Той има мечта – ракът да се лекува като всяка друга болест и е много близо да я сбъдне, с лекарство, което няма странични ефекти. Проф. Мортен Мелдал, носителят на Нобелова награда по химия разказа пред bTV, че разработването на такъв медикамент е на ниво клинични изпитвания.
Проф. Мелдал получава Нобелова награда по химия през 2022 г. Датският учен се смята за баща на „клик-химия“. Това е метод, който позволява на молекулите да се свързват бързо и ефективно, като същевременно позволява тези реакции да протичат и в живи клетки, без да нарушават естествените процеси.
Пред bTV проф. Мелдал говори за химията, съвременните конфликти, Европа и най-вече за потенциала на клик-химията при лечението на рак и Алцхаймер. Разбра се не пропусна и голямата си страст – музиката, рока, китарите...
Той е истинска рок звездата на датската химия със своите ръчно изработени китари и нестандартен творчески дух. Светът обаче го познава като бащата на така наречената „клик-химия“. Намерил е начинът, по който две молекули да се „разпознаят“ в разтвора и да се свържат мигновено. Както той самият казва: „Щракват“ се като „Лего“ или велкро.
С това „молекулярно лепило“ много бързо могат да се направят нови лекарства, без седмици лабораторни реакции и пречистване. Неслучайно за две десетилетия „клик-химията“ завладя света. Тя се ползва от медицината, фармацията, екологията, биологията и генетиката... на практика се прилага навсякъде, където молекулите просто трябва да се свържат за един миг в дадено съединение. Разкрива ни, че работи и дори вече се провеждат клинични изпитвания на медикамент, който може селективно да унищожава раковата клетка.
– Тоест мечтата Ви да лекувате рака като всяко друго заболяване се сбъдна?
– Да, може да се каже, но аз работя основно върху разработването на нови методи в химията. Избрах да работя върху рака, защото така мога да демонстрирам методологиите, които разработваме. Работим върху рак, вирусни заболявания, Алцхаймер. Опитваме се да блокираме развитието на Алцхаймер и сега ще видим дали това работи в реалния живот. Можем да го направим in vitro в малки тестове в лабораторията, но въпросът е можем ли да го постигнем при животни и т.н.
– Какво е бъдещето на химията?
– Химията е решението на проблемите ни. Според мен тя е толкова важна, защото тя е всичко. Тя е слушалките, които носите, тя е дрехите ви, тя е носът ви. Тя е всичко. А това означава, че трябва да учим децата на химия още от първи клас, а не да започваме в осми, защото била „трудна“ или нещо подобно. Разбирането на това как се държи водата при повишени температури е от решаващо значение, за да разберем пред какво всъщност ще се изправим след няколко години. Пред Земя, на която може дори да настъпи нова ледникова епоха от север, разширяващи се пустинни пояси в средата и съвсем малко места, където реално можем да живеем. Говорим за огромни катастрофи, които ни очакват в бъдеще, ако не направим нещо наистина радикално още сега.
– Какво мислите за глобалната ситуация? Всички тези войни, всички тези конфликти?
– Мисля, че е детинско. Проблемите, пред които сме изправени и за които току-що говорихме, са много, много по-сериозни от нещата, които правим в момента. Финансовите инструменти в света фактически се провалиха, защото не могат да се справят с видовете предизвикателства, пред които сме изправени сега. Финансовите механизми не могат да се справят, а и демокрацията трудно се справя с неща, които са далеч в бъдещето. И преди е имало революции, ще има и пак.
– Разбирам. Но къде е мястото на науката в целия този геополитически пейзаж?
– При автокрациите науката бива заглушавана. Това е едно от първите неща, които те правят, защото науката всъщност не им помага при вземането на краткосрочни решения. Науката обикновено е права за нещата и поставя дългосрочни условия пред политиците, с които те не са съгласни, когато са всемогъщи автократи. Много по-добре е при демокрацията, където се вземат дългосрочни решения и се правят компромиси, които вземат предвид всички интереси. Ето защо е толкова важно Европа да остане на пътя на демокрацията.
