?
Когато 47 млрд. се разделят на 10 млн. сметки – по 4700 е средната сума на една сметка и там влизат текущи, спестовни, срочни, всякакви, обясни Андронов.
"Ако обаче ги разграничим по суми, ще видим, че 75% от тези суми от всички тези 10 млн. сметки, те не са на различни хора, очевидно няколко души имат по няколко, средната наличност по тези най-малки е около 350 лв.. Има влогове и по 5 лв..
Средната сума на 75% от тези 10 млн. сметки е толкова. Големите спестители – те правят обема".
Кешовите плащания се ограничават не заради банките, а заради сивата икономика. Кешовите операции са хранилката на сивата икономика, това е хранилката на 30% от едно стопанство, което не плаща данъци, а ползва всички обществени блага – образование, сигурност, здравеопазване, допълни Петър Андронов.