Божидар Маринов от Смолян печели национално състезание по информатика миналата година под егидата на Министерство на образованието. Детето получава предварително подписаната и подпечатана диплома, но в последствие ведомството разбира, че не ходи на училище - отнема му отличието служебно. След това печели максимален брой точки на регионална олимпиада по информатика и би трябвало да се яви на националната като фаворит. Държавата обаче го дисквалифицира и му забранява да участва.
Божидар Димитров се обучава по американска програма вкъщи от майка си, която е сред родителите, изгубили доверие в образователната система и търсещи алтернативни методи за квалификация на децата си. Създаването на частно училище в момента обаче е извън закона, а по последни данни на международни организации 44% от 15-годишните са функционално неграмотни – притежават налети знания, но не знаят как да ги използват. Проблемът отдавна се е превърнал в симптоматичен за българското образование.
Според майката на Божидар Димитров, чиято основна цел е да предаде на детето си християнските ценности, училищната среда е „деградираща и място за обучение на характера няма”. Пред bTV тя обясни, че монополът на държавата в сферата е „наследство от комунистическото минало” и „образованието трябва да бъде в ръцете на родителите, както е било при Възраждането”.
Обучението вкъщи обаче поставя въпроса за социалното включване на децата. Божидар Димитров казва, че общува с други деца по интернет, контактите му на живо са значително по-малко в сравнение с тези на децата, които посещават класните стаи.
По думите на майка му в училищата „няма вида социализация, която ние си представяме” и комуникацията по интернет не е особен проблем.
Татяна Предова, която е главен експерт "Достъп до образование и подкрепа на развитието" в МОН, не се съгласи с твърденията на майката, че средата в училище е „деградираща” и че образованието е под държавен монопол. По думите й то е ангажимент на държавата и тя е задължена да осигури на децата посещаване на образователната система. „Не казвам, че образованието е перфектно, но в последните години се правят много и съществени неща”, каза тя и посочи като пример повишение на квалификацията на учителите.
Нели Керемидчиева от проекта "Направи училище", който търси алтернативи начини на обучение, обясни какви са целите му: „В нашия проект имаме две цели най-общо. Едната е хората да осъзнаят, че училището не е нещо, което се спуска отнякъде, някой го прави за нас, дава ни го чисто готово и ние го ползваме(...) Този проект има за цел да подбуди гражданите да вземат нещата в свои ръце, от една страна, и от друга страна, да им предостави различни модели”.
На въпрос как си представя това своеобразно „разбиване” на държавния монопол в образованието, Керемидчиева отговори: „Представям си точно така, както в други страни, където е уреден този въпрос. Става въпрос за това, че в момента всичко, което се случва в образованието, е изцяло е спуснато от държавата – независимо дали е държавно или частно заведение. Държавата определя какво се учи, как се учи, с какво темпо ще се учи, как ще се оценява, кога ще се оценява”.
„За нас проблемът е, че рамката в момента е изключително тясна. Помислете за това, че образованието е гражданско право и държавата би трябвало да гарантира свободното упражняване на това право. В момента такова нещо не може да се случи(...) Детето е субект на образованието, то не е обект. Искам да кажа, че то не трябва просто да понася нещо, което му се спуска отгоре или поне родителите би трябвало да имат глас в това какво се случва с тяхното дете.”, продължи тя.
Предова внесе уточнение, като каза, че „родителят само ръководи изпълнението на правото на детето, което си е субект на неговото право. Училището разполага с ресурси, които да насочват родителя и детето”.
„Моят избор за моето дете е демократичното училище. Доброто е това всяко семейство да може да прецени кое е най-доброто за него и за неговото дете. Аз така бих формулирала доброто и стандарта. В момента тези стандарти, които всички са длъжни да следват, не го позволяват”, коментира още Нели Керемидчиева. Помолена даде пример какво означава „демократично училище”, тя отговори: „Не бих искала да се спускам в такива примери. В смисъл такъв, че има наистина различни алтернативи”.
Тя уточни, че „Направи училище” е финансиран по Програмата за подкрепа на неправителствените организации (НПО) в България по Финансовия механизъм (ФМ) на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2009-2014.
Все още обаче диалог между образователното министерство и хората зад проекта няма.
