Едва 58 от хилядите бензинови колонки, препломбирани от инспекторите по метрология през последните дни, са дали отклонения в количеството. Това е по-малко от 1%.

В същото време се оказва, че манипулациите вероятно стават дистанционно, без да се пипат пломбите, и данните, които колонките подават към данъчните, се спират.

В НАП са засечени 100 бензиностанции, чиито системи твърде често прекъсват.

В повечето случаи обяснението било, че става въпрос за токов удар.

Ако спрем информацията, която тече от колонка към НАП, то тогава бензиностанциите пестят от данъци. Когато обаче говорим за картел, по-сериозният удар е по джоба на хората, картелът държи високи цени.

Данните, с които КЗК разполага до момента, вече са предадени на премиера. Все още обаче няма изводи дали петролният сектор се договаря незаконно.

Ако заключението е такова, то според антимонополните експерти казусът ще бъде прехвърлен на Брюксел, тъй като ставало въпрос за пазар, засягащ целия Евросъюз.

За да има картел, е нужно поне половината играчи на пазара да са влезли в договорка. Доказва се не само със съмнения за големи печалби, но и с уговорки за конкретни цени.

„Ако в България има такъв картел или в Гърция няма, българите би било редно да отидат да си пълнят резервоарите там”, коментира проф. Боян Дуранкев от УНСС.

"Направих една справка на цените на горивата - те са по-високи в Латвия, Словения, за Гърция да не говорим. Няма търговец, който да не проверява ежедневно каква е цената на неговите конкуренти, но ако един диктува, тогава вече мирише на картел”, допълни той.

Търговците са категорични - картелът за бензина е едно - за домати не може.

Домата си го набрал преди една седмица - продаваш го тук, а бензина може да го затвориш в бидони и да го продадеш след 1 година, обясняват търговци.

Доказването на картел - без значение дали е за горивата, или за зеленчуците, отнема месеци и според специалистите тук трябва да се включи и икономическата полиция.

По-високи сметки за всички, които ползват пропан-бутан за битови нужди

Докато чакаме да видим дали ще се докаже картел или не, държавата реши да вдигне акциза за горивата за отопление на хората – причината е, че не може да контролира добре дали с евтиното гориво за отопление не се карат коли например.

Ако това стане факт - всички, които ползват пропан-бутан за битови нужди, ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джоба си.

Една бутилка с 10 килограма газ за битови нужди, като тази ще поскъпне с 5 лева. Или с 30-40 стотинки на килограм, изчисляват от бранша.

По-солени сметки ще плащат и училищата, болниците и други обществени инситуции, които зимата се топлят на нафта. Предвижда се драстично увеличение на акциза това гориво от близо 13 пъти.

Семейството на Стефка Димитрова от ботевградското село Рашково от години използва в домакинството пропан-бутан.

„Добре е с него, защото си и готвим, туршии правим сега и добре е да не става по-скъпо, защото зареждаме и по два пъти в месеца, стари хора сме, пенсийките ни са малки, не можем да издържим на нещо по-скъпо”, обяснява Стефка.

Ако досега Димитрови са давали по 24 лева за десет килограма втечнен газ, догодина ще трябва да плащат с 5 лева повече. Евентуалното увеличение ще се отрази още по-сериозно на домакинствата, които се топлят пропан бутан през зимата, както и на ресторантите, които масово готвят и топлят на газ, казват доставчиците:

„Зимата едвам се смогва. Някои ще продължат, някои ще търсят друга алтернатива”, заяви Богдан Иванов от фирма за доставка на газ по домовете.

Борба със злоупотреби

Финансовото министерство мотивира вдигането на косвения данък върху пропан-бутан, нафта и керосин като борба със злоупотребите.

„Пазачите пазят, а кой пази пазачите, тоест трябва да се изградят няколко нива на контрол, което е изключително сложно. Сега отпада всякакво изкушение за неща, които ние всички знаем”, посочи проф. Атанас Тасев - енергиен експерт.

Според него не е сигурно, че ще скочат сметките на училищата, болници и детски градини, които се топлят с нафта. Дори и с нисък акциз, фактурите се надували от посредниците. Предвижда се новите ставки да влязат в сила от 1 януари 2016-а.

Засега липсва финансова обосновка на предложението. В мотивите на финансовото министерство няма оценка какви приходи се очакват в държавната хазна, нито какво ще е отражението върху бюджета на домакинствата и институциите, които ще плащат по-скъпо за отопление.