Пациентски организации в България настояват за програма срещу свръхупотребата на антибиотици и за задължително микробиологично изследване, което да даде по-точни данни за това кои бактерии трябва да бъдат атакувани с конкретния антибиотик.

 

Снимка: bTV

Тъй като обаче тези микробиологични изследвания траят около 48 часа или три дни, често лекарите предписват антибиотика, без да насочат пациента към това изследване. Така антибиотикът може да се окаже неправилен за съответното заболяване. Тогава се стига до предписване на друг антибиотик, който евентуално да повлияе заболяването.

Тази прекомерна и неправилна употреба на антибиотици може да доведе до така наречената антибиотична резистентност – т.е. в един момент организмът да не може да бъде повлиян от антибиотика.

Оказва се, че европейците не са запознати с много важни факти, свързани с употребата на антибиотици. По данни от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията:

Снимка: bTV

1/6 от европейците не знаят, че злоупотребата с антибиотици води до тяхната неефективност. 1/3 от европейците не знаят, че антибиотиците имат странични ефекти, а 1/2 от тях не знаят, че антибиотиците не лекуват настинка и грип.

Снимка: bTV

Къде се намира България в употребата на антибиотици?

Според актуална карта на ECDC (European Center for Disease Prevention and Control) за 2014 година, употребата на антибиотици е най-интензивна в Гърция и Румъния, но страни като България, Италия, Франция, Испания също са сред страните, в които антибиотикът присъства доста осезаемо в ежедневието на един пациент.

Отличници в класацията са Германия и Норвегия – там антибиотикът се предписва максимално рядко.

Следващата графика пък показва как през годините се променя употребата на антибиотици в България. Виждаме, че от 2012 година нататък тя расте. И за сравнение – в Германия употребата на антибиотици остава почти непроменена.

Снимка: bTV

Каква е ситуацията в Германия?

Там се правят 3 пъти повече микробиологични изследвания в сравнение с други развити страни в ЕС като Франция. Даването на антибиотик се отлага максимално дълго, а Здравната каса поема разходите за всички видове микробиологични изследвания.

Снимка: bTV

Какво показват цифрите за антибиотичната резистентност в Европейския съюз? Според актуална карта на ECDC (European Center for Disease Prevention and Control) за 2014 година, в България над 50% от пациентите, употребявали пеницилинов антибиотик за борба със стрептококи, са станали резистентни към него.

Снимка: bTV

Статистиката сочи още, че годишно в Европа умират около 23 000 души от антибиотична резистентност. А до 2050 година 10 млн. души на година ще умират в световен мащаб от болести, породени от инфекции, резистентни на лечение.

Снимка: bTV