Напускането на Съвета за електронни медии (СЕМ) е лично решение и единственият изход за мен. Това каза подалият днес оставка председател на Съвета Георги Лозанов пред Теодора Трифонова.
По думите му медийната среда все повече се изпълва с агресивна реч и поведение.
Той посочи и че наистина мандатът му на поста изтича след месец, но това не означава, че е щял да си тръгне тогава, защото изборът на членове на Съвета отнема много време.
Както сам обяви при подаването на оставката си, причината за нея е гласуването в СЕМ за даване на лиценз на телевизия ПИК ТВ. Лицензът няма как да бъде отказан, тъй като искането отговаря на всички законови изисквания.
Това е било капката, която е преляла чашата.
Лозанов каза, че при него се е получило натрупване през последните месеци. Той припомни още два казуса – свалянето на (предаването на Петър Волгин по БНР) „Деконструкция“ и „опитите Волгин да бъде защитаван, независимо, че не спазва плурализма на мненията“, както и „политическия натиск от националистите върху СЕМ да не гласува регионално радио в Кърджали – един смесен регион, за който е много важно точно в тази ситуация да има регионална програма“.
„Последно, което в крайна сметка вече не ми остави много възможности, беше желанието на агенция ПИК да направи телевизия. А агенция ПИК е известна с много агресивната си реч, често в интонациите на враждебната реч и жълтите интонации, което е характерно в някакъв смисъл за интернет пространството, за нерегулираната публичност. Но аз не бих искал през моята ръка, през моя подпис това да започне да влиза и в радиото и телевизията. Струва ми се, че мой дълг е да защитавам електронните медии от такъв вид публично поведение“, каза Лозанов.
Той посочи, че в момента няма никаква друга форма на защита, тъй като кандидатурата не може да не бъде гласувана. „Единственото, което мога да направя, е въобще да изляза от Съвета. Това и правя“, каза Лозанов. И добави, че е подал оставката си преди гласуването.
На въпрос защо напуска СЕМ само месец преди да изтече мандатът му, Лозанов отговори, че не е имал избор. „Ако не го напуснех сега, трябваше с моя подпис като председател да се легализира [телевизията] и публичният тип комуникация, която осъществява ПИК, да влезе в телевизията. Не бих искал да направя този компромис.
Месец остава, докато ми изтече мандатът, но вие знаете, че в СЕМ трудно след това се избират нови членове. Старите членове продължават да изпълняват задълженията и след изтичането на мандата. Дори в момента има хора, които работят в Съвета година и повече след изтичането на мандата им. Така че съвсем не е сигурно, че след един месец щях да напусна Съвета“.
По думите му чисто персонално вече не е можел да носи ангажимента. „Влизаше в голямо противоречи е с мен самия, със собствените ми ценности. Аз съм свързан с друг вид комуникация, абсолютно чужда на тази радикална агресивност, на която често пъти сме свидетели и има риск да се включи и в електронните медии“.
Въпреки съпротивата, ПИК ТВ ще съществува, „но аз спасявам, себе си в случая. Не мога да помогна повече на самата среда. Това е индивидуална акция по индивидуално спасяване“.
„Много се надявам, че моята оставка все пак ще е някакъв знак за законодателя, пък даже и по отношение на самите хора от ПИК и на зрителите. Във всеки случай бях длъжен да дам този сигнал, пък каква е позлата от него, ще видим“, каза още Лозанов.
Според него колегите му в СЕМ не трябва да бъдат укорявани, че остават. „Това беше единствения изход за мен. Това е персонален избор. Останалите членове на СЕМ изпълняват закона, те не извършват закононарушение по този начин. Обратното, биха извършили закононарушение, ако са в СЕМ и не гласуват“, каза той.
След оставката, Лозанов ще се върне в университета. „Нямам специални планове. Аз съм преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и това е основното ми занимание. Участието ми в регулацията, вярно, че не беше кратко, но не е същинското ми занимание“, каза той и припомни, че макар и с прекъсване, 12 години е в регулацията.
Лозанов каза още, че „ценности като толерантност, лична неприкосновеност, като това да пазиш правата на другия в речта си, става все по-малко важно и виждаме едни агресивни форми на публична комуникация, в които непрестанно се атакуват едни или други фигури с някакви конкретни цели в защита на определени интереси“.
