Никой в Пловдив не вярва, че тютюневите складове могат да изгорят от незагасената цигара на Любомир Денчев. Местни разказват, че складовете били направени от дъбово дърво, което е импрегнирано десет дни във вода с орехова шума. Дори и да се запали, дървото само тлее, но не гори с пламък.
Тютюнът – едно от най-опасните растения на този свят, е един от най-доходоносните бизнеси в света. Вече 100 години тютюнът осигурява работа на много хора, но и предизвиква най-масовата стачка у нас по време на Втората световна война. Център на стачното движение е Пловдив, защото там е съсредоточено 45 на сто от тютюневото производство. На много други хора тютюнът носи бали с пари. И събужда алчността им. Той слага на клада здравето и приятелството на доста от тях. Изпепелява любовта им, изгаря доста чувства и взаимоотношения и става бичът на 20 век.
„Този манталитет е в сила и днес, тоест държавата е една и съща и тогава, и сега, затова палежът на тютюневите складове беше толкова страшен - защото той нагледно показа тази приемственост на тогавашната държава и днешната мафия или днешното задкулисие”, казва писателката Теодора Димова - дъщеря на автора на романа "Тютюн" Димитър Димов.
Това е историята на един пожар, който 65 години по-късно овъгли наследството ни, обърка бизнеса на някои хора в Пловдив и беляза живота на един клошар.
В единствената донякъде спасена от огъня сграда Валентин Драгнев стопанисва най-големия спортен център в Пловдив. На 20 август идва веднага, щом научава за пожара в тютюневите складове на Димитър Кудуглу.
От снимки от самото начало на пожара става ясно, че той започва от средния прозорец на последния етаж на сградата. Това е страната откъм улица „Екзарх Йосиф” и хората от съседния магазин първи виждат огъня и подават сигнала. Другите снимки обаче, с които bTV разполага, показват, че пламъците започват да се разпространяват в две посоки - по дългата страна на покрива от към булевард "Иван Вазов", където огнеборците разпъват стълба, както и по късата страна на спортния клуб.
Огънят може да влезе от четирите топли връзки между сградите. Едната е зазидана с тухли и никой не знае, че там има забравена вградена греда, откъдето влиза огънят на втория етаж
От високата температура са унищожени всички прозорци. Огнените езици стопяват спортните уреди и плазмените телевизори в залите. Навън вече има 9 коли на пожарната. Огънят върви към четвъртата сграда.Тя е на 9 метра по-далеч, през една улица от огнената стихия. Унищожени са още хиляда квадрата.
За доста пловдивчани, наблюдавали пожара, обяснението за запалването на тази сграда, е просто. Навремето е имало една тръба, по която се е движела транспортна лента за пренос на тютюн. Само че проверката на пожарникарите показва, че тя е зазидана и от двете страни.
„Тоест пренос на топъл въздух през този свързващ елемент отпада. Остава вариантът да е прехвърляне на някаква главня, защото само от огън изглежда малко невъзможно да се подпали от късата страна на Кудуглу. Още повече че пожарът лумва в крайна сметка от другата страна на ул. "Екзарх Йосиф" и ул. "Г.М.Димитров", обяснява Валентин Драгнев.
И докато цяло денонощие пожарникарите се борят за спасяването на тютюневите складове, един фас запалва в душите на пловдивчани друг пожар и изгаря доверието им в институциите.
За палежа на тютюневите складове е задържан 44-годишният Любомир Денчев. Той не крие, че живее в една от изгорелите сгради вече 5 години. Осъждан е многократно за дребни кражби, клошарят признава по време на разпитите, с които bTV разполага, че пуши и употребява алкохол.
“Първо, клошарите са много удобни. Те се използват традиционно в България още от времето на убийството на Луканов за насочване към определена среда или за насочване на общественото мнение към определена посока. Удобни са за властимащите, защото обществото иска бързи резултати, а при неразкриваемост на престъпленията, естествено трябва да се намери бърз виновник, върху когото да бъде струпана вината. Обществото да бъде успокоено, след това делата се точат с години”, обяснява адвокатът Владимир Дончев.
„Не знам дали има човек в България, който да вярва на тази версия”, убедена е и Теодора Димова.
„Аз слушах по радиото един възрастен тютюноработник, който е прекарал целия си живот в тютюневите складове. И той разказваше от какви греди са направени тези складове - от дъбово дърво, което е импрегрирано 10 дни във вода с орехова шума, след това с още неща, така че дори и когато се запали, тази греда започва да тлее, не гори”, допълва тя.
Валентин Драгнев също не вярва, че от една цигара може да тръгне един такъв пожар и да се развие с толкова голяма скорост.
14-те страници на психиатричната експертиза на Любомир Денчев също показват, че образът му не е съвместим с този на един подпалвач.
„В палежите като цяло, като начин на действие, винаги има две важни характеристики - винаги има ясен мотив - дали той е прагматичен, или емоционален. Ако е емоционален, той много често е свързан с отмъщение и винаги в личностната структура на тези хора присъства една отявлена агресивност”, казва криминалният психолог Росен Йорданов.
По думите му клошари са предизвиквали пожари, но те винаги са по непредпазливост.
„Ако той е решил умишлено, афективно да извърши това престъпление, трябва да го е яд на някого”, допълва той.
Гневът на хората в града се запалва още повече след подвигнатото обвинение на Любомир Денчев в умишлен палеж. Заради една незагасена цигара никой не може да бъде обвинен в умишлено престъпление, а само в небрежност.
