Много съм горд, изключително съм горд, че имах честта да спечеля второ място за България. Това е за пръв път в историята на участието на България в "Евровизия" от една страна. Обаче от друга – много ме е яд, че не успях да донеса този празник, този фестивал, не конкурс, защото е изключително изживяване.

Наистина това е най-красивото нещо, което ми се е случвало до момента и най-емоционалното. Много се надявам следващата година България да спечели, защото всяка година ставаме все по-високо, все по-високо, все по-близки до победата.

Това каза в интервю за bTV Кристиан Костов, който снощи спечели сърцата на зрителите и извоюва престижното второ място за България на "Евровизия".

България извоюва второто място на

- Първите ти емоции тогава, какви бяха тези сълзи?

- От щастие бяха със сигурност, защото всичко това. Не знам как да го обясня, това е финал, имах усещането, че животът приключва тогава, това е край. Просто не исках всичко това да приключи. Може би през цялото време крещях колко е трудно, колко съм изморен, че вече нямам сили, последен ден, трябва да дам всичко от себе си и до край, обаче някъде тук вътре не исках това всичко да приключва и да свършва, защото просто наистина е най-светлото нещо в живота ми.

- Какви бяха първите думи на твоите родители?

- Бяха много щастливи и горди, те са доволни напълно, на 100%, викат, че всичко е за добро, че ще видим след една година какво значи това второ място. Наистина може би има значение за мен и за България като цяло, ще видим какво ще ни донесе.

- Ти харесваш ли песента на победителя от Португалия, Салвадор?

- Песента на Салвадор е изключително красива и много нежна, интимна, малко си приличат с нашата. Той е специален, не парчето му. Той е изключителен артист, не знам заради какво всъщност. Аз нямах възможност да го опозная като човек, нямахме време. С другите участници имахме пре-партита, т.е. предварителни концерти, там се запознахме, обаче със Салвадор просто нямахме време заради различни медии, интервюта и т.н. да се запознаем. Обаче наистина имам усещане, че този пич го познавам от 10 години. Имам усещането, че е толкова искрен, толкова чист и просто пее за любовта и пее искрено от сърцето си.

- Крис, разбрахме, че си имал висока температура, имал си ангина. Как събра сили да се появиш снощи на финала? Кое те вдигна?

- Екипът ни, публиката, зрителите. 300 милиона души гледат, няма как да не се надъхаш от това. Просто отпуснах всичко преди финала и се стегнах последните 5 минути да не си хабя енергията напразно и дадох наистина всичко от себе си, и мисля, че представянето ни беше много достойно.

- Освен цяла България, много хора и от Русия те подкрепяха. Имаше ли чувството, че пееш и за двете страни и какво ще кажеш на всички, които може би се питат защо си пял за България, а не за Русия?

- Доста хора ме подкрепиха от Русия, обаче също така доста хора ме подкрепиха и от България, и от Норвегия, и от Швеция, и от UK. Не искам да избирам някаква специална отделна държава. Искам да кажа благодаря на всички хора, които гласуваха за нас, защото, когато гласува една държава, не значи нищо. 12 точки, добре, обаче има още 41 държави, които трябва да гласуват и  съм изключително горд, че България е фаворит не само на една или две държави, а на повече от 5, 6, 7 държави и много се радвам.

- Ти може би си вторият българин, който става световноизвестен в Русия след Филип Киркоров след Филип Киркоров. С него чухте ли се?

- Не се познаваме с него. Знам, че Филип е един изключителен евровизионен специалист, защото всяка година от Русия той е като head of delegation, като при нас Йоана Левиева. Много се радвам, че те ни подкрепиха, защото това имаше огромно значение.

- Къде се виждаш след 10 години?

- Не мога да кажа. Аз не знам какво ще се случи след половин година, след една седмица, всичко се променя за секунди и дано да се променя все така, дано да растем, дано да се развиваме и дано българската музика да бъде чута от милиони хора.

- Какво е България за теб?

- Това ми е родината, това ми е дом, тук се чувствам у дома, тук са ми приятелите, тук мога да дишам.

- Оттук нататък накъде, Крис? Какви са плановете ти?

- Щом не искам да участвам в конкурсите, може би Грами някой ден или пък стадион ли да събирам, не знам, ще видим. Вярвам, че ще се получи.