Нов агитационен клип на формацията ДОСТ, ръководена от Лютви Местан, предизвика полемика – 6-минутното видео е озвучено на турски език и прави директни препратки към Възродителния процес и връзките между мюсюлманите у нас и Турция.

Централната избирателна комисия (ЦИК) вече спря два клипа на ДОСТ – единият заради участието на турския посланик Сюлейман Гьокче, а вторият – заради субтитри на турски език (според закона предизборната агитация може да се извършва само на български език).

Новият клип на ДОСТ е публикуван в ютюб канал с други предизборни клипове на формацията.

Без да се назовава пряко по име ДПС, новият клип чертае разделителна линия между „достлука” на ДОСТ (дост е турската дума за приятел) и „псевдотурската партия”, която се е настанила в сарая си край Витоша и „се е разложила”.

В клипа се правят отпратки и към подкрепата на Турция, с която ДОСТ се ползва у нас.

Публикуваме превода на агитационния клип:

Обединение ДОСТ

Спомняш ли си, братко, онези дни? Спомняш ли си тези пътища?  Какво ни бяха сторили, как ни бяха изселили от родните ни места, без да ни дадат и глътка вода. Възниква ли всичко това отново в представите ти?

Спомняш ли си как ни откъснаха от роднините, съседите ни, земята ни и къса ли се сърцето ти?

Може ли да забравим, приятелю, как набързо ни тикнаха в ръцете онзи малък червен паспорт, как ни разпиляха по пътищата?

Да, откъснаха ни от Кърджали, но не можаха да изтръгнат от нас Кърджали. Откъснаха ни от Шумен, но не можаха да изтръгнат Шумен от нас. Откъснаха ни от Ески Джумая, Силистра, Филибе (Пловдив – б.ред.), Разград, от прекрасния Бургас, но не можаха да изтръгнат спомените ни от нас.

Виж, пак сме по същите пътища.

Виж, излязохме от земите на нашите предци, отиваме по родните си места.

Къде са сега онези, които в продължение на 28 години вървяха с наведени глави по тези пътища? Виж как вървим напълно изправени с гордост и достойнство.

Това означава, че над обикновените планове съществува по-висш план; това означава, че съществува решение, низпослано от небесата.

Да, откраднаха от нас мечтите ни, спомените ни, годините ни.

Конфискуваха имуществото и домовете ни. Но не можаха да ни отнемат едно нещо – да упражним волята си в името на общото ни бъдеще. Това право е правото ни да гласуваме за бъдещето на България. Ето, ние още веднъж станахме достове (приятели – б.ред.) и се обединихме по този път.

Това единство е нашият дълг към бебенцето Тюркян, убито в скута на майка си. Това е нашият дълг към бъдещето ни и преди всичко дългът ни към младите хора. Нашето обединение е гаранция за достойното, благосъстоятелното и свободното бъдеще на нашите младежи.

Ние се обединихме в правилния адрес.

Нашите младежи няма да търпят страданията, които ние сме изтърпели. Единството и достлукът (приятелството – б.ред.) ще ни направи по-благосъстоятелни.

Въз основа на спомена за общите ни болки, преживени в миналото дадохме обет в името на бъдещето да следваме партията, която смятахме за турска, бяхме дали обет турчинът да не пада по гръб.

С тази цел на последните избори работихме ден и нощ. Вкарахме в парламента с историческа преднина партията, която смятахме, че е партия на турците.

Мислехме, че орисията ни ще се преобърне, че ще бъде потърсена сметка за Тюркян. Но за жалост бяхме изоставени сами.

Псевдотурската партия обърна гръб на нашето единство и стана част от системата на облагите. Забрави за обещанията си и същността си. Настани се в нещастния си сарай край Витоша планина и се разложи.

Те повече никога не могат да ни представляват!

Единственият ни представител е „Обединение ДОСТ”.

„Обединение ДОСТ” се създаде с обединението на Народна партия „Свобода и достойнство” и партия „ДОСТ” в името на повторното обединение на турците.

Както и преди 33 години, и сега един подмолен пожар обгражда нашите турски събратя в България.

Онези, с които по-рано бяхме заедно, сега не са с нас, а са в съдружие с една тъмна сделка, която е остатъчна функция на комунизма. Нашата борба за достойнство и хляб се превръщат в средство за сделка от онези, които се показват сякаш са от нас.

Искат България и Турция да се разделят.

Ето, ние идваме да кажем „стоп” на този процес. Обединяваме се в достлука на Лютви Местан и Орхан Исмаилов.

Ето, пак сме по същия път, както и преди 28 години. Ето, пак сме рамо до рамо. Но вече не сме в 1989г.

Тогава бяхме сами и безсилни, гласът ни беше слаб, дъхът не ни достигаше. Сълзите ни потекоха вътре в сърцата ни, приютихме се при нашите братя, които ни отвориха обятията си.

Но днес сме толкова силни, колкото никога досега не сме били. Зад гърба ни стоят молитвите на турския народ, в сърцата ни лежи каузата на нашите братя.

Повече никога няма да позволим турците мюсюлмани да бъдат мачкани и изолирани.

Ще развалим черната игра на място.

Няма да останем наблюдатели спрямо мръсните ръце, които искат да разединяват България и Турция, които преди години посегнаха на общата ни идентичност, езика ни, религията ни, достойнството ни.

Няма да позволим да се разрушат мостовете между България и Турция.

Заедно ще кажем „стоп” на онези, които искат да капсулират хората в този регион, независимо дали са турци или българи.

С други думи, ще спечели ДОСТ, ще спечели достлукът.