- Какви са очакванията от България по време на председателството на Съвета на ЕС?
- Очакванията са, че България, както и досегашните страни, които са председателствали, ще изпълни своята роля на един, както е прието да се казва, „честен посредник“. Да може да приведе интересите на различните страни-членки в доста бурните времена. Да намери точката, в която да могат да се съберат различните мнения, както и да изпълни всички останали въпроси в законодателната програма.
- Кои от актуалните теми за Европа биха били трудни за България като посредник?
- Виждате само за една година през какви турбулентни процеси преминахме и какво се случва на границите на ЕС. Това е последната цяла година в работата на тази Европейска комисия. Това, по което ще се работи усилено и по време на българското председателство, и по време на следващото председателство на Австрия, са 60 законодателни инициативи, които са в различен етап от тяхното завършване. Няколко примера: Имаме доста работа, свързана с постигането на единен цифров пазар. Всички бяхме радостни, когато отпаднаха роуминг таксите, но това е само един от елементите на постигането на единен цифров пазар. Все още има работа по законодателни промени, които ще въведат 5G, свободния трансфер на данни, като се защити личното пространство. Темата за киберсигурността и атаките, които се случиха напоследък.
Имаме доста работа, която трябва да свършим по регламента Дъблин, свързан с правото на убежище. Изобщо цялата реформа на миграционната политика на ЕС стои за преосмисляне.
Един много важен въпрос, който ще започне по време на българското председателство е финансовата рамка на ЕС след 2020 г., когато Великобритания вече няма да е член на ЕС. Ние трябва да намерим такъв начин да действаме, който ще компенсира дупката в бюджета. Тя ще е около 10 – 12 милиарда евро на годишна база. Ще бъдат във фокус, разбира се, и самите преговори за напускане на Великобритания от ЕС.
Много разчитаме на развитие на темата за отбранителния капацитет на ЕС – все важни теми, по които българските дипломати ще имат възможност да се изявят сред останалите страни като един модератор и координатор на различните позиции.
- Естонците не успяха да се справят с миграционната тема. Защо да очакваме, че ние ще се справим?
- Може би, защото нашите дипломати са по-добри и изминалото време даде възможност за свършването на доста работа, която е зад сцената и която не се вижда. Ежедневната работа на експертите не е видима за широката общественост и медиите и затова може би е дошъл моментът за такова решение. От това, което виждам, смятам, че от средите на българската дипломация и българското правителство има капацитет, който да помогне за постигане на общо становище.
- Когато става въпрос за следващата бюджетна рамка, говорим за излизането на Великобритания, но в същото време и за разширяване и евентуално включването на Западните Балкани. Как това ще се отрази на отделните страни-членки и на конкретно на България, която не внася твърде много в бюджета, но ползва по-голяма част от средствата?
- В рамките на мандата на тази Европейска комисия разширение няма как да се случи. Това беше заявено още при встъпването в длъжност на председателя Жан-Клод Юнкер. Права сте, че това е най-важната задача как да се намери баланса между страните, които са нетни донори, и страните, които са нетни получатели, каквато е България. Бъдещият бюджет трябва да бъде такъв, който да отговаря в максимална степен на интересите на всички европейски граждани. Както каза Юнкер, нужни са революционни стъпки, отколкото еволюционни. Трябва да сме на ясно, че начинът, по който досега сме действали, не може да продължава.
- Какво значи революционни стъпки?
- Този праг от 1% от БВП е недостатъчен и може би ще трябва леко да се увеличи. Но това е предложение и предстои да се дискутира. В доста от страните-членки предстоят местни избори в различни формати и за един политик не е много лесно да обясниш, ако си от страна „нетен донор“: „Вижте, ние сега трябва да увеличим нашата вноска заради Великобритания“. Или пък в страната като България, която е нетен получател, отново да излезеш на преден план и да кажеш на избирателите: „Вижте ние сега трябва да се откажем от тези пари и да намалим средствата, които получаваме“. Ето този баланс ще се търси през времето на българското председателство, пък и след това.
- Периодът на българското председателство съвпада с тримесечния срок, който Брюксел постави на Полша. Какво да очакваме? Може ли България да бъде посредник в този казус?
- Ние в момента сме в една процедура. Нека изчакаме тя да приключи и да видим как ще се развитие и тогава да търсим евентуално участие на България като председателстваща Съвета на ЕС. Така или иначе това, което се случва с Полша, е една процедура, която е приета и одобрена от всички страни-членки. Всички много съжаляваме, че се стигна дотук. Личното ми мнение е, че съм оптимист и ще бъде намерено общо решение.
- Голямата среща за Западните Балкани ще повтори Солунската среща, или? Да очакваме ли нещо повече?
- Солунската среща се проведе преди 15 години в доста по-различен глобален контекст. Очакванията към тази среща са големи. Смятам, че най-важното от тази среща е да засилим увереността на нашите съседи и приятели, че техният европейски път е тук и им предстои. Но за да завърши успешно, те трябва да си свършат домашното.
- Председателството насочва вниманието към България, но какви са и възможните клопки?
- Аз разглеждам председателството като една огромна възможност за страната ни да се позиционира още по-добре в европейски и глобален план, защото за България, за добро и лошо, не се знае много. Страната ни не е много популярна навън. Това е добра възможност да парираме мнения, които се насаждат – видяхте публикациите от началото на годината. В същото време да изтъкнем, че сме една от най-древните държави в Европа, с интересни хора, с потенциал, с възможности за бизнес и за развитие. Това да извадим на преден план и да се възползваме. Клопки и капани – не знам как може да се случи. Знаете, че самият процес на председателство е процес на една постоянна координация и съвместна работа между страната, която председателства, и Брюксел.
- Може ли едно председателство да е неуспешно?
- А, сигурно може.
- Има ли такива примери?
- В рамките на шегата – една държава, без да я споменавам, проведе чудесно председателство. Цялата законодателна програма бе изпълнена. Но като попиташ колегите: „Какво запомнихте от това председателство?“, те казват: „Всичко беше чудесно. Много добре се бяха справили хората, но през цялото време сервираха някакво ужасно кафе.“ Аз се надявам, че ние няма да оставим такива лоши впечатления. (смее се)
Председателството от една страна е много голяма отговорност, но и чест за страната ни, че се падна да председателства точно в този сложен геополитически момент.
