На 27-ми април 1986 г. година светът преживява най-голямата ядрена трагедия след Херошима. У нас хората на средна възраст и по-възрастните помнят манифестацията на 1 май преди 30 години - редици с маршируващи деца и възрастни под тихия чернобилски дъжд.

Чернобил е трагедия. Стотици хиляди квадратни километри в Европа са отровени от чернобилските реактори. Истинският брой на пострадалите след аварията едва ли някога ще бъде изчислен. Мълчание в България през първите дни на аварията. Един пролетен дъжд бележи цяло поколение, което наричаме Чернобилско.

Проф. Валентин Босевски по това време е директор на център по радиационни изследвания и защита във Военномедицинска академия (ВМА) и ръководител на програма „Радиощит”. Босевски е член на секретния екип, който започва да изследва земята, водата и въздуха в България. В първите дни след Чернобил. В навечерието на 30-годишнината той се връща към тези дни и в безсънните нощи преработва книгата си – „Българският Чернобил. Спомени за неудобната истина”.

Ето какво разказа проф. Босевски в интервю за Леда Цветкова:

Проф. Босевски: Първите горещи частици бяха открити в първите дни на месец май. На 2 май жителите на София дишаха въздух, който е тих убиец.

Съдържанието на толкова много горещи частици, кара екипа да фокусира изследванията си върху хора. Това, което екипът открива, през годините е било отричано стотици пъти от комунистическата власт - че аварията закодира рак в поколението Чернобил.

Проф. Босевски: За съжаление горещите частици бяха в повечето случаи бета емитари -  излъчваха бета лъчение, при този вид лъчение вероятностите да се отключи онкогенен процес са вече съвсем други.

Въпреки че данните са публикувани във Виена и остават във витража по атомна енергия, у нас за това не се чува и дума. На следващата година екипът насочва изследванията си към съдържанието на йод 131 в месото и млечните продукти, тъй като държавата решава да не унищожи замърсените фуражи. Фокусират изследванията си в Южна България.

Проф. Босевски: Аз имаме един грях, който винаги съм го казвал - по време на острия период, в началото на май, активността на млеката особено във високопланинските райони, достигна до колосални неприемливи за нормалния разум стойности. При норми от 2000 бекерела на литър мляко, там ние открихме норми от порядъка на 80-100 хил. бекерела на литър.

В Русия при наличие на йод 131, което повишава на литър активността, т.е. 3700 бекерела, автоматично се оформяха конвоите за евакуация на деца. Безхаберието, плиткоумието на шепа хора доведоха до състоянието наречено „българският Чернобил”.

Сега си представете една селянка - мама Иванка, която сутрин дава закуска на своето дете селянче. То не яде салам, нито луканка, тя му слага 200 мл чаша с млекце, в която има 150 или 80 хил. бекерела на литър йод 131 и това дете изчерпва доживотната си доза за йод 131.

Леда: А натрупвайки се в организма йод 131 какво причинява? До какво води?

Проф. Босевски: Организмът не може да различни радиоактивния от нерадиоктивния йод, когато йод 131 попадне в организма на едно дете или един човек, той се депозира в щитовидната жлеза и там облъчва тъканите на щитовидната жлеза.

Леда: Всички тези изследвания, за които ми казахте, сигурно са били представени на власт имащите тогава?

Проф. Босевски: Да, непрекъснато. За съжаление тогавашните власти бяха обслужвани информационно от институции и институти, подвластни на системата. В тези институти работеха ерудирани и честни хора, но работеха и такива, които пренебрегваха изконното право, че необходимостта да осигуриш прехраната си не означава, че трябва да проституираш с изконните норми на суверената наука.

Леда: Ако те са знаели, че българина е най-заразен, данните за фуража и животните, да разбирам ли, че са се хранили с храна внесена отвън, различна от тази, с която са се хранили всички българи?

Проф. Босевски: Да, те се хранеха с определени храни, пиеха минерални води...

Една нощ ме вдигнаха и ме заведоха около Правец, в един Ловен дом, и ме заведоха в гората. Оказа се, че трябва да видя една гъба, която се нарича гъба пъстърва. Аз не съм гъбар и не знаех, че има така гъба, тя расте по кората на някакви дървета. На въпроса ми за това ли ме вдигнахте от леглото?  Защо трябва да правя това? Те ми казаха, че трябва да изследвам тези гъби дали са замърсени.

Тогава вързах нещата, че може би тези гъби са любимите на определени персони. Те не бяха неграмотни, но бяха морално неграмотни.

Леда: На лице ли е престъпление върху целия български народ?

Проф. Босевски: Аз смятам, че да.