Новината за продажбата на енергодружеството ЧЕЗ предизвика полемика в парламента.
Вчера стана ясно, че купувачът на активите на ЧЕЗ в България е „Инерком груп” с едноличен собственик на капитала Гинка Върбакова. Според предварителна и неофициална информация цената на сделката е 320 млн. евро.
„Гинка от Пазарджик е регистрирала тази фирма през септември 2017 г., т.е. преди няколко месеца с капитал от 50 хил. лв. и Гинка от Пазарджик плаща 320 млн. евро за бизнес, който прави оборот над 1,5 млрд. лв. и засяга над 2 млн. български граждани и семейства”, посочи председателят на ПГ на „БСП за България” и лидер на БСП Корнелия Нинова.
„Призовавам всички институции и гражданското общество като един да застанем този път и да кажем, че не си даваме държавата нито на Гинка от Пазарджик, нито на който и да е този, който стои зад нея”, каза още тя.
„Живеем в пазарна икономика и всеки може да продава и да купува активи, но не живеем в дивашка държава. Не живеем в дивашка държава, но може би живеем в онази паралелна държава, за която от „БСП за България” говорим вече година и половина”, добави тя и призова премиерът Бойко Борисов да дойде в парламента и да даде обяснения за продажбата.
„Уважаваме усилията на Борисов да приобщим Западните Балкани към ЕС, подкрепяме го и работим заедно за приоритетите на председателството, но настояваме категорично между две вечери да дойде в българския парламент и да даде отговор на въпроса има ли правителството на България информация за тази сделка и какво е отношението му към нея”, каза лидерът на БСП.
От левицата призоваха и омбудсманът Мая Манолова да заеме позиция как да бъдат защитени правата на 2 млн. български потребители.
Нинова призовава и президентът да вземе отношение, тъй като енергийната мрежа и сигурност е част от националната сигурност.
„Толкова ли държавата няма 320 млн. евро, за да си върне контрола върху националната сигурност”, попитаха от „БСП за България” в декларация във връзка с продажбата на ЧЕЗ.
Нинова коментира, че това не е антиевропейско и даде пример с Франция, Белгия, Гърция и Чехия, където собствеността е държавна, защото е въпрос на национална сигурност и грижа към техните граждани.
Сделката за ЧЕЗ ще мине през щателна проверка от КЗК и КВЕР и други институции, отговори председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Той самият по-рано тази сутрин изрази притеснения пред медиите, но, по думите му от трибуната на НС, темата не трябва да се драматизира.
„В крайна сметка в България си има институции, няма защо вие да ги призовавате да си вършат работата”, каза той.
„Да не се опитваме с енергетиката да правим политика”, призова Добрев.
„Нямахме никаква информация за сделката, включително първата новина, която прочетох, че фирмата „Инерком” купува ЧЕЗ, ми се стори фалшива”, каза по-рано в парламента Добрев.
„Според това, което пише в медиите, тази фирма има 90 хил. лв. активи и е на загуба от 11 хил. лв. за миналата година и изведнъж купува за 300 млн. евро бизнеса на ЧЕЗ – оборот от 2 млрд. лв., половината абонати приблизително в България, една трета от мрежата”, коментира той.
„Опасявам се доколко този нов купувач, ако това е истина и се стигне до прехвърляне на активите на ЧЕЗ на тази фирма, ще има капацитет да управлява един такъв бизнес”, добави Добрев.
Надявам се КЗК и КЕВР да направят наистина подробна проверка, каза председателят на енергийната комисия в парламента. Той посочи, че министърът на икономиката Емил Караниколов вчера е казал, че вероятно и ДАНС ще провери купувача.
„Надявам се, ако има нещо сиво, така да се каже, то да бъде разкрито”, добави Добрев.
Председателят на енергийната комисия каза, че няма информация дали Гинка Върбакова, която според публикации в медиите ръководи „Инерком”, е кума на министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
„Не съм я питал, по-същественото е дали една такава фирма има капацитета да управлява дружество като ЧЕЗ”, коментира той и отбеляза, че оборотът на ЧЕЗ е 2% от БВП.
„В медиите пишеше, че тази фирма притежава и фотоволтаични централи. Първо това не ме успокоява, защото да имаш ВЕИ проект и да пускаш на месец една фактура да си получиш парите за преференциалната цена и произведената енергия няма нищо общо с това да управляваш електромерите на половин България и мрежата на една трета от територията на България”, коментира той.
„Не съм проверил, не знам кои са тези ВЕИ-та, но те със сигурност не са от най-големите, може да се окаже, че са съвсем малки, домакински, и също не предполагат такъв мащаб на инвестицията”, добави Добрев.
Вицепремиерът Валери Симеонов също коментира сделката за продажбата на ЧЕЗ, която по думите му е изненадваща.
„Нямам представа каква е тази фирма, не съм я чувал”, коментира по адрес на купувача Симеонов пред журналисти в парламента.
„Това е пазар, колкото и крупна да е сделката, тя е между два търговски субекта, няма никакво основание държавата да се меси”, добави той вицепремиерът.
По думите му, ако фирмата има някакви дългове и закононарушения, ДАНС може да се намеси.
„Не може да се очаква държавата да се меси в такива частни сделки, по-скоро интересен е въпросът защо държавата няма никакви дялове в тези дружества и не може да влияе върху едни такива сделки”, коментира Валери Симеонов.
„В тази ситуация има концептуален спор каква е ролята на държавата, дали държавата е по-добър стопанин и трябва ли да купува търговски дружества от пазара. Моят отговор е: „не”, каза министърът на финансите Владислав Горанов, цитиран от агенция „Фокус”.
„Министерство на финансите не е и компетентният орган. Това е сделка между частни субекти, която трябва да бъде регулирана от регулаторите – КЗК и КЕВР. Те трябва да си свършат работа. Мен няма причина да ме притеснява, защото ако има работещи институции, е без значение кое на кого е“, заяви Горанов.
