Затворът в Пазарджик. Тук присъдите си излежават 500 лишени от свобода до живот. Един от тях е Димитър Георгиев, по прякор Ментата - обичал да пие от малък. На 18 май 1998 г. убил по особено жесток начин 7-годишната си доведена дъщеря Иванка.
Прокурорът по делото е сегашният вицепрезидент Маргарита Попова. Тя убеждава съда Георгиев да остане в затвора до живот - без право на замяна.
Той обаче също постига победа в съда – получава 2000 лева обезщетение заради това, че условията в килията му са лоши.
Интервю на Мария Цънцарова.
- От колко време сте тук?
- 16 март 2000 г.
- А преди това?
- В Софийския.
- Почти 20 години в затворите?
- На 18 май стават 18 години.
- И защо?
- Защото нямам акъл в главата.
- Какви престъпления си извършил?
- Ами, кражби на телевизори, за храна нещо. Което може да се носи
- До убийството...аз бях в затвора в Казичене, излежавах дълга присъда.
Присъдата е за убийство на възрастна жена. След като излиза от затвора, се запознава и заживява с майката на момиченцето, на което отнема живота.
Малката Иванка го издавала на майка си, когато работел в домовете на съседки и на полицията, когато крадял. Убил я в гората, в ден, в който пил много. Обидила го. Твърди обаче, че не й е нанесъл жестокия побой от обвинителния акт.
- Тежи ли ти на съвестта?
- Тежи ми, разбира се. Никога няма да си го простя. Никога, никога.
- Не изглежда да се разкайваш...
- Аз не се разкайвам?! Аз всяка вече го чета това и се ядосвам.
- Виждам, че се ядосваш, но не виждам да съжаляваш.
- Как да не съжалявам?
- Тогава беше 7-8.
- Мислил ли си каква щеше да е Иванка на 25?
- При добро възпитание щеше да е станала добра. Майка й е развей парцал и тя щеше да стане същата...
Димитър всяка вечер от тези 18 години връща лентата и намира причини да успокоява съвестта си. Разчита някой ден „без право на замяна" да отпадне от доживотната му присъда.
- Как минаха тези 18 години?
- Ами, ден за ден. Телевизорът ми се прецака, сега не мога да ви гледам
- Какво правиш по цял ден
- Тоалетна, каре.
- За какво съдиш държавата и затвора?
- Заради условията.
- Ако дойдете да снимате в килията (...) няма течаща вода, няма тоалетна. Ние сме на кофи, кофа и шишета 2 кила и половина - 3 кила. Сутрин излизаш, взимаш закуската и се прибираш. Като ти се ходи до тоалетна, си ходиш в кофата. (...) Животните са по-добре от нас.
- А човешко ли е да убиеш дете?
- Аз не отричам, ама това, което го товарят върху мен...
- Ти си извършил най-тежкото престъпление, а си и претенциозен?
- Гледай сега аз не отричам, ама това, което ми го пишат отгоре, не е мое...
- Заслужаваш ли съчувствие?
- Не.
- А защо търсиш възмездие за условията, в които живееш?
- Нямаше да го направя това нещо. Началникът каза: нямаме пари и аз се принудих да съдя, за да си купя телевизор.
Димитър отбелязва все пак, че когато даде знак на надзирателите, те го придружават до тоалетната и така не му се налага да използва кофата.
- Кажи ти какво би поискал от убиец на дете, ако това е твоето дете?
- Да се изправи срещу мен и да каже защо го е направил.
- Само обяснение искаш?
- Обяснение. Има си държава, има си прокурори.
- Мислиш ли, че трябва да лежи в затвора?
- Да.
- До края на живота си?
- Тези присъди ги няма никъде!
- Ще ти бъде ли мъчно, ако този убиец няма тоалетна?
- Разбира се. Нали гледате кучкарници тук, кучетата как падат и умират. След като съм го направил аз това нещо, те са длъжни да ми осигурят течаща вода и 4 кв.м.
- Тоест, ти искаш да кажеш на нас, данъкоплатците, че сме длъжни да издържаме един убиец на дете.
- Така излиза. Защо да ме е срам? Че съм го направил, направил съм го, ами като куче ли да умирам и аз.
- Кажи ни как си представяш добрите условия такива, каквито те удовлетворяват?
- Да има течаща вода и да си има условия, все едно си влизаш у вас. А сега влизам и едни кални стени, съм налепил снимки. Тук ми е масичката, тук ми е кофата. Знаеш ли в жегата какво става?!
Като прокурор Маргарита Попова го вкарва в затвора до живот без право на замяна, днес Димитър иска от нея, вече в ролята й на вицепрезидент, да бъде помилван.
- И имам нейни снимки.
- Защо събираш нейни снимки?
- Защото ми е любимка.
- Сега нея тръпки ще я побият.
- Да я побият.
- Да се страхува ли?
- Няма от какво да се страхува. Богородичка съм й сложил да я пази!
- Аз съм се предал вече. И да изляза поне два дни и да си умра навън. Тук ги копат под един орех като няма кой да ги вземе - а теб има ли кой да те вземе? - брат ми уж... ама ще видим.
Казва, че се е примирил със съдбата си - знае, че ще умре тук и ще го погребат под ореха.
