Българското общество не е готово за мажоритарен избор, а още по-малко за такъв избор, какъвто беше предложен в референдума. Защото например сега братя Галеви щяха да бъдат депутати.
Мафията все още не е разкарана от държавата, нито от силовите структури, нито от прокуратурата, нито от медиитие. Това каза в предаването „Лице в лице” образователният експерт Емил Джасим.
Според адвоката Александър Пелев, когато системата предполага избирането на определен краен брой депутати директно, ще се получи така, че това, което всички гледат в телевизионните репортажи за корпоративния вот, като например в Бобовдол, където гласуваха работниците на олигарха Х и където, за да не бъдат уволнявани – хората предпочитат да гласуват.
Този механизъм няма да може да бъде филтриран от осредняването на резултата на една партия на национално ниво. Всичко ще се решава на регионално ниво. Всеки, който е поставил под зависимост много хора в своя район, ще има лоста да оказва натиск, допълни Пелев и уточни, че не е оптимист.
Според Емил Джасим по-важно е да се проведе истинският дебат.
"Има различни системи, нека да има дебат, защото такъв липсваше. Има сериозен проблем с референдум и това е представата, че когато мнозинството реши нещо, то е много умно и вярно, и точно. Големите реформатори в света са тези, които са вървели на пряко на подобен тип мажоритарна воля".
Относно третия кабинет на Бойко Борисов Александър Пелев коментира, че преместването на Екатерина Захариева от правосъдието във външно министерство го кара да е скептичен, защото човек, който става за всяка работа, може да се окаже, че не става за нито една.
Пелев каза, че е умерен оптимист по отношение на Министерството на правосъдието и на ВСС заради начина, по който Цецка Цачева е ръководила Народното събрание, докато е била председател.
Емил Джасим заяви, че по-скоро е оптимист от гледна точка на това, че винаги всяко начало дава надежда. На базата на това, което някои от тях са свършили или по-скоро не са свършили до момента, можем да направим някои изводи какво биха свършили или няма да свършат.
Голямата радост сред хората занимаващи се с култура беше, че просто не е Вежди Рашидов. От друга страна е много поляризирано мнението за новия министър на образованието – той е експерт, бил е главен секретар и в същото време това е човек, който е бил главен секретар с няколко министри, винаги е действал много удобно.
Беше подписал една обществена поръчка за едни рекламни запалки… не вярвам нещо там да се промени. Това, което ми се струва, че е валидно за това правителство е не стабилността, а тоталният застой, нежеланието и невъзможността да направят каквито и да било реформи. Защо да очакваме, че с едни и същи методи премиерът би постигнал различни резултати.
