Музикален репертоар от преди 1945 г. „посреща” слушателите на Българското национално радио. Причината са неуредени отношения със сдружението на автори, композитори  и издатели „Музикаутор”, което настоява БНР да му плаща повече.

Сюжетът не е уникален в родния ефир, като в някои случаи цените на авторските права имаха необичаен страничен ефект като появата на „ретро” радиата преди години и появата на повече независими артисти на малкия екран. В случая обаче в спора се намесиха и Съветът за електронни медии и Министерството на културата.

Момчил Георгиев от Управителния съвет на радиото посочи в студиото на „Тази сутрин”, че „Музикаутор” са поискали 3,5 пъти повече пари от тях – 1,8 млн. лв вместо плащаните до момента 500 000 лв. годишно. БНР, чийто бюджет не е променян от 6 години, било склонно на 20% увеличение, но от сдружението не приели.

„Нарушен е общественият интерес. Не може едно национално радио, което е най-големият платец в страната, което има няколко програми, регионални станции, да бъде спряно да използва музиката. Абсолютно неоправдано е и представлява злоупотреба с положението на „Музикаутор”, заяви Георги Дамянов от Министерството на културата.

По думите му случаят е специален, защото касае медия, която получава субсидия от парите на данъкоплатците. Той посочи, че държавата ще се намеси, като трябва веднага да бъде отменена забраната за излъчване на съвременна музика в ефира на БНР. „Хората, които докараха БНР до това положение, трябва да понесат своята отговорност”, подчерта Дамянов.

Той беше категоричен: „Това, което „Музикатор” се опитва да наложи, е рекет – поставят едни неизпълними условия”.

Иван Димитров от „Музикаутор” защити решението на сдружението, като посочи, че към момента се чува единствено позицията на националното радио. Той посочи, че според договора от 2011 г. БНР има задължение до 40% от ефирното време да е музика с действащи авторски права. За 5 години обаче този дял е нараснал с 40 на сто.

„Всяка година радиото консумира над 41 млн. лева от национална субсидия и няма яснота какво се случва. Музиката формира 55% от съдържанието на националното радио, а за това се плаща 1% от субсидията. Останалите 99% отиват за другите 45%”, коментира Димитров.

Той допълни, че вече има сигнали, че радиото все пак използва музика, за която не е платено.

По думите му за 3 месеца с БНР не се е стигнало до споразумение при нови условия и това е наложило крайната мярка.

Утре следобед двете страни ще се срещнат отново – в СЕМ.