Сутрин, понеже ходя на работа в парламента, съм възбудител, а следобед съм будител, защото са ми лекциите в академията. Това каза обичаният от поколения българи актьор Стефан Данаилов в интервю за „Тази сутрин” по случая Деня на народните будители.

Той има своите будители – сред тях са покойният вече Валери Петров, Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Борис Христов и Стефан Цанев („това са хора, които наблюдават общественото развитие и говорят за това”).

Защо сред тях няма политици? „Поведението е винаги такова, че да има разделение. Пусни един репортаж, особено около тия избори – едните плюят другите, какви ли думи няма”, възмути се Данаилов.

Според него днешните будители нямат самочувствието да бъдат лидери на нацията: „Нима тези академици, които имаме, които работят в БАН, тези млади научни работници, които ще станат утре академици… какво самочувствие могат да имат на будители, след като работят между 400 и 800 лв. заплата?”.

На този фон, днешният ден, според големия актьор, ще премине протоколно – с изпълнения на гвардейския оркестър и вдигане на знаме. А традицията се е зародила в най-тежките години, след националните катастрофи: „Аз не знам какво ги е движело хората – дали липсата на хляб или липсата на национално достойнство. Аз мисля, че е липсата на национално достойнство, защото е било разбито в ония години”.

„Какво трябва да се случи, за да се обединим българите, за да тръгнем нанякъде? Не искам да цитирам Италия какво се случи, но нещо трябва да ни сътресе, за да спрем”, смята Стефан Данаилов.

„На мен ми се обажда Влади Въргала винаги на 1 ноември да ми честити празника. Той ме подсети, че аз се явявам вид будител – толкова години въздействам и отварям очите на едни млади хора”, каза той и допълни, че не е давал поводи за разделение на хората, но „като представител на една политическа сила трудно могат да те възприемат като обединител другите”.

Политиката

„Когато започна преходът 90-91 година, ни обхвана всички – леви и десни, една ренесансова вълна. Ние очаквахме ренесанс – сега, след като се променят нещата, ще тръгне един цъфтеж, едно благоденствие. Никой не е мислел, че само 5 години след това ще ни цапардосат парите от банките и всички тия по-нататъшни бедствие, които ни се случиха”, коментира Данаилов.

Той призна, че е влязъл в политиката, защото му е било интересно. Според него и БСП носи вина за прехода, до неотдавна е била „малко мани-мани”, но днес партията е в кондиция: „Имаше един момент на пълно отъпяване, някакво отпускане”. Според него вторият „брак” с ДПС е бил необяснима грешка от времето на Сергей Станишев.

Данаилов, когото Кеворк Кеворкян шеговито нарича „Дядо на левицата”, е наясно, че политическата сила често се подпира на него: „Става с пълно мое съгласие, не мога да седя и да гледам отстрани събитията, защото ще ме е яд после, че не съм се намесил”.

Според него всички социалисти у нас трябва да се обединят около кандидатурата на Румен Радев за президент: „Ако сега не се обедини лявото след първия тур, никога не може да се случи някакво обединение и разбирателство между левите сили в България”.

Студентите на Мастера

Противно на написаното на не едно и две места, проф. Стефан Данаилов продължава да преподава и взе нов клас в НАТФИЗ: „Напук ще правя, това ми вдига адреналина и ме задвижва”.

„Много са готини младите. Аз винаги правя не клас, а трупа, не студенти, които идват на лекции”, каза той. По думите му първата година винаги е добре, трудно обаче е „удържането” във 2-3 курс.

Снимка: bTV

Какво ти трябва, за да бъдеш добър учител? „Трябва първо да си добър човек. Моят контакт със студентите е траен, защото винаги съм ги чувствал като приятели, а не като техен учител, възпитател. Има други индиректни начини да напомниш кой си пред тях, не да демонстрираш сила, могъщество, да ги плашиш”.