Шок, страх и безнадеждност в Лесидрен в деня след смъртта на две 16-годишни деца, прегазени при незаконна автогонка.
Хора от почерненото село разказват за множество сигнали срещу нарушителите на пътя и никакви последствия.
И Лесидрен, и Троян са потънали в скръб.
В училището, в което е учила загиналата Велислава, съученици и преподаватели си спомниха моментите изживяни с нея и поискаха промяна - в самосъзнанието, законите и правораздаването.
За същото настояват и жителите на Лесидрен, където се случи инцидентът. Там многократно са търсили съдействие от полицията за справяне с т.нар. гонки и дрифтове, но без резултат.
Малцина в Лесидрен се осмеляват да назоват виновни за инцидента, но всички в селото сочат следите по асфалта, оставени от гумите на колите.
„Съжалявам- не може невинни граждани да са в ръцете на разбойническите пълчища", коментира Десислава Петкова, жител на Лесидрен.
„Контролът е слаб. Ако има контрол, няма да ги има тези неща”, допълва Антон Темелски.
„Аз каква вина имам!? Никаква вина! Аз съм сигнализирал полицията - изменете закона, дайте на кметовете палки и с удоволствие ще се включа и в тази дейност", категоричен е кметът Борис Нешев.
Гонките и дрифтовете тормозят местните повече от година. Видеонаблюдение има само в центъра на селото. Затова „смелчаците" най-често избират покрайнините.
Според баба на оцеляло момиче точно във фаталния миг гонка не е имало.
„Не са се гонили така, както ние имаме усещането, че вечер става, да се надпреварват. В момента, в който онова момче е видяло децата, е натиснало спирачка, те са го видели. Трите деца веднага са отишли вляво, много навън от пътя - в тревата и в шипките. Внучката ми, благодарение на едно момченце, което я повикало, е отишла вдясно, иначе и тя щяла да остане под колата. Филип, за да не удари онази кола, е свил вдясно. Може и да ги не е видял и ги и помел", разказа Пенка Найденова.
В Троян днес приятели и учители изпратиха завинаги Вили. Трудно мислят за нея в минало време, затова в сегашно си спомниха поуките от есетата й.
„Съжалявам, че законите са такива и изобщо е имало предпоставка това да се случи", каза Стиляна Христова, съученичка на Вили.
„Всеки, който погребва близък човек в резултат на такива ужасяващи срещи по пътищата - плод на нелепост, на безнаказаност, на самонадеяност,си казва това - че не би искал да стане, че е крайно време. Лошото е, че хората казват, че няма държава. Въпросът е, че ние като общество трябва да направим нещо”, каза Галя Лалева, учител по български език и литература.
В училището на 16-годишния Марино също са потресени. Съученици на Марино, учители и родители започнаха и петиция в интернет с искане за справедливо наказание и максимални присъди, когато жертвите са деца.
Защо няма полицейски контрол по малките междуселски пътища?
Тесен път е единствената връзка на хората от с. Пътниково с цяла България. Прилича на еднопосочен, само че тук второ платно няма да видите. За съжаление, подобни са пътищата до повечето планинските села в страната. И въпреки че рискът от катастрофи при такива условия е повече от реален, тук патрул на полицията не е идвал от години
Пътят до Пътниково е тесен и криволичещ. Въпреки това и тук гонки не липсват, а полицията е чак в Хасково. Радари и камери няма, затова хората са взели нещата в свои ръце. Всеки нарушител е публично поруган.
И ако мислите, че пътища колкото 4 човешки крачки има само в Южна България, нека да отидем на север от Стара планина, например в Монтанско – в село Вирове.
В опасните забавления участват предимно тийнейджъри без книжка. До момента инциденти в селото не са се случвали, но това изобщо не успокоява местните.
Защо полицията я няма в селата - от МВР отказаха коментар.
От началото на годината до днес черната статистика сочи, че 7 села като Пътниково са заличени от картата на България . Във войната по пътищата досега година са загинали над 370 души. Именно заради това МВР засили контрола по пътищата. Дали обаче той е достатъчно ефективен - след примерите, които ви показахме - оставяме да прецените сами.