Хората в Пловдив са чувствителни на темата за тютюневите складове от началото на март. Тогава е разрушена една от сградите на така наречения Тютюнев град, сграда, част от групов паметник на културата. Едва ли има пловдивчанин, който да не знае тази история, както и историята на Димитър Кудуглу - човекът, който се утвърждава като един от най-големите търговци на тютюн у нас, но и като един от най-големите благодетели. В началото на XX век Кудуглу оставя на града едно от най-модерните здравни заведения, което се издържа със средствата именно от двата му тютюневи склада. За тях търговецът плаща 15 милиона лева, a през 2005 година „Булгартабак" ги продава на двама братя италианци за по-малко от 2 милиона лева.
Частично спасената от пожара сграда е собственост на евреи. Четвъртата, напълно изпепелена, е на "Винпром-Пещера". Овъгленото историческо богатство на града запалва нови съмнения в гражданите на Пловдив.
„Общественото мнение е твърдо убедено, че става дума за палеж, който е предизвикан от инвеститори и собственици на тези сгради и трудно може някой пловдивчанин да бъде убеден в обратното. Въпреки арестите на клошара, въпреки прокурорските версии и т.н. мисля, че дори и Цацаров предвиди там в пресконференцията си някаква друга възможност, че се работи и по други версии”, каза Владимир Дончев.
„Първо трябва да обясним на тези хора с парите, че не могат просто да си палят този град както искат. В този град живеят хора, в съседните сгради има жени, деца, семейства и т.н. застрашава се и техният живот”, допълва той.
„Драмата на съвременна България е, че всички ние знаем тези неща - виждаме ги. Ние не очакваме от прокуратурата тя да намери истинските подпалвачи. Ние съвсем не сме толкова наивни да очакваме истинските подпалвачи да излязат наяве. Знаем, че това ще бъде замазано, както и много други неща. И това знание е сърцевината, сърцето на трагедията на съвременна България, защото ние го знаем и в същото време нищо не можем да направим срещу това”, посочва Теодора Димова.
Инвестиционните намерения към тези сгради тлеят вече 11 години. Под остатъците на сградите днес не успяват да се скрият първите искания на италианската фирма „РИПА” да модернизира тютюневите складове и да направи два подземни етажа за гаражи. След 3 години преговори фирмата успява да събере всички необходими разрешения за реконструкцията. С проекта се запознава и Валентин Драгнев, защото е трябвало да им разреши укрепване на сградата през неговия двор.
„Понеже самото строене позволява дострояване на още 2 етажа нагоре, те бяха си взели разрешение, ЗУТ им го позволява, общината им го разреши, но, разбира се, проектът трябваше да бъде стикован в съответния Институт за паметници на културата”, обяснява Валентин Драгнев.
Точно тогава на власт идва ГЕРБ. Законът за паметниците на културата е променен
„Правят преглед на всички неща, ревизия - така да кажа на управлението. И едно от нещата, на които попадат, е точно това разрешение. Те го анулират и казват” "Не, не може така”, припомня Драгнев.
Оказва се, че проектът на „РИПА” е невъзможен.
„Няма как да бъде изпълнен, без да бъдат бутнати стените. Тоест технологично вероятно би могло с холандски и немски инженери, но аз не мисля, че става в България, защото няма как да бъдат запазени външно стените на този склад, който е на "Екзарх Йосиф" и откъдето тръгва пожарът, и на Кудуглу двата склада, при условие, че те искат да слязат три етажа надолу. Това са минус 10 метра. При условие че тук има бити сонди - това е факт”, казва Драгнев.
Хората в Пловдив се съмняват, че част от тези неуспешни сделки могат да бъдат продължени и днес, със съдействието на общината.
„Общината реагира много спокойно, лежерно. Кметът каза: „Да, ние имаме планове, няма страшно, вичко ще се възстанови и т.н." спомена го по медиите. Тоест: Абе няма страшно, изгорели са, ама ние ще ги оправим. Създаде се някакво впечатление, че едва ли не общината е наясно с цялата ситуация, че тя си има някакви планове и ще си ги преследва и за нея не е съществен проблем това, което се случи”, смята Владимир Дончев.
„Вие говорите с един човек, който дава всичко от себе си за тоя град. Така че не трябва да имате никакви съмнения, че ще направим най-доброто в тази градска зона”, уверява кметът Иван Тотев.
10 дни след пожара назначената междуведомствена комисия подготвя изискванията си към собствениците на изгорелите сгради. И още на 2 септември кметът издава своята заповед, според която, ако до 40 дни фирма „РИПА” не представи така наречената конструктивна експертиза, тя ще бъде направена от общината. Според закона тогава Иван Тотев ще има право да впише законна ипотека върху имота. Според него това не се е случвало. Засега.
Според Тотев се подготвят изменения в Закона за културното наследство. Според част от тези промени паметниците на културата може да преминат изцяло към общините. Така най-ясно засега остава бъдещето на четвъртата изгоряла сграда. Собственост на "Винпром -Пещера", тя не е паметник на културата и може да бъде разрушена във всеки един момент. Всички останали въпроси за тютюна на 21 век, които започват с кой и защо, остават без отговор и продължават да овъгляват историческото ни наследство и духовно богатство.
„Аз съм сигурна, че след 2-3 години на това място ще има нови собственици, това е сигурно, че ще бъдат безвкусни, грозни сгради и собствениците на тези сгради ще са всъщност реалните подпалвачи на тютюневите складове. Това е съвсем ясно за всички ни”, коментира Теодора Димова.
„Това чувство за безизходица е много пагубно за нас и човек не може да живее много дълго с това чувство. Така че какво да се прави наистина? Всички ние си задаваме този въпрос - какво би могло да се направи?”, пита тя.
